Определение № 409 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 711/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение26.03.2013 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 20.03.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 41/2012 г. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 180 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Рудник „Т.-3”, [населено място] срещу въззивно решение от 20.03.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 41/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Радневски районен съд, уважил исковете. Прието е, че страните били в трудово-правна връзка, която била едностранно прекратена от работодателя с налагане дисциплинарно наказание – уволнение. Съдът установил, че служителят страда от исхемична болест на сърцето и приел, че заповедта за уволнението му е незаконосъбразна, поради неспазена процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По делото е установено, че преди уволнението работодателят изискал от работника да посочи дали страда от заболявания, включени в Наредба № 5/20.02.1987 г. и ако да, да представи доказателства за това. Работникът отказал да даде информация. Представена му е за подпис декларация, в която да декларира наличие на заболявания, която декларация отказал да подпише. Съдът приел, че същественото е това, че работникът страда от исхемична болест на сърцето и, че за дисциплинарното му уволнение не е дадено предварително разрешение от инспекцията по труда. Закрилата има обективен характер и поради това няма значение дали работникът е отказал да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него. Посочено е, че щом работникът отказал да попълни декларация, за работодателя това било сигнал да извърши сам проверка за наличие на заболяване. Законосъобразността на уволнението по същество не е разгледана. Повдигнат е въпроса какви усилия може да положи работодателя, за да установи здравословното състояние на свой работник, при положение, че отказва да го уведоми дали страда от заболяване, нито му представя каквито и да са медицински данни. Правният проблем е от значение за постановения резултат, както и за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

8