Определение № 718 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2714/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр.с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 12 968 / 02.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 6601/2011 год. на Софийски градски съд, ГК, VІ б състав,с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 21227/ 10.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 6601 / 2011 год. на СГС, с което е потвърдено определение от 21.03.2011 год. по гр.д.№ 39974 / 2009 год. на СРС, ГО, 63 състав,за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковете, с оглед наличието на процесуална пречка за предявяването им – формирана сила на пресъдено нещо по предходно предявени искове на същото основание, между същите страни и в същия размер.Жалбоподателят твърди неправилност на атакуваното разпореждане,оспорвайки търговския характер на делото, с оглед приложението на чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 ГПК, на които разпоредби и с оглед цената на исковете – 10 000 и под 10 000 лева - се е позовал въззивният съд,като основание за недопустимост на касационното обжалване, както и поддържайки довода, че по делото е подадена молба за увеличение размера на иска над сумата от 10 000 лева. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274 ал.1 т.2 вр. с чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал. 3 ГПК съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Производството, прекратено с потвърденото от СГС определение, частната жалба срещу което е върната като процесуално недопустима, на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл. 280 ал.2 ГПК,е образувано по обективно съединени искове с правни основания чл.92 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД,първият с цена от 10 000 лева, а вторият - под този размер. Ищецът основава вземанията си на сключен с ответника договор за обществена поръчка,споровете по изпълнението на който са безспорно с характеристиката на търговски спорове,по смисъла на чл.365 т.2 пр.второ ГПК. Търговските спорове в обхвата на чл.365 ГПК предпоставят търговска характеристика на делото, макар да не изчерпват обхвата на търговските дела,като по-широка от търговски спор категория. Молбата за изменение на размера на главния иск по чл. 92 ЗЗД е подадена значително след постановяване на определението за прекратяване на производството като недопустимо / на 08.04.2013 год./, вкл. след потвърждаването му с определението на СГС от 10.10.2012 год., поради което изобщо не е могло да бъде относимо, обективно съществуващо към момента на произнасянето на въззивния съд обстоятелство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение