Решение № 3834 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10447/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 2840/25.06.2025 г., постановено по адм.д. № 786/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му с която е отменен ревизионен акт № Р-16001323003997-091-001 от 04.04.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, а именно в частта му, с която на Нико НВ 72 ЕООД са установени допълнително задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 12 600 лв. главница и 1902, 90 лв. лихви. Образувано е и по касационна жалба от Нико НВ 72 ЕООД срещу решението на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № Р-160013230039970-091-001/04.04.2024 г., а именно в частта му с която на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2022 г. в размер на 25 200 лв. главница и 2606, 79 лв. лихви, и по ЗДДС. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Нико НВ 72 ЕООД, и основателност на касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Пловдив е неоснователна, жалбата на Нико НВ 72 ЕООД е частично основателна, по отношение на установените на дружеството задължения за ДДС. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001323003997-020-001/ 07.07.2023 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Нико НВ 72 ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за 2022 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2022 г., за ДДС за отделни данъчни периоди от 2022 г. За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-16001323003997-092-001/06.02.2024 г., връчен на ревизираното дружество. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001323003997-091-001/04.04.2024 г. При обжалването по административен ред на ревизионния акт, с решение № 255/13.06.2024 г., решаващият административен орган е потвърдил ревизионния акт в частта му на установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 25 200 лв. и в частта на установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за 2022 г. в размер на 12 600 лв., изменил е ревизионния акт в частта на установените задължения за ДДС. В хода на ревизионното производство на дружеството е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомено, че данъчната основа за определяне на задълженията му за ревизирания период ще бъде определена по особения ред поради наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. По отношение на определените задължения по ЗКПО, органите по приходите са определили задължения, като са приложили чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за сумата в размер на 252 000 лв. Приели са, че ревизираното лице е следвало да увеличи финансовия резултат със сумата на задълженията към 31 декември 2022 г. в размер на 252 000 лв. през финансовата 2022 г., тъй като през тази година е настъпило обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО – изтичане на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок, от момента в който задължението е станало изискуемо. В хода на ревизионното производство е установено обстоятелството на издадени на ревизираното дружество фактури от Нико НВ 64 ЕООД през 2017 г. и 2018 г. представени са и 28 броя договори за заеми, сключени между Нико НВ 64 ЕООД като заемополучател и ревизираното дружество като заемодател. Договорите за заем са закрити в счетоводството на ревизираното лице с протоколи за прихващане между двете търговски дружества. В хода на извършена предходна проверка от ревизираното лице е била представена оборотна ведомост, както и част от сметка доставчици за периода 01.01.2021 г. – 31.10.2021 г., от които е установено, че в оборотната ведомост няма водена счетоводна сметка 413 клиенти по търговски кредити, т.е. не са отразени представените договори за заем с дати от м.01 до м.09.2021 г. общо в размер от 252 000 лв., кредитното салдо по сметка 401 доставчици към 31 октомври 2021 г. е в размер на 453 543, 68 лв., от които 364 342 към ЕТ Нико Н – Н. Н. и към тази дата няма осчетоводено плащане към доставчици – прихващане с представените протоколи, счетоводна сметка 501 каса в лева е с дебитно салдо към 31 октомври 2021 г. в размер на 276 786, 48 лв., т.е. към тази дата по сметката не са осчетоводени предоставени заеми на Нико НВ 64 ЕООД разходни касови ордери. От дружеството е представена и оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. – 12.12.2022 г. и касова книга по сметка 501 за същия период, като в кредита на сметката са осчетоводени 28 броя разходни касови ордери по 9000 лв. с основание заем Нико НВ 68 ЕООД. Представени са договори за заем, които са еднотипни, общо за сумата от 252 000 лв., в същите е предвидено предаването на заемната сума да се извърши по банков път, размер на лихвата не е посочен, представените разходни касови ордери към договорите за заем не са подписани. Задълженията на ревизираното лице са възникнали по фактури, издадени на същото от Нико НВ 63 ЕООД. В тази връзка са били представени 28 броя протоколи за прихващане на съществуващи вземания и задължения, издадени от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г., в които е отразено, че Нико НВ 64 ЕООД има задължения към Нико НВ 72 ЕООД и че ще извърши прихващане на суми в размер на 9000 лв. по всеки от представените протоколи. Видът на прихващаните суми не е посочен, не е посочено какви са задълженията на дружествата едно към друго, не е посочено какви задължения има Нико НВ 72 ЕООД към другото дружество. По данни от банковите сметки са налице извършени плащания по фактурите, издадени на ревизираното дружество от Нико НВ 63 ЕООД. Поради непредставяне на доказателства, органите по приходите са направили извода, че не може да се установи размера на извършените плащания по фактурите, не може да се установи осчетоводяването на получените заеми и налични ли са паричните средства в касата на дружеството към момента на получаването им. В представените протоколи за прихващане не е посочен вида на прихващаните суми, по кои договори, фактури са същите, не са посочени задълженията на двете дружества. В представената оборотна ведомост за периода 01.012.021 г. – 31.10.2021 г. няма осчетоводени предоставени и погасени заеми в счетоводни сметки 413 и 501. Едновременно с това е установено в хода на ревизионното производство, че за остатъка по задълженията по фактурите, издадени на ревизираното лице, в края на 2022 г. ревизираното дружество е предприело действия по отписване на задълженията поради изтичане на петгодишния давностен срок, като са взети счетоводни операции по сметка 401 доставчици Нико НВ 64 ЕООД и сметка 123 и по този начин се увеличава годишния финансов резултат с размера на отписаните задължения. В тази връзка е посочен и чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, с твърдението, че е извършено увеличение на финансовия резултат със стойността на отписаните през периода задължения към доставчици в размер на 98 275 лв. В ревизионния доклад са анализирани и получените парични заеми от ревизираното дружество от физически лица и кредитни институции в значителни размери, установено е, че дейността на дружеството се финансира от получени заеми от финансови институции, за които дружеството дължи и съответната лихва, а твърди, че е предоставило заеми на свързано лице без лихва. Прието е, че не са налице доказателства за разходване на парични средства в брой от касата на дружеството в размер на 252 000 лв., че представените в хода на проверката 28 броя договори за паричен заем са привидни и са били създадени за целите на проверката в обекта на дружеството на 12.12.2022 г., при която е установена касова наличност в размер на 2507, 97 лв. Прието е, че е налице скрито разпределение на печалбата съгласно параграф 1, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Направен е извода, че е изготвено привидно прихващане на задълженията на дружеството към Нико нв 64 ЕООД, като са взети счетоводни операции по кредитиране на сметка 413 и дебитиране на сметка 401 на базата на привидно съставени договори за заем, сключени с цел прикриване на действията на дружеството по скрито разпределение на печалбата и че сумата в размер на 252 000 лв. следва да се третира като налично салдо по сметка 401, като по отношение на нея да бъдат приложени същите разпоредби както за остатъка на задълженията към 31 декември 2022 г. – действия по отписване на задълженията поради изтичане на петгодишния давностен срок и отчитането на приход, съответно прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Органите по приходите са направили извода, че данъчният финансов резултат или данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните години е определен след анализ на обстоятелствата по ал. 2, като разлика между установените от ревизията общо приходи, включително процесните отписани задължения в размер на 252 000 лв., които следва да се отразят в увеличение на приходите и установените от ревизията общо разходи, представляващи декларираните от ревизираното дружество. В резултат на това допълнително е установен корпоративен данък. На дружеството са определени и задължения по реда на ЗДДФЛ. Прието е, че предвид установените факти не са налице доказателства за разходване на парични средства в брой от касата на дружеството в размер на 225 000 лв. Прието е, че представените 28 броя сключени договори за заем са привидни и са сключени за целите на извършената на 12 декември 2022 г. проверка в дружеството, при която е установена касова наличност в размер на 2507, 97 лв. Прието е, че ревизираното дружество е извършило скрито разпределение на печалба съгласно параграф 1, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО на суми в размер на 252 000 лева, несвързани с дейността, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик. Прието е, че на основание параграф 1, т. 4, б. в от допълнителните разпоредби на ЗКПО, чл. 38 и чл. 55 от ЗДДФЛ следва да се начисли данък дивидент в размер на 5% от изплатената сума, който не е деклариран и е в размер на 12 600 лв. Органите по приходите са приели, че при ревизията не е установено нито реалното плащане на твърдяните заеми, нито възникването на сочените вземания, нито действителното прихващане на несъществуващи вземания с процесните задължения, които предстоят да бъдат погасени по давност предвид чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Направен е извода, че съставените документи са изготвени и целят единствено да се намалят касовите наличности по счетоводни данни, да се прикрие разпределянето на суми от касата в полза на собственика или свързано с него лице и да не се признаят счетоводни приходи, респективно да не се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022 г. за данъчни цели по реда на чл. 46 от ЗКПО с процесните задължения, които няма да бъдат платени на доставчика, както това е било сторено от самото дружество с останалата разлика като част от общата сума на това задължение. Във връзка със задълженията на дружеството по издадените фактури от Нико НВ 64 ЕООД, тъй като от дружеството не е отписано задължението като недължимо и не е признато като текущ приход, ораните по приходите са приели, че следва да се приложи чл. 46 от ЗКПО. Съобразено е обстоятелството, че към 31 декември 2021 г. съгласно оборотни ведомости дружеството отчита неразпределена печалба от минали години – крайно кредитно салдо по сметка 122 в размер на 252 102, 93 лв. ревизиращият екип е приел, че сумата в размер на 252 000 лв. следва да се третира като налично салдо по сметка 401 доставчици и спрямо нея да бъдат приложени същите разпоредби като към остатъка на задълженията към 31 декември 2022 г. по счетоводни данни. Прието е, че ревизираното дружество е следвало да покаже задълженията си към Нико НВ 64 ЕООД към края на 2022 г. в баланса на дружеството. Следвало е да направи анализ на съществуващите му задължения и да установи, че за задълженията към Нико НВ 64 ЕООД в размер на 252 000 лв., възникнало по фактури, издадени през м.09.2017 г. е настъпило обстоятелство, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Прието е, че ревизираното дружество е следвало да увеличи финансовия резултат със сумата на задълженията към 31 декември 2022 г. в размер на 252 000 лв. през финансовата 2022 г. тъй като тогава е настъпило обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО – изтичане на 5 години за задълженията с 5 годишен давностен срок, от момента, в който задължението е станало изискуемо. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ. Представен е счетоводен баланс за 2020 г. съгласно което дружеството е декларирало касова наличност в лева в размер на 266 хиляди лева. При извършена проверка на 12 декември 2022 г. е установено наличието на парични средства в брой в размер на 2507, 97 лв. Представени са договори за паричен заем от 2021 г. общо в размер на 252 000 лв., разходни касови ордери, които не са подписани както от лицето, предоставило сумата, така и от лицето, получило сумата. Прието е, че представените договори за парични заеми са привидни, не са представени доказателства за разходване на парични средства в брой от касата на дружеството в размер на 252 000 лв. С ревизионния акт на дружеството са определени допълнителни задължения и по ЗДДС. Установено е, че за ревизирания период дружеството е осчетоводило брак на стоки, отписани от кредита на сметка 304 в кореспонденция със сметка 609, за м.март 2022 г. – 12 526, 16 лв., м.04.2022 г. – 49 052, 13 лв., м.05.2022 г. – 77 815, 76 лв., м.06.2022 г. – 544 066, 69 лв., м.11.2022 г. – 24 407, 19 лв., м.12.2022 г. – 77 412, 09 лв. Не са представен протоколи за брак, от които да се установява основанието, дата на бракуване, партиден номер, вид, количество. Представени са протоколи за приемане на стоки от Екарисаж Варна ЕООД, в които е посочен вида на стоката – млечни произведения, колбаси. При извършена проверка на Екарисаж Варна ЕООД от дружеството са представени договори, издадени фактури на ревизираното дружество, пътни листове за извършен транспорт и потвърдителни бележки с вписани общи количества – вид колбаси, млечни и с основание стоки, негодни за употреба, потвърждава се извозване и унищожаване на вписаните в бележките количества. Направен е извода, че представените документи не дават възможност за извършване на съпоставка и установяване на точния вид и количества бракувани стоки – заприходяването на стоките по счетоводна сметка 304 стоки не е извършвано аналитично, а общо стойностно, изписването на стоките е извършвано по същия начин – общо по средно претеглени цени. От дружеството са представени справки от складовата му програма, но от тях не могат да се отделят стоките, изписани в резултат от продажби в търговския обект, и тези, които са бракувани, както и не могат да се установят периодите на отразяване в складовата програма. По обяснение от ревизираното дружество, целият обем на бракуване на стоките не е в месеците на предаване на Екарисаж Варна ЕООД, а е за по-дълъг период от време и с различно основание за брак – включително нарушена опаковка, изтекъл срок за годност. Тези събития, обаче не са хронологично документирани. Предвид нередовността на счетоводната отчетност относно материалните запаси органите по приходите са приели, че за стойност и период на бракуване на отписаните стоки следва да се приеме счетоводното остойностяване на база средно претеглени цени и взетите счетоводни операции. На основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчните периоди м.03.2022, м.04.2022, м.05.2022, м.06.2022, м.11.2022 и м.12.2022 върху стойността на отписаните стоки по счетоводна сметка 304 стоки в месеца на отписването им, като е съобразено обстоятелството, че дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за всички закупени стоки. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт е отменен в частта му на установените задължения по ЗДДФЛ, по отношение на останалите установени с ревизионния акт задължения, жалбата на дружеството е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че за възникналите задължения към Нико НВ 63 ЕООД са представени единствено фактури от 2017 г., по които не могат да се проследят плащанията през годините и действителните задължения. Приел е, че от друга страна за претендираните прихванати вземания са представени еднотипни договори за заем и протоколи за прихващане, в които няма отразени вземания. При ревизията не е установено нито реалното плащане от касата на дружеството на твърдяните заеми, нито възникването на процесните вземания, нито действителното прихващане на несъществуващи вземания с процесните задължения, които предстои да бъдат погасени. От посочените договори за заем следва, че заемната сума ще бъде преведена по банков път, което обстоятелство не е доказано. Приел е, че при липсата на доказателства за реалното предаване на сумите, предмет на договорите за паричен заем, правилно са установени задълженията по ЗКПО. Първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите по приходите, че поради непредставяне на счетоводни и банкови документи не може да се направи извод за извършените плащания по фактурите, не може да се установи осчетоводяването на получените заеми, техния размер и налични ли са паричните средства по касата на дружеството при получаването им. Относно скритото разпределение на печалбата. Приел е, че по делото няма доказателства за извършено плащане в брой или от банковите сметки на дружеството в полза на неговия управител или на свързани с него лица. При съобразяване на тези обстоятелства е формиран извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази негова част. Първоинстанционният съд, с мотиви, подобни на мотивите на решаващия административен орган е обосновал изводи за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на определените задължения по ЗДДС. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта му относно установената законосъобразност на ревизионния акт по отношение на установените задължения за ДДС. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно. Спор между страните по отношение на обстоятелството относно правото на приспадане на данъчен кредит за бракуваните активи не е съществувал. Изводите на органите по приходите, както и тези на първоинстанционния съд са обосновани с обстоятелството на липсата на отразени факти в потвърдителните бележки и в протоколите за брак, в които бракуваните стоки са описани като количество и вид, без обаче да се посочва партиден номер, стойност, артикулен номер. Не е посочен номер на заповедта, въз основа на която е било извършено бракуването на стоките, имената и членовете на комисията, обекта, в който се осъществява бракуването на стоките, получените при бракуването отпадъци, по чия вина се извършва бракуването – предприятието, материалноотговорно лице или друго лице. За бракуването на стоките са представени сключени договори с Екарисаж Варна ЕООД от 05.01.2022 г. и от 09.01.2023 г., фактури за извършената услуга, пътни листа за извършен транспорт с камион – собственост на дружеството. Бракуването на стоки по принцип би обусловило приложимостта на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, при изследване на наличието на предпоставките за приложимост на посочената разпоредба, а именно начисляване и дължимост на данъка в размер на ползвания данъчен кредит. Следва да се даде отговор и на въпроса относно това дали е налице някое от изключващите приложимостта на посочената разпоредба правила по чл. 80 от ЗДДС. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 79 от ЗДС, във връзка с чл. 185 от Директива 2006/1128ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 185 корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16. Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция. Съгласно чл. 186 държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185. Тази подробни правила са определени от българската държава в чл. 79 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал 3 от ЗДДС, редакция 01.01.2013 г. регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съобразно посочения текст на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, редакция 01.01.2017 г., регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове – т. 1; унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката - т. 2; липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали – т. 3; технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност – т. 4; брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт – т. 5; брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност – т. 6. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-127/22. Съгласно т. 41 от посоченото решение, с изключенията общностният законодател е счел за необходимо в случай на изчезване на стоката, довела до приспадане на ДДС по получени доставки, да ограничи задължението за корекция само до случаите на необосновано изчезване, за да се избегне понасянето на данъчни загуби, освен икономическите такива, когато е доказано унищожаването, погиването и кражбата. Съдът приема, че хипотезите по чл. 185, параграф 2 от директивата за ДДС на унищожаване, погиване или кражба съответстват на случаи на претърпени икономически загуби, но и че настъпването на тези събития трябва да бъде надлежно доказано или потвърдено. Съдът приема също така, че начини за изхвърлянето на стоката като например депонирането й като отпадък, водят до унищожаването й по смисъла на чл. 185, параграф 2, ал. 1 от директивата, щом имат за конкретен резултат необратимото изчезване на стоката. Съдът приема, че следва, че член 185 от директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на параграф първи от този член. Такава хипотеза, обаче представлява унищожаване по смисъла на параграф втори, първа алинея от посочения член, независимо, че става въпрос за доброволно действие и поради това тази промяна не води до задължение за корекция, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече да няма никаква полза за стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Надлежно доказаното изхвърляне на дадена стока трябва да бъде приравнено на унищожаването й, стига до води конкретно до необратимото изчезване на стоката. Следователно, в процесния случай от представените по делото потвърдителни бележки се установява, че процесните активи са били предадени като отпадък, което несъмнено представлява унищожаване доколкото несъмнено вече няма полза от стоките за обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. Това унищожаване в процесния случай е надлежно доказано от представените по делото потвърдителни бележки. Съгласно заключението на съдебната експертиза съставените 21 броя протоколи за брак на стоково материални запаси са осчетоводени като е кредитирана сметка 304 стоки и е дебитирана сметка 609 други разходи, като по този начин бракуваните стоки са отписани от активите на дружеството. Съгласно заключението количествата колбаси и млечни продукти по потвърдителните бележки и издадени фактури от Екарисаж Варна ЕООД отговарят на бракуваните по протоколи за брак количества стоки. По потвърдителни бележки са предадени за унищожаване 20 300 кг. хранителни продукти от животински произход, като за същото количество стоки има съставени протоколи за брак. При съобразяване на тези обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. В тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено както вместо него се постанови друго, с което ревизионният акт следва да бъде отменен в частта му на установените задължения за ДДС. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта му на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО. В хода на ревизионното производство са установени задължения на ревизираното дружество към ЕТ Нико Н - Н. Н., възникнали по фактури 5451/01.09.2017 г., № 5452/05.09.2017 г., 5453/07.09.2017 г., 5454/08.09.2017 г. задълженията са общо в размер на 531 040 лв. установено е също така извършването на частични плащания по фактурите. Стойността по фактурите е съответно в размер на 134 848, 16 лв., в размер на 132 621, 51 лв., в размер на 139 940, 18 лв., в размер на 123 630, 15 лв. съобразени са извършените частични плащания по фактурите, като същите са описани в ревизионния доклад. Член 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО предвижда увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията на данъчнозадълженото лице в годината на изтичане на 3 години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок, от момента, в който задължението е станало изискуемо. В процесния случай дружеството не е отписало задължението като недължимо, същото не е признато като текущ приход и се обосновава приложимостта на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат със сумата на задълженията към 31 декември 2022 г. в размер на 252 000 лв. правилно е прието, че следва да се извърши през финансовата 2022 г., тъй като през тази година е настъпило обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО – изтичане на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. При отписване на задълженията се формира приход от страна на дружеството, което прави отписването. Съгласно счетоводен стандарт 18 – приходи, раздел Г, т. 2 – други случаи на признаване на приходи, отписани задължения, приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че спор между страните по отношение на обстоятелството на изтичането на 5 годишния давностен срок не съществува, такова оплакване не се съдържа и ив касационната жалба. Решението е правилно в частта му, с която е отменен ревизионния акт като незаконосъобразен по отношение на установените задължения по ЗДДФЛ. Органите по приходите са направили изводи за наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф първи, т. 4 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО и параграф първи, т. 5 и т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Изводите си органите по приходите са обосновали с обстоятелството, че не са установени доказателства за разходване на парични средства в брой от касата на дружеството в размер на 252 000 лв. приели са, че е налице разпределение под каквато и да е форма на суми от патримониума на задълженото лице в патримониума на неговия собственик, а именно извършено е скрито разпределение на печалба съгласно параграф първи, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО на суми, несвързани с дейността на дружеството, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик. Приели са, че по смисъла на параграф първи, т. 4, б. в от допълнителните разпореди на ЗКПО извършеното скрито разпределение на печалба се смята за разпределен дивидент и сумата от 252 000 лв. следва да се обложи с данък върху дивидента – данък при източника по реда на чл. 194 от ЗКПО – окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се установи каквато и да било част от посочената сума да е изплатена или разпределена под каквато и ида било форма в полза на управителя на дружеството. Само поради факта, че сумата не е налична, не може да се приеме, че е извършено скрито разпределение на печалбата в полза на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че това не следва и единствено от факта, че именно Н. Н. е бил лицето, което е управител с правомощия по чл. 142 от Търговския закон и е отговарял с разпореждането с парични средства на дружеството. Искане за присъждане на разноски е направено от Нико НВ 72 ЕООД, като следва да му се присъдят разноски в размер на 1125 евро за двете съдебни инстанции. Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, като в полза на Националната агенция за преходите следва да се присъдят разноски в размер на 2940 евро за двете съдебни инстанции. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение