Определение № 50800 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Жоро 401“ ЕООД против решение № 152 от 8.2.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 51 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1520 от 1.11.2021 г. по гр. д. № 6418 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, 12 състав, за отмяна на уволнението на И. Р. И., извършено със заповед № 12 от 28.02.2021 г., за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение в размер на 4 040 лв. за оставането му без работа.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Имат ли значение за законността на уволнението назначенията в предприятието, извършени след уволнението, респективно фактите и обстоятелствата, възникнали след уволнението, които са обусловили последващо назначение на работници /дори новоназначените работници да изпълняват сходна или идентична трудова функция/? Длъжен ли е работодателят да доказва в производството по оспорване на законността на уволнението възникването на новонастъпили /след момента на уволнението/ производствени нужди, обусловили следхождащи процесното уволнение нови назначения в предприятието?

2. Настъпва ли преклузията за сочене на доказателства за факти и обстоятелства, по отношение на които нито първоинстанционният, нито въззивният съд не са изпълнили задълженията си по чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК, а именно да посочат дали страната сочи доказателства за тях и да и дадат съответните указания?

3. Когато произнасянето по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение предполага непълнота на фактическите твърдения на страните и/или събиране на нови доказателства, дължи ли въззивният съд преценка дали първоинстанционният съд е извършил дължимите процесуални действия по докладване на делото и съответно настъпила ли е преклузията за въвеждане в спорния предмет на твърдения за факти и на исканията за събиране на доказателства?

4. Може ли съдът да отмени уволнението на основание недоказване извършване съкращаването на щата, ако същото е установено с неоспорени от ищеца писмени доказателства?

5. Длъжен ли е съдът при преценката за надлежност на подбора да установи реалното справяне на работника с възложените задачи в срочен, количествен и качествен план?

6. Следва ли съдът да приложи закона еднакво спрямо всички страни и да постанови безпристрастно решение в съответствие с принципите за състезателното начало и равенството на страните?

7. Относно ограничението за сочене на нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК и предпоставките, при които ангажирани от страната доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения, могат да бъдат събрани от въззивния съд. Следва ли обжалващата страна да обоснове предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, за да може въззивният съд да прецени тяхното наличие или отсъствие?

Ответникът по касационната жалба И. Р. И. счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1200 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Трудовото правоотношение на И. Р. И., заемащ длъжността „шофьор-куриер“ в „Жоро 401“ ЕООД, е било прекратено със заповед № 12 от 28.02.2021 г., считано от 1.3.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В исковата си молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа той е посочил като пороци непосочването на кое от посочените в чл.328, ал.1, т.2 от КТ основания е издадена заповедта, липсата на реално съкращаване на щата или намаляване на работата и неизвършен подбор.

Варненският районен съд е приел, че непосочването в заповедта на кое от двете основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратен трудовият договор не е порок, който води до нейната незаконосъобразност. Счел е обаче, че заеманата от ищеца щатна бройка не е била реално съкратена. От доказателствата по делото се установява, че същата работа е била извършвана от назначен работник на длъжността „шофьор лек автомобил“ за периодите от 7.4.2021 г. до 21.4.2021 г., а след това-от 29.4.2021 г. Освен това е достигнал до извода за недоказаност на извършването на подбор, тъй като са налице само изготвени от работодателя писмени доказателства в този смисъл. Ето защо е уважил предявените искове.

Във въззивната си жалба работодателят е подновил искането си да бъде задължено третото неучастващо в делото лице „Спиди“ АД да представи по реда на чл.192 от ГПК справка за броя недоставени пратки от ищеца, за да установи спазването на критериите на подбора. Искането е оставено без уважение от Варненския окръжен съд поради настъпила на основание чл.266 от ГПК преклузия. Въззивният съд е счел, че посочването на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ в уволнителната заповед не представлява еднозначно определяне на основанието за прекратяване на трудовия договор, което обстоятелство накърнява правото на защита на работника и е достатъчна причина за незаконосъобразност на тази заповед и съответно за нейната отмяна. Освен това, след като ищецът е твърдял, че длъжностите „куриер служба/офис“ и „шофьор-куриер“ изпълняват сходна работа, в тежест на работодателя е било да докаже различието в трудовите функции, което не е сторил. Затова изключването от подбора на лицата, заемащи длъжността „куриер служба/офис“ води до неговата незаконосъобразност. Дори да се приеме, че в подбора не е трябвало да участват други лица, утвърдената щатна таблица, според която в подбора е следвало да участват 7 лица, противоречи на справката на ТД на НАП, според която до 1.3.2021 г. са работили 9 лица на последната длъжност, три от тях, наети след 10.01.2021 г., а след 1.3.2021 г.-10 бр., за разлика от утвърденото ново щатно разписание. Въззивният съд се е съгласил и с констатацията на първоинстанционния съд, че назначените на 21.04.2021 г., а след това-на 29.04.2021 г. лица на длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“ са изпълнявали същата работа, която е извършвал ищецът. Затова съкращаването на щата е фиктивно и стремежът на работодателя е бил да уволни точно определено лице, което противоречи на добросъвестното упражняване на правото на уволнение. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени.

Първият въпрос на касатора касае обсъждането от страна на въззивния съд на назначенията на други лица евентуално на същата работа, извършени след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Варненският окръжен съд се е позовал на тези обстоятелства, за да приеме, че уволнението е фиктивно и представлява злоупотреба с право. Това обаче е допълнителен мотив за незаконосъобразност на уволнението, а първите две съображения изобщо не се засягат от въпросите в изложението на касатора-незаконосъобразността заради непосочването в заповедта на кое от двете основания по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратен трудовият договор и заради обхвата на подбора, в който са включени по-малко на брой заемащи длъжността, в сравнение с посочените в справката на НАП. Ето защо отговорът на този въпрос в желания от касатора смисъл не би могъл да се отрази на изхода на спора.

Същият извод следва за 2,3, 6 и 7 въпроси на касатора. Тези въпроси касаят отказа на въззивния съд да задължи третото неучастващо в делото лице „Спиди“ АД да представи по реда на чл.192 от ГПК справка за броя недоставени пратки от ищеца, за да установи спазването на критериите на подбора. Няма съмнение, че пороците в доклада на въззивния съд дават право на страната да поиска събиране на доказателства от въззивната инстанция. Отказът на въззивния съд да ги допусне би представлявало съществено процесуално нарушение, ако в резултат от този отказ той е достигнал до погрешни правни изводи по спорния предмет. В случая тези несъбрани доказателства биха били от значение, ако въззивният съд бе достигнал до извода, че работодателят не е доказал лошото неизпълнение на работата от страна на ищеца като критерий за подбор. Въззивният съд обаче не е направил такъв извод, тъй като за незаконосъобразността на уволнението са били достатъчни констатациите за неяснотата на заповедта и за непълния обхват на подбора.

Четвъртият и петият въпрос на касатора се отнасят до мотивите на районния съд за недоказаност на извършването на подбор, тъй като са налице само изготвени от работодателя писмени доказателства в този смисъл. Въззивният съд не е споделил тези съображения, поради което тези въпроси също не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на И. Р. И. 1200 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение