Определение № 661 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2643/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. Т. срещу определение № 318 от 15. 09. 2022 г. по в. ч. т. д. № 511/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 582 от 7. 06. 2022 г. по т. д. № 765/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на ДП № 46/2021 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК с влязъл в сила акт. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, следва престъпните обстоятелства да са разкрити при самото му разглеждане, а не преди да е даден ход на същото. Частният касационен жалбоподател сочи, че в производството по пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди вследствие ПТП е необходимо да се установи дали е налице деликт, а не дали е налице престъпление. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалната норма на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] изразява становище за неоснователността й. Трето лице помагач на страната на ответника Н. П. Т. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд за спиране на производството по т. д. № 765/2021 г. до приключване с влязъл в сила акт на производството по ДП № 46/2021 г. на ОД на МВР Пловдив, Пловдивски апелативен съд е приел, че са се осъществили предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в случая е предявен иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 8. 06. 2021 г., за което се твърди, че е причинено от застрахования при ответника водач на МПС Н. Т., и са налице данни за образувано и неприключило досъдебно производство във връзка с произшествието за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Изтъкнал е, че е налице идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, като последица от което ищецът твърди, че е претърпял вреди. В определението е подчертано, че в гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява престъпление, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК, и е направено позоваване на чл. 300 ГПК, предвиждащ, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. С оглед позоваването от частния жалбоподател на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Жалбоподателят е повторил оплакванията си за нарушение на процесуалното правило на чл. 229, ал. 1 ,т. 5 ГПК, изложени в частната касационна жалба, и съображенията си, че решението по гражданскоправния спор може да се постанови след като се установи деликтната отговорност на застрахования виновен водач, който би могъл да не носи наказателна отговорност. Тези твърдения биха съставлявали основания за отмяна на въззивното определение като неправилно, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно цитираната задължителна практика на ВКС. Независимо от това, касаторът прави общо позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да излага конкретни доводи за наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 511/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение