Определение № 2326 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от Н. А. О. и Ф. И. О., подадена чрез пълномощника им адв. Г. К. от АК – Б., срещу въззивното решение № 993 от 21.11.2024 г. по в. гр. д. № 1301/2024 г. на ОС – Бургас, в частта, с която, в резултат на частичната отмяна на решение № 138/07.06.2024 г., по гр.д. №232/2023 г. на РС – Айтос, е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците С. Р. З. и З. Р. Т. са собственици на по 1/9 ид.ч. от процесното дворно място, съставляващо УПИ *-* в кв. 1 по плана на [населено място], общ. Р., обл. Б., одобрен с решение № 04/24.09.2007 г. на Общински съвет- Руен, с площ на имота, измерена графично 3887 кв.м., отреден за жилищни нужди, за който урегулиран имот са отредени ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Р., обл. Б., одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е частично недопустимо - в частта по иска касаещ ПИ с идентификатор *** по КК, а в останалата част- по иска касаещ ПИ с идентификатор *** по КК, е неправилно. Ответниците в касационното производство С. Р. З. и З. Р. Т., чрез процесуален представител адв.Т. И. от АК - Б., оспорват жалбата с писмен отговор. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище и от третото лице помагач, конституирано на страната на ответниците/касатори/ - община Руен, чрез пълномощник адв. Д. В. от АК- Б., в което са изложени съображения за основателност на касационната жалба. В останалите части на въззивното решение, с които е била отхвърлена претенцията на ищците срещу ответниците за предаване владението на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], уважен е частично, респ. отхвърлен на разликата до предявения размер, предявеният от ответниците срещу техния помагач община Руен обратен иск по чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.188 ЗЗД, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта по прекратяване производството по предявения от ищците срещу община Руен инцидентен установителен иск, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Също така не е било обжалвано и е влязло в сила, постановеното последващо въззивно решение № 53/30.01.2025 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба по чл. 247 ГПК на община Руен, за отстраняване на очевидна фактическа грешка на въззивното решение (касаеща обратния иск), както и са оставени без уважение молбите по чл. 248 ГПК, поотделно, на община Руен, и на Н. А. О. и Ф. И. О., за изменение въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по предметния обхват на касационното производство: Въззивният съд е приел е, че е сезиран с главен иск с основание чл.108 ЗС, за признаване за установено спрямо двамата ответници - ФЛ, че ищците-всяка на по 1/9 ид. части, и останалите наследници на С. Д., починала на 01.06.1983 г., са собственици на дворно място, съставляващо УПИ *-*, в кв. 1 по плана на [населено място], общ. Р., обл. Б., одобрен с решение № 04/24.09.2007 г. на Общински съвет- Руен, с площ на имота, измерена графично 3887 кв.м., отреден за жилищни нужди, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 18 - 191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ ПИ с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на [населено място], общ. Р., обл. Б., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на поземлен имот с идентификатор ***, който се владее от тях след сключване на договор за покупко-продажба с община Руен. Ищците твърдят, че дворното място било владяно от наследодателите С. Д. и С. Д. от 1946 г., когато там била построена жилищна сграда, като границите на дворното място са индивидуализирани с ограда - жив плет, циментови колове и мрежа, които границите не са изменяни от 1946 г. Твърдят, че общите им наследодатели са придобили дворното място по давност, а те са придобили идеални части от имота по силата на наследствено приемство. През 2007 г. за дворното място бил отреден урегулиран поземлен имот *-*, в кв. 1 по плана на [населено място] с площ 3887 кв.м. С приемането на кадастралната карта и кадастрален регистър/КККР/ на [населено място] през 2020 г., одобрени със Заповед 18-191/19.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за УПИ *-*, в кв. 1 били отредени два поземлени имота с идентификатори *** и ***. При снабдяване с удостоверение за търпимост на жилищната сграда, изградена в дворното място, ищците установили, че част от имота им, заснет в КККР като поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2055 кв.м., е продаден от община Руен на ответника Н. А. О. с договор за покупко-продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, от 18.07.2022 г. В отговора си ответниците оспорват иска, като застъпват позиция, че имотът към момента на сключване на сделката е бил частна общинска собственост, че същия към 1946 г. е бил земеделска земя, подлежаща на внасяне в ТКЗС, не е била заявена за възстановяване в срок, включена е в КВС. Ответникът Н. О. закупил от общината единствено поземлен имот с идентификатор ***, за който оспорва да е във владение, а по отношение на поземлен имот с идентификатор *** възразява, че няма спор с ищците, тъй като не е го е закупувал. Съответно община Руен, привлечена в качеството си на трето лице- помагач на ответниците, възразява, че общината е придобила собствеността на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот представлява земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците, и съставеният Акт за общинска собственост от 06.04.2022 г. констатира придобитото от общината право. По предмета на спора в сега обжалваната от касаторите част, в която е признато за установено, че всяка от ищците притежава правото на собственост на 1/ 9 ид.ч. от описания УПИ *-*, в кв. 1 по плана от 2007 г., за който са отредени два поземлени имота с идентификатор *** и ПИ *** по КККР на [населено място], въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, е приел, че УПИ *-* е придобит по давностно владение от наследодателите на ищците С. П. и С. П. още приживе на последните, при което всяка от ищците е получила по наследяване по 1/8 ид.ч. от процесния имот според правилата за наследяване, вкл. и по заместване, на четирите деца на общите наследодатели, но исковете им се уважават в рамките за предявената претенция в размер от по 1/ 9 ид.ч., при това само в установителната част на исковата им претенция. Решаващият извод на въззивния съд, че процесният имот е придобит по давност от наследодателите С. и С. П., е обоснован от въззивния съд със следното: От представената от ищците скица от 05.09.2022 г. за УПИ *-*, кв. 1 по плана на [населено място], общ. Р., обл. Б., одобрен с Решение №04/24.09.2007 г. на Общински съвет Руен, е установено, че графично измерената площ на имота е 3887 кв.м., същият е отреден за жилищни нужди, а като собственици по разписен лист са записани „наследници на С. Д. П.“. Впоследствие, по подадено от С. З. до главния архитект на общината заявление, през 2022 г., е издадено удостоверение за търпимост за изградената в този УПИ сграда. Вещото лице по приетата по делото съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, е констатирало, че процесният имот не е нанесен в първият регулационен план на [населено място], общ. Р. от 1946 г., като за землището на селото през 1998-1999 г. е бил изготвен план за земеразделяне и имотът е записан под номер * с НТП - друг жилищен терен. В разписният списък на действащия към момента регулационен план, одобрен през 2007 г., като собственик на имота е записан „наследници С. Д. П.“ и е отреден УПИ *-*, кв. 1. През 2018 г. партидата на имот * е закрита поради разделянето му на два - имот № * с площ 2,000 дка и имот № * с площ 2,056 дка, двата записани на [населено място], общ. Р.. За землището на [населено място] е изработена през 2020 г. кадастрална карта, в която са отразени два имота: поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план: *) и поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план *). Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата, по отношение на ПИ с идентификатор *** по данни от КРНИ като собственик е записан [населено място], а за ПИ с идентификатор *** е Н. А. О.. В заключението си вещото лице е констатирало, че поземлени имоти с идентификатори *** и *** съответстват на УПИ *-*, кв. 1 по регулационния план на [населено място]. От дадените отговори по поставената експертиза се установява, че в кадастралната карта всички съседни на процесния имот са заснети като земеделски земи, както и че цялото УПИ включва двата поземлени имота по кадастрална карта. От анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е заключил, че община Руен не е придобила правото на собственост върху спорния имот по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не е прехвърлила собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** на Н. О.. Посочено е, че макар намиращ се извън регулационния план на населеното място преди одобряването на действащия към момента от 2007 г., спорният имотът не е имал земеделски характер, права върху който да подлежат на възстановяване по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ, в която насока е реферирано към практика на ВКС в този смисъл /посочени са решения/. От свидетелските показания е установено, че от 1946 г. същият е бил с характеристиките на селищен имот- застроен с жилищна сграда, в която са живеели наследодателите на ищците до тяхната смърт, а впоследствие- техните преки наследници. Няма данни имотът да е внасян в ТКЗС, включван в блок на същото или по какъвто и да е било начин да е бил отнеман юридически или фактически, а напротив- доказателствата сочат, че е бил предаван от поколение на поколение дори преди 1946 г., поради което към момента, в който ищците твърдят, че е установено владението по отношение на имота /с построяване на масивната жилищна сграда през 1946 г./ не са били приложими ограниченията, въведени с приемането на Закона за собствеността от 1951 г., уредени в чл. 6 и чл. 86. По аргументи от §4 ЗС, чл.79 ЗС и т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. (че материалноправните последици на давността се зачитат към момента на изтичане на законовия срок, тъй като позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС), е прието, че след влизане в сила на ЗС от 1951 г. и с изтичането на 10 годишен срок от тогава, към 1961 г. е изтекла в полза на наследодателите С. и С. П. придобивна давност върху спорния имот. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането на касаторите за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси, по които се твърди въззивното решение да е постановено в противоречие с практиката на ВКС, и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ Когато член - кооператорът е влязъл в ТКЗС, а дворното място с жилищната сграда се намира извън регулационния план на населеното място и извън околовръстния му полигон, в какви реални граници той запазва правото си на собственост, при положение, че същият имот е бил с площ от 4055 кв.м.: в границите на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ или ППЗПИНМ или в пълния обем на притежаваната земя?, 2/ Притежаваното дворно място извън границите на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ подлежи ли на заявяване и реституция по ЗСПЗЗ? – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 189/05.08.2011 г. по гр.д. № 1150/2010 г. на II г.о., Решение № 100/23.07.2010 г. по гр.д. № 3426/2008 г. на IV г.о. и Решение № 765/28.10.2010 г. по гр.д. № 1987/2009 г. на I г.о. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение-основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. С исковата молба са изложени твърдения, че за претендираният от ищците като собствен на наследодателите им УПИ *-*, кв.1 по регулационния план на [населено място], общ.Р. от 2007 г. с площ 3887 кв.м., по неясни причини в приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на селото през 2020 г., са отредени два поземлени имота, съответно поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, както и че сградите в УПИ-то, с които е бил попълнен регулационния план на селото, също по неясни причини не са били заснети в кадастралната карта и не им е отреден самостоятелен идентификатор. Също така са изложени обстоятелства и възражения на ищците относно съставеният от община Руен АЧОС № 6995/2022 г. относно имот с идентификатор ***, продаден на ответника Н. О. с договор № 207/2022 г. и вписване на последния в КККР като собственик, което пречи на ищците да упражняват правата си в пълен обем, препятства инвестиционните им намерения, вкл. и снабдяване с нотариален акт за собственост по реда на чл.587, ал.2 ГПК, от което извличат ищците правния си интерес от предявения иск по чл.108 ЗС, с формулиран петитум за установяване правото им на собственост – по 1/ 9 ид.ч. за всяка ищца, от УПИ *-*, за който са отредени двата посочени ПИ с идентификатори по *** и ***, и осъждане ответниците да им предадат владението само на ПИ с идентификатор ***. В проведеното първо открито съдебно заседание пред първата инстнация на 06.02.2024 г., макар и в рамките на уточнение по предявения срещу община Руен инцидентен установителен иск (производствотопо който е прекратено с влязъл в сила съдебен акт), пълномощникът на ищците адв.И. е посочила, че исковата претенция е само за един имот- за целия парцел, а не за заснетите като два имота в кадастралната карта, което е неправилно, има грешка, която следва да се установи в по-късен момент. От страна на ответниците се поддържа още с отговора на исковата молба, че нямат спор с ищците за ПИ с идентификатор ***. С оглед разясненията по т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК следва извод, че в хипотези на спорове за собственост относно имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция дали се поддържа съществуването на подобна грешка или непълнота с оглед изследване и произнасяне по този въпрос. Указания за уточняване на претенцията отсъстват в тази насока. Указания към ищците отсъстват и за обосноваване правния си интерес от иска за собственост срещу ответниците-ФЛ, за частта от УПИ *-*, която не е продадена на същите тези ответници по договора между община Руен и Н. О. от 2022 г., респ. за обозначаване с местоположение, съседи, вкл. и графично, посочване на площ /приблизителна/ на частта от претентдирания от тях УПИ *-*, която е закупена от ответниците по договор с община Руен. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че е налице вероятност произнасянето на въззивния съд в обжалваната част да е в отговор на нередовна искова молба, с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. Ето защо касационният съд приема, че следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в обжлаваната част, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Така констатираното основание за служебно допускане на касационното обжалване прави безпредметно обсъждането дали е налице основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с поставените от касаторите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. дали е налице очевидна неправилност. При допускане на касационното обжалване, касаторите дължат внасяне на държавна такса в размер на 12,78 евро съгласно ЗВЕРБ, равностойност на 25 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК