Определение № 4402 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. С. чрез нейния пълномощник адв. Зл. О., срещу въззивно решение № 179 от 02.05.2024 г. по в.гр.д. № 169/2024 г. на Окръжен съд- Хасково. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че възприетият от въззивния съд вариант за разпределяне на допуснатите до делба земеделски имоти между съделителите нарушава принципа на равноправие, тъй като ответниците, които имат по- малка квота в съсобствеността, получават земи от по - висока / 4-та и 5-та/ категория, а в неин дял са поставени всички земи от 9-та и 10-та категория и малка част от земите от 4-та и 5-та категория. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. Относно дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по същество на спора. 2. За принципите, при които следва да се извърши делбата. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. Б. А. и С. Б. А. - В. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 29 от 27.10.2023 г. по гр.д. № 2/2023 г. на Районен съд Ивайловград, постановено във фаза по извършване на делбата, с което на основание чл. 353 ГПК съдът е разпределил допуснатите до делба 9 земеделски имота между съделителите по вариант № 5 от заключението на вещото лице както следва: В дял на С. Х. С. са поставени поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], общ. И., м. “А. б.“, с площ 9271 кв.м, с трайно предназначение - изоставено трайно насаждение, 10-та категория на земята; поземлен имот с идентификатор *** в същата местност, с площ 5759 кв.м, с трайно предназначение - нива, 10-та категория на земята; поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място] к., общ. И., м. “Г. т.“, с площ 3 500 кв.м, с трайно предназначение - овощна градина, 4-та категория на земята; поземлен имот с идентификатор *** в същото землище, м. “ Г.“, с площ на имота 2 500 кв.м, с трайно предназначение-нива, 9- та категория на земята; поземлен имот с идентификатор ***, в землището на [населено място] к., м. „Б.“, с площ на имота 2 021 кв.м, с трайно предназначение- нива, 5 –та категория на земята и поземлен имот с идентификатор *** в същото землище, м. „П. с.“, с площ на имота 5762 кв.м, представляващ нива 4-та категория на земята. В дял на съделителите К. Б. А. и С. Б. А. - В. са поставени поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място], общ. И., м. “В.“, с площ на имота 2 200 кв.м, с трайно предназначение нива, 4-та категория на земята; поземлен имот с идентификатор *** в същото землище, м. “Х. в.“, с площ на имота 2 500 кв.м, с трайно предназначение на имота - нива, 4-та категория на земята; поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място] к., м. “ П.“, с площ на имота 3 500 кв.м, трайно предназначение - нива 4 –та категория. Въззивният съд е приел, че този вариант от заключението на вещото лице отговаря в най - пълна степен на изискванията на чл. 69, ал.2 ЗН- съделителите получават в натура земя в съответствие с квотите си в съсобствеността при заплащане на минимално парично уравнение. Общата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти, определена от вещото лице, е 14 442 лв. При този вариант ищцата, която притежава 26/36 ид. части, получава дял на стойност 10 401 лв., а ответниците, които общо притежават в съсобственост 10/36 ид. части и са направили искане да получат общ дял от имотите, получават дял на стойност 4041 лв. и следва да заплатят на ищцата за уравнение на дела й сумата 29 лв. Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателката, релевирани с въззивната жалба, за допуснато нарушение на принципа на равноправието при разпределяне на делбените имоти по вариант № 5 от заключението на съдебно - техническата експертиза, и е намерил същите за неоснователни. Като се е позовал на ТР № 2 от 11.04.2022 г.по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси. При постановяването му въззивният съд не се отклонил от практиката на ВКС, в това число и задължителната такава, по приложението на чл. 353 ГПК и чл. 69, ал.2 ЗН. С ТР № 2 от 11.042022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС се уеднакви съществуващата дотогава противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса дали за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение. С тълкувателния акт се прие, че водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал.2 ЗН, е всеки съделител да получи реален дял, и че няма изискване в закона- ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение на дяловете на значителна стойност. Тези принципи в случая са спазени. Възприетият от съда вариант за разпределяне на делбените имоти обезпечава на всеки от съделителите реален дял съобразно квотата му в съсобствеността при заплащане на минимална сума от 29 лв. за уравнение на дяловете. Допуснатите до делба имоти са с еднакво предназначение - земеделски земи, а разликата в категорията на земята е намерила израз в тяхната стойност и стойността на дяловете като цяло, която максимално се доближава до паричната оценка на квотите на съделителите в делбеното имущество. По делото не се установява и въпросът относно дейността на въззивната инстанция и задължението й, след самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по същество на спора, да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил оплакванията, релевирани във въззивната жалба, за нарушаване на принципа на равнопоставеност на съделителите и мотивирано е посочил защо намира същите за неоснователни. Несъгласието на жалбоподателката с направените изводи на съда не може да послужи за достъп до касационно обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът