Определение № 2290 от 01.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. против разпореждане № 1367 от 09.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3081/2025 г. на Апелативен съд- София (САС), с което е върната частната му касационна жалба с вх. № 3170 от 05.02.2026 г. по описа на САС срещу определение № 111 от 14.01.2026 г., постановено по същото дело. Частната жалба е изписана ръкописно върху връчения на жалбоподателя препис от обжалваното разпореждане, като в нея се излагат съображения за незаконосъобразността му. Твърди се, че дадените от съда указания са изпълнени в срок. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 111 от 14.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3081/2025 г. на САС е оставена без уважение частната въззивна жалба с вх. № 130417 от 04.11.2025 г. по описа на СГС на П. Ж. П. против определение № 20105 от 17.10.2025г. по гр. д. № 11323/2025 г. на СГС за прекратяване на това производство. Срещу определението е постъпила частна касационна жалба с вх. № 3170 от 05.02.2026 г. по описа на САС, която не е съдържала и към която не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. С разпореждане № 790 от 10.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 3081/2025 г. САС е оставил частната касационна жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от разпореждането, да представи изложение на касационните основания по чл. 280 от ГПК, приподписано от адвокат, за което да бъде приложено пълномощно, а в случай, че жалбоподателят има юридическа правоспособност, да приложи удостоверение за юридическа правоспособност. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение в срок частната касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 275, ал. 2 връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Разпореждането е връчено на П. Ж. П. на 19.02.2026 г. В срока за изпълнение на указанията, изтекъл на 26.02.2026г., жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С обжалваното пред настоящия състав разпореждане от 09.03.2026 г. САС е констатирал, че жалбоподателят не е отстранил в срок указаните нередовности на частната касационна жалба, поради което я е върнал. При горните обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното разпореждане за правилно. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая подадената частна касационна жалба действително е била нередовна, тъй като към нея не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включително инкорпорирано в самата жалба. Дадените от САС указания са законосъобразни, като жалбоподателят изрично е предупреден за последиците от неотстраняване на нередовностите в указания срок- връщане на частната касационна жалба. Частният жалбоподател не е отстранил посочените нередовности в дадения от съда срок, поради което САС с правилно е постановил връщането ѝ на основание чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.: