Определение № 264 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 123/2025 г.

Производството по реда на чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба, подадена от „Лийдуей медиа солюшънс“ ЕООД срещу решение №260480/10.09.2024г. по в.гр.д.№223/2021г. на СГС, 4е въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.11.2019г. по гр.д.№ 4449/2015г. на СРС, 59 състав за отхвърляне на иска по чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на касатора сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи, като частичен иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, при извършена служебна проверка и след преценка на данните по делото, намира подадената касационна жалба за процесуално недопустима поради необжалваемост на оспорения с нея въззивен съдебен акт с оглед цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и непротиворечива съдебна практика, че понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал.1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, а дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но търговски характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – т.нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Договорът за онлайн репутация по конкретното дело, за неизпълнение на задължение, от който се търсят вреди, е сключен от търговец – ищецът, в пряка връзка с неговото занятие, и с оглед предмета на дейност на дружеството по справка в ТР, поради което съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ има характер на търговска сделка, а това определя делото като търговско. Налице е претенция за вреди от неизпълнение на задължение по договор, сключен от търговско дружество, при действие презумпцията, че сделката е във връзка с дейността му. Самите вреди, които претендира ищецът, пропуснати ползи, се обосновават от прекратяване на друг договор с подобен характер, а именно договор за пиар консултации и обслужване с трето лице, т.е. сключването на подобни договори е практика за ищцовото търговско дружество, свързана е с предмета му на дейност, обявен в ТР, а именно маркетинг, реклама, връзки с обществеността, медийни, пазарни и продуктови проучвания и други дейности, поради което означава, че делото следва да се квалифицира като спор за вреди от неизпълнение на търговска сделка. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че се касае за търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, като цената на иска е под 20 000 лв., а именно - сумата от 10000лв. Предвид изложените съображения касационната жалба, като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.