Определение № 291 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 609 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 609/2019 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 78 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 850/2018 г. на Павликенския районен съд, с което е била допусната делба на три имота в [населено място], [община], кв. .....: УПИ X-....., заедно с построените в него стопански постройки; УПИ XI- ....., заедно с построените в него стопански постройки и УПИ X.-....., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, жилищна постройка, работилница и стопански постройки, между съсобственици и при квоти: 7/9 ид. части за С. М. Г. и по 1/9 ид. част за М. Г. Р. и Д. Г. Г.. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за собственост по наследство и давност № ...., т. ...., рег. № 4419, нот. д. № ...../2005г. за собственици на спорните имоти са били признати Я. Н. Т. /за 5/9 ид. части/, както и страните по делото – ищцата С. М. Г. /за 2/9 ид. части/ и ответниците М. Г. Р. и Д. Г. Г., по 1/9 ид. част. С нотариален акт № ..... от 19.12.2005 г. Я. Т. е продала на С. Г. своите 5/9 ид. части от имота. Прието е, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател С. П. Т., който с нотариално завещание № ....., рег. № 837, нот. д. № ...../1940 г. е завещал 1/3 ид. част от тях на Г. Т. Т. и на неговия син М. Г. Т. – съпруг на Я. Т., баща на ищцата С. Г. и дядо на ответниците М. Р. и Д. Г.. Наследници на заветника Г. Т. са и други лица, освен страните по делото. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че липсват основания за конституиране в делбеното производство на другите наследници на Г. Т.. Искът за делба се основава на нотариалния акт от 2005 г. за собственост по наследство и давност. Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГТК на ВКС констативният нотариален акт по чл.587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Според чл.537, ал.2 ГПК оспорването на нотариалния акт може да стане само от трети лица по исков път. В случая липсва такова оспорване, липсва съдебно решение с такъв предмет. Недопустимо е лице, което се ползва от констативен нотариален акт, да оспорва верността на извършеното удостоверяване в него. Затова искането на ответниците за конституиране и на други лица в делбеното производство е неоснователно. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците М. Р. и Д. Г.. Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че собственици на неразпоредените от С. П. 2/3 ид. части от процесните имоти са всички негови наследници, включително и наследниците на двете му дъщери, които не са страни по делото за делба. Не са страни и останалите наследници на заветника Г. Т.. При това положение неправилно съдът отхвърлил възражението им по чл.342 ГПК. Твърдят, че не са страни в охранителното производство по издаването на констативния нотариален акт от 2005 г., въпреки че той ги ползва. Позовават се на решение № 147 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 4332/2017 г. на ВКС, I-во г.о., според което искът за делба, макар да е конститутивен, е иск за защита на правото на собственост, поради което е допустимо в делбения процес да бъде заявено искане по чл.537, ал.2 ГПК. Не съществува и пречка по реда на чл.342 ГПК да се иска конституиране и на други страни в делбеното производство. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: в производство по делба и по реда на чл.342 ГПК, под страх от нищожност на делбата, може ли съделител да възразява за това, че не участват всички съсобственици, макар правата на конституираните страни да са признати с акт по чл.537 ГПК, в което производство обаче направилият възражението съделител не е бил молител. Ответникът в производството С. М. Г. оспорва жалбата. Счита, че не е налице поддържаното основание за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС. Позовава се на изтекла придобивна давност по отношение на идеалните части на наследниците, които не са конституирани в делбеното дело. Позовава се на правната уредба на нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт, от която извлича довод, че жалбоподателите са били страна в това производство и не могат да оспорват издадения нотариален акт, от който черпят права. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателите правен въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът е поставен при предпоставката, че лицето, което оспорва в делбеното производство констативен нотариален акт по чл.537 ГПК, не е било молител в производството по издаването му. Тази предпоставка в случая не е налице. Обратно, въззивният съд е изложил подробни мотиви, че след като оспорващото лице е признато за собственик на идеална част от имот в такъв нотариален акт, то е било молител и не може да оспорва констатациите му. Този извод е в съответствие с изричната разпоредба на чл.537, ал.2 ГПК, според която само трети лица, чиито права се засягат от акта по чл.537, ал.1 ГПК, могат да повдигнат спор пред съда, за да защитят правата си. В настоящия случай на всеки от жалбоподателите М. Г. Г. и Д. Г. Г. са признати с нотариалния акт № ...../19.09.2005 г. права върху 1/9 ид. част от процесните имоти, поради което те не могат да оспорват този акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Лицата, които имат право на такова оспорване, не са го направили, а жалбоподателите не могат да упражняват чужди права. Ето защо по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,