Определение № 303 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1314/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. М., срещу решение № 8 от 06.01.2014г. по в. т. дело № 678/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. Ответната страна по касационната жалба К. Н. Пехливанис е подала чрез процесуалния си представител адв. М. Е. В. по делото молба вх. № 6573/15.07.2014г. с искане за преразглеждане на определение № 190/30.05.2014г. и оставяне без разглеждане на касационната жалба на [фирма] срещу решение № 8/06.01.2014г. по т. дело № 678/2013г. на Варненски апелативен съд. Релевира доводи, че въззивното решение е необжалваемо поради това, че се касае до предявени обективно съединени искове, между които съществува зависимост в качеството им на обуславящ и обусловен иск, като обуславящият иск е с цена под определения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер. Поддържа становище, че поради необжалваемост на въззивното решение в частта относно обуславящия иск не подлежи на касационно обжалване и решението по обусловения иск. Касаторът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. оспорва молбата и прави възражение за липса на предпоставки за изменение на определение № 190/30.05.2014г., тъй като няма изменени обстоятелства, грешка или пропуск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: С определение № 190 от 30.05.2014г. по т. дело № 1314/2014г. настоящият съдебен състав на ТК на ВКС е оставил без уважение молбата на К. Н. Пехливанис с вх. № 4714/21.05.2014г. за оставяне без разглеждане на касационната жалба като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и за изпращане на въззивното решение служебно на Агенция по вписванията с указания за заличаване на Кадри А. З. като съдружник в [фирма] и за вписване на К. Н. Пехливанис като съдружник в [фирма], поради това, че искът с правно основание чл. 29 ЗТР е неоценяем, касационният контрол по отношение на въззивното решение по този иск е допустим и невлязлото в сила решение по този иск не подлежи на предварително изпълнение. Относно обжалваемостта на въззивното решение по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК съдебният състав не е изразил становище, поради което и с оглед задължението на касационната инстанция да следи за допустимостта и редовността на касационната жалба, не съществува процесуална пречка да се извърши преценка за допустимостта на касационната жалба по отношение на този иск с настоящия съдебен акт. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от договор за прехвърляне на търговско предприятие, респективно правоотношения, възникнали във връзка с прехвърляне на търговско предприятие. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2867/26.07.2012г. на нотариус К. Г. с район Търговищки районен съд, рег. № 317 Нотариална камара, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на К. Н. Пехливанис е продал лично на себе си дружествените й дялове в [фирма], представляващи 100% от капитала на дружеството /50 дяла от по 100 лв. всеки, на обща стойност 5 000 лв./, поради липса на представителна власт и съгласие, и по чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на К. Н. Пехливанис, гражданин на Федерална Република Германия и [фирма], ЕИК[ЕИК], че вписаните по партидата на посоченото дружество обстоятелства, а именно прехвърляне на 100% от дружествените дялове от К. Н. Пехливанис на Кадри А. З., вписване заличаването на К. Н. Пехливанис като едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството, са несъществуващи. Касае се за търговско дело, тъй като искът по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД се отнася до спор, произтичащ от договор за прехвърляне на търговско предприятие, а искът по чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК е с предмет установяване на несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства – търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 3 ГПК. Предявеният иск по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД е оценяем съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 10.02.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение в частта по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ГПК. Искът по чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК е неоценяем, поради което за него разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не намира приложение. От обстоятелството, че изходът на спора по същество по този иск е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД и че обуславящият иск е с цена под 10 000 лв., не може да бъде направен извод за недопустимост на касационната жалба по обусловения иск по чл. 29 ЗТР съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Цитираната в молбата практика на ВКС не намира приложение в конкретния случай, тъй като е неотносима – отнася се до искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /определение № 37/02.02.2009г. по ч. гр. д. № 2327/2008г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о./, искове за подобрения срещу четири физически лица – обикновени съсобственици /определение № 208/08.06.2012г. по гр. дело № 369/2012г. на ВКС, ГК, І г. о./ и искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 262 КТ /определение № 902/11.07.2013г. по гр. дело № 2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о./. Поради изложените съображения молбата за изменение на определение № 190 от 30.05.2014г. по т. дело № 1314/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта относно касационната жалба по отношение на иска с правно основание чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение