Определение № 322 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 198/2015 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 1851 от 8.10.14г. по в.гр.д.№ 2108/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1778 от 17.03.2014г. по гр.д.№ 5286/13г.на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Ч. Г. Т., на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 4 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда от 15.12.2011г. по н.о.х.д.№ 16931/10г.на СРС, влязла в сила на 3.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 3.01.2012г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до 30 000лв. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, считайки, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Ч. Г. Т. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около две години с най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от накърнения му авторитет, произтичащ от установеното обстоятелство, че ищецът е личност, известен в обществото като правозащитник, публикувал статии във връзка с правата на човека в много ежедневници, участвал в различни предавания. Образуваното наказателно производство се е отразило негативно и във връзка с осъществяваната от него професионална дейност като адвокат. В. съд е посочил още и че срокът на наказателното преследване не е надхвърлил разумните граници и обвинението не е било за тежко престъпление. В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното наведените доводи, че закона не се прилага еднакво спрямо всички – не може да бъде споделено, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/. В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства - продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение