Определение № 113 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 132/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „КАД“ ЕООД, чрез адв. Н. против определение № 1791/23.11.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1788/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определение от 27.09.2021 г. по гр.д. № 6180/2021 г. на Районен съд Бургас, с което е върната исковата молба на жалбоподателя в частта по предявения от него срещу В. Д. П. иск с правно основание чл.125, ал.5, пр. последно ГПК – за установяване съществуването на престъпно обстоятелство по съставяне и използване на запис на заповед от 17.01.2007 г. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че щом спряното досъдебно производство е изпратено за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия на основание чл.245, ал.1 НПК, не е налице невъзможност престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по наказателен ред, съответно основанието, на което е било спряно досъдебното производство, не обуславяло допустимост на предявения иск. Поддържа се, че в чл. 24 НПК изрично са посочени основанията за прекратяване на наказателното производство като неоткриването на извършителя не е едно от тях, т.е. при неоткриване на извършителя производството не се прекратява и с последното предложение на чл.124, ал.5 ГПК законодателят не е имал предвид това. Граматическото тълкуване на тази разпоредба също не води до извод за наличие на допълнителни основания, освен факта на неоткриване на извършителя на престъплението, като в посочената хипотеза досъдебното производство се спира като на практика по него не се извършват никакви процесуално-следствени действия, доколкото има теоретична възможност извършителят да бъде установен в рамките на това производство – напр. ако се появи и направи самопризнания. Производството се прекратява с прокурорско постановление едва след изтичането на давността за съответното престъпление – чл.24, ал.1, т.3 НПК, което обаче е предвидено като самостоятелно основание за завеждане на установителен иск по чл.124, ал.1, т.5 ГПК. Въвеждайки допълнително основание за допустимост на предявения иск, а именно наказателното производство да бъде прекратено, въззивният съд е постановил неправилно определение, което след като бъде допуснато до касационно обжалване, следва да бъде отменено. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Какви са предпоставките за допустимост на особения установителен иск по чл.124, ал.5, предл. последно ГПК; 2/ Прекратяването на досъдебното производство процесуална предпоставка ли е за допустимостта на иск по чл.124, ал.5, предл. последно ГПК и 3/ Какъв е смисълът, вложен във формулировката на чл.124, ал.5, предл. последно ГПК, а именно „и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит“. Поддържа се, че произнасянето по тези въпроси ще допринесе за развитието на правото, тъй като към момента липсва практика на ВКС по тях, а цитираната норма не е напълно ясна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба в частта по иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК въззивният съд е приел, че в конкретния случай не е налице хипотезата на невъзможност престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК, т.е. основанието на което е спряно наказателното производство, не попада в случаите, които правят допустимо произнасянето на гражданския съд относно преюдициалното деяние, представляващо престъпление. Поставените в изложението въпроси макар и формално да отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът е обусловил правните си изводи за недопустимост на иска с липсата на хипотеза, осуетяваща наказателното преследване на дееца, въпросите нямат претендираното от касатора значение за изхода на делото. По въпроса кои са предпоставките, при които е допустим иска по чл.124, ал.5 ГПК, съответно чл.97, ал.4 ГПК /отм./ - за установяване на престъпно обстоятелство, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС /решение № 16/6.02.2013 г. по гр.д. № 878/2012 г. на IV г.о., определение № 346 от 13.12.2016 г. по ч.гр.д. № 4177/16 г. на I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и др./, според която правен интерес от предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство е налице тогава, когато това обстоятелство е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено нещо, но при спазване на ограниченията, предвидени в ТР № 5/14.12.2012 г. и когато наказателно преследване не може да бъде възбудено, или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1, т.2-5 НПК, или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 НПК, а също така и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Наличието на която и да е от посочените хипотези се явява положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.125, ал.5 ГПК. Останалите два критерия, посочени в нормата на чл.125, ал.5 ГПК – значението на престъпното обстоятелство за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правния интерес от воденето на иска. В конкретния случай за да обоснове правния си интерес от водене на иска с правно основание чл.125, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ, а именно запис на заповед, издаден на 17.01.2007 г. от „КАД“ООД в полза на Д. Д. за сумата от 150 000 лв., ищецът поддържа, че този неистински документ е представен по ч. гр.д. № 3043/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и въз основа на него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и съответно изпълнителен лист. В молбата – уточнение от 20.09.2021 г. ищецът е посочил, че правният му интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.5 ГПК се изразява в това, че при установяване на неавтентичността на процесния запис на заповед, издадената заповед за незабавно изпълнение ще бъде атакувана по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и евентуално изпълнителното производство ще бъде прекратено. От изложеното в исковата молба и от извършената от първоинстанционния съд служебна проверка по ч. гр.д. № 3043/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, се установява, че длъжникът не е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което не се е развило и исково производство по реда на чл.422 ГПК. Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл.423 ГПК, което обаче не е прието от Окръжен съд Бургас, т.е. издадената заповед е влязла в сила, като въз основа на издадения изп.лист е образувано изпълнително дело № 340/2020 г. по описа на ДСИ при БРС. В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането на кредитора към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. С влизането в сила на заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането в последващи производства. Твърденията за извършено документно престъпление се свеждат до позоваване на неавтентичност на запис на заповед, послужил за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, респективно до нищожност на волеизявлението поради липса воля. Нищожността е изначален порок на сделката и позоваването на нея е правоизключващо възражение, което е следвало да бъде релевирано във висящия процес относно вземането, като в противен случай то се преклудира. Пропускът на длъжника да го упражни в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, не може да бъде саниран, тъй като всички правопораждащи факти на материалното право, включително автентичността на записа на заповед, са обхванати от установителното действие на заповедта за изпълнение. След влизането й в сила, длъжникът може да се брани срещу изпълняемото право единствено с иск по чл.439 ГПК, ако се позовава на новонастъпили правопогасяващи факти или с иск по чл.424 ГПК, ако се позовава на новооткрити факти, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението. От друга страна, извънредният способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 и сл. ГПК, с който ищецът обосновава правния си интерес, не намира приложение в заповедното производство, тъй като отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК е допустима само тогава, когато страната не разполага с друг предвиден в закона способ за защита срещу влязлото в сила неправилно решение. В заповедното производство такъв специален способ за защита срещу заповедта за изпълнение е уреден в чл.423 ГПК. В конкретния случай ищецът се е възползвал от него, но възражението му не е било прието от въззивния съд. С оглед изложеното, за ищеца не е налице правен интерес от установяване на престъпно обстоятелство при съставяне на записа на заповед, тъй като от евентуалното му уважаване, в неговата правна сфера няма да настъпят благоприятни правни последици. При наличието на валидно издаден изпълнителен титул евентуалното уважаване на иска по чл.124, ал.5 ГПК няма да доведе до отпадане на изпълнителната сила на влязлата в сила заповед за изпълнение, нито до възникване на основание за прекратяване на изпълнителното производство. При липса на правен интерес за ищеца от водене на иск за установяване на престъпно обстоятелство, без значение за спора е налице ли е поддържаната от него допълнителна процесуална предпоставка от посочените такива в чл.124, ал.5 ГПК - „извършителят на деянието не е открит“, поради което въпросите, касаещи конкретно тази хипотеза, нямат никакво значение за изхода на спора. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,