Определение № 278 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] срещу решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение №50 от 18.06.2012г на Районен съд [населено място] в една част, са уважени искове на основание чл. 344 ал.1т.1 и т.2 от КТ. Уволнението е отменено поради това ,че при подбора ,след който е последвало прекратяване на трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ,дадената на ищеца оценка не е била обективна .Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 вр чл. 225 ал.1 КТ, е постъпила и от Т. И. А. В приложеното към жалбата изложение на касатора ТП „Държавно горско стопанство ” като основание за допускане на касационно обжалване се посочва обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по материалноправния обуславящ въпрос, разполага ли съдът с правомощието да преценява като недопустима оценката на включените н състава на комисията лица(или да преценява допустимостта при подбора на включените в комисията лица) ,както и знанията (компетентността, наблюденията )на далите оценката лица, или съдът е следвало да прецени дали в случая оценката по отделните показатели съвпада с действителните качества на работника. Въззивният съд е приел оценката на комисията за необективна ,тъй като неин член е познавал работата на ищеца(като негов пряк ръководител), но не и работата на други участващи в подбора(не е техен пряк ръководител) ,а друг член на същата комисия не е извършила подбора допустимо ,тъй като не е била запозната с част от критериите по изисквани показатели и поради това нейната оценка е била лична,строго субективна. Противоречието се изтъква по указанията в ТР №3/16.01.2012г ОСТК относно предпоставките за допустимост на подбора ,както и по процесуалния въпрос за значението на оспорването на оценката от страна на ищеца, вкл. значението на частните свидетелстващи документи,какъвто е протоколът на комисията ,когато не са оспорени .Наред с ТР №3/16.01.2012г ОСТК е цитирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,в която въпросът за доказателствената тежест се свързва с оспорване истинността на констатациите от уволнения работник (реш.310/2010 №333/2009 ІV г.о )В тази връзка въпросът е формулиран общо – за формата, предметът и тежестта на доказване и доказателствената сила на протокола за подбор В изложение към касационната жалба на Т. И. А. се поставя въпрос, следва ли представен заверен препис от трудова книжка (и същата за констатация)с отбелязано прекратяване относно процесното трудово правоотношение ,което вписване се явява и последно и при липса на спорни обстоятелства в тази връзка ,съдът да приеме установеност на факта оставане без работа .Изтъква се основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с формирана практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №707/2009 ІІ г.о В отговор страните взаимно оспорват основанията за допустимост на касационните си жалби След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. По поставения от работодателя въпрос, за правомощието съдът да преценява по допустимост оценката на включените в състава на комисията лица (или да се преценява допустимостта при, или с оглед подбора на включените в самата комисия лица) ,както и знанията (компетентността, наблюденията) на далите оценката ,който въпрос при конкретните обстоятелства по делото е от значение за изхода на спора. Цитираното ТР №3/16.01.2012г ОСТК даде принципна насока, която съдебната практика да следва занапред във връзка с обема и естеството на съдебната проверка за законосъобразност при подбор. Затова и в конкретна степен, въпроси за оценката и нейната обективност, установяемите в трудовия спор признаци на тази обективност, са в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и следва да се формира съдебна практика по тях. Конкретно поставеният от защитата въпрос в тази връзка също отговаря на критерия ,предвид решаващите изводи на съда по обжалваното решение. Повдигането на процесуален въпрос относно оспорването на протокола на комисията като свидетестващ документ, по- точно твърдениата за липса на релевантно оспорване, няма обоснована връзка с процесуално правните- разрешения по обжалваното решение и изразява единствено касационни по естество оплаквания. Върховен касационен съд приема да разгледа по същество и касационната жалба на ищеца по делото, при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като при представена като доказателство в подкрепа на обстоятелства по иска трудова книжка, въззивният съд е игнорирал напълно доказателственото значение на същата като е приел, че никакви доказателства за оставане без работа не са представени. Разрешението противоречи на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която защитата е цитирала и приложила към изложението (реш№707/2009 ІІ г.о). Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о