Определение № 5427 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на М. М. Н. чрез адвокат Н. К. касационна жалба с вх.№ 12136 от 07.12.2023 г. срещу решение № 570/ 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 511/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която е потвърдено решение № 286 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 880/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица за отхвърляне на предявения от М. Н. срещу Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск относно правото на собственост на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на [населено място].

Касаторът счита, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място] е бил надлежно отчужден от държавата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК, тъй като въззивното съдебно решение е очевидно неправилно и с него съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд:

1. Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди и да не изложи собствени мотиви изчерпателно по всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба? (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

2. Законосъобразно ли е изпълнил правомощията си съдът, ако той не е обсъдил всички относими доводи на страните и всички доказателства по делото? (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

3. Правомерно ли е съдът да приеме, че ответникът по делото е собственик на имот на основание, което ответникът не е въвел със свое твърдение, т.е. не е заявил в процеса (съгл. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК) в законовия срок за това, а с отговора на исковата молба е въвел срещу иска друго придобивно основание в своя полза и само то е докладвано от съда, като наред с това по делото не е и доказано при пълно доказване осъществяване на което и да е придобивно основание измежду посочените от закона? (чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. последно ГПК)

4. Правомерно ли е съдът да приеме, че ответникът по отрицателен установителен иск за собственост е собственик на спорния имот, ако е налице само едно косвено доказателство, което не се подкрепя (не е в синхрон), а се опровергава от (е в разрез с) останалите доказателства по делото? (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

5. Процесуално законосъобразно ли е формирана волята на съда, ако тя и решаващите за изхода на делото изводи на съда са основани на доказателство, което е приобщено към доказателствената съвкупност по делото след преклузивните срокове по чл. 131, чл. 143, ал. 3 ГПК и без да са налице предпоставките на закона по чл. 147, т. 1 ГПК? Оправомощен ли е съдът да разгледа и да се произнесе по възражение, което е въведено след срока по чл. 143, ал. 3 ГПК, ако не са налице предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да провери наличието на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК и спазването на сроковете за ответникови възражения при наличие на изрични оплаквания за това във въззивната жалба?

6. Липсата на доказателства за изплащането на обезщетение в полза на собственика на имот при отчуждаването достатъчна ли е, за да приеме съдът, че не е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на отчуждаването за благоустройствено мероприятие по реда на ЗПИНМ/отм./?

7. Липсата на доказателства за издадено решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а на градския такъв (в нарушение на чл.55а, ал. 3 от ЗПИНМ), достатъчна ли е, за да приеме съдът, че не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект на отчуждаването на имота в полза на държавата? Следвало ли е съдът и на основание чл. чл. 17, ал. 2, вр. чл. 302 ГПК, да осъществи косвен съдебен контрол върху решението на изпълнителния комитет на Градския народен съвет, който административен орган не е компетентният да се произнесе по отчуждаването, т.е. следвало ли е съдът да изследва валидността и да прогласи нищожността на административния акт?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява чрез юк.Х. А. становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разрешил спор за собственост по предявен от М. Н. против Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск за установяване, че общината не е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №* по КККР на гр.Г.Оряховица, с площ от 537 кв.м.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от М. Н. срещу Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск е отхвърлен, съставът на Окръжен съд Велико Търново приел, че от писменото доказателство Решение №140, т.16 от Протокол №10 от заседание на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Г.Оряховица, проведено на 25.09.1969 г., се установявало по безспорен и категоричен начин извършено отчуждаване на притежаваната от Е. Д. П. 1/2 ид. част от процесния имот парцел * от около 536 кв.м. в кв.111 по плана на ЦГЧ на гр.Г.Оряховица, отреден за жилищно строителство.

С цитираното решение на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Горна Оряховица от 25.09.1969 г. на съсобствениците на парцел * от кв.111 - М. Б. А., К. Б. А., А. Б. Й. и наследодателя на ищцата Е. Д. П. е отстъпено възмездно право на строеж за застрояване на западната проектирана четворка в парцела, като на същите е разрешено да ползват заем за строеж. Посочено е, че лицата се обезщетяват с апартаменти в групата, която ще бъде построена. Възприето е заключението на вещото лице, че парцел * в кв.111 по регулационния план от 1957 г. никога не е бил с отреждане „За групово кооперативно строителство“, а е отреден „За жилищно строителство“.

Въззивният съд приел, че парцелът е отчужден за жилищно строителство, тъй като на основание чл.1 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство на собствениците на парцела е отстъпено възмездно право на строеж. От този факт направил извод, че за парцела е било извършено отчуждаване, което се потвърждавало и от съставения нотариален акт за собственост на жилище, построено по стопански начин върху държавна земя № 9, том II, н.д.№409/1972 г., с който Е. Д. П. и М. Н. П. са признати за собственици на втория етаж от построената по стопански начин по силата на отстъпено в тяхна полза, заедно с още трима граждани, право на строеж върху държавна земя - парцел * от кв.111 по плана на гр.Г.Оряховица четириетажна жилищна сграда.

Въз основа на посочените доказателства въззивният съд е приел, че имотът е бил надлежно отчужден от Е. П. и правото на собственост върху него е преминало към държавата, а впоследствие към ответната община.

При тези правни изводи, мотивирали въззивния съд да потвърди решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск, че Община Горна Оряховица не притежава право на собственост върху 1/2 идеална част от имота, касационното обжалване следва да се допусне по поставените шести и седми въпроси, които настоящият състав обобщава съобразно правомощията си: При какви условия държавата придобива право на собственост върху отчуждени имоти по ЗПИНМ? - за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешенията, дадени в цитираните от касаторката решения на ВКС по гр.д. № 1717/2009 г. на І г.о.; гр.д. № 1970/2016 г. на ІІ г.о. и служебно известното на състава решение по гр.д. № 1225/2010 г. на ІІ г.о.

Съгласно посочената практика отчуждаване, извършено при действието на ЗПИНМ отм. за обществени мероприятия, се е осъществявало на различни основания. Едното основание е било отреждане на имота за обществено мероприятие с улично-регулационния план, при което имотът се счита отчужден от деня на заплащане на обезщетението - чл. 39 ЗПИНМ. Второ основание за отчуждаване на имот по този благоустройствен закон е установеното в чл. 55а ЗПИНМ, съгласно който съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани и неурегулирани имоти на части лица и обществени организации могат да се образуват или групират в парцели и отчуждават в полза на държавата за групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации. Във всички случаи за да настъпи отчуждителното действие по отношение на имот е необходимо да е налице отреждането му с влязъл в сила уличнорегулационен план за уличното регулиране на населеното място /§ 35 ППЗПИНМ, отм./ или за мероприятие на общините, държавните и обществените учреждения /§ 36 ППЗПИНМ, отм./

От съществено значение за възникване правото на собственост в лицето на държавата при отчуждаване по реда на ЗПИНМ е въпросът дали мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е било предвидено по установения от закона ред - предвидено в общия градоустройствен и регулационен план, действащ към момента на проведеното отчуждаване, респ. дали отчуждаването е било предприето при наличието на планова основа по действащия градоустройствен план, респ. улично - регулационния план, съобразно изискванията на чл. 5 ЗПИНМ.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение