Определение № 1258 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 189/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Р. Г. А. обжалва решение № 987 от 04.07.2022 г. по в. гр. д. № 457/2021 г. на Софийски апелативен съд /САС/ в частта му, в която е потвърдено решение № 265458 от 17.08.2021 г. по гр. д. № 4766/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 30 000 лв. /разликата между присъдения размер от 40 000 лв. и претендирания размер от 70 000 лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.02.2020 г., ведно със законната лихва от 06.06.2020 г.. В касационната жалба жалбоподателят - ищец навежда основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен за сумата до 70 000 лв., ведно със законната лихва и съдебно – деловодните разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, като изложи свои фактически и правни изводи?, който счита за разрешен в противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г. и ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и 2. Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди според чл. 52 ЗЗД и отчитат ли се инфлационните процеси?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г.о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в грубо нарушение на процесуални норми на защита, с приемане и разглеждане на неимуществени вреди, ограничени като срок на медицинския възстановителен период. Счита, че САС очевидно неправилно е интерпретирал фактическите твърдения, грубо е нарушил правилата на формалната логика, извел е изцяло формалистични правни изводи, касаещи евентуално бъдещо възстановяване на пострадалия, което е ограничил само до медицинския възстановителен период, без да е отчел всички промени, които задължително ще настъпят в начина на живот на увредения, докато е жив. Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Счита, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС. Третото лице – помагач на страната на ответника – К. Б. Д. не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима като депозирана в предвидения в чл. 283 ГПК срок от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил частичното влизане в сила на първоинстанционния съдебен акт, с който предявеният иск е уважен за сумата 20 000 лв., поради което е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП; причиняване на неимуществени вреди на ищеца; причинната връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, и вина на прекия извършител - деликвент. За безспорен е намерил установения от първоинстанционния съд механизъм на ПТП. По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществените вреди е кредитирал заключението на медицинската експертиза, от което се установява, че ищецът вследствие на произшествието е получил фрактура в проксималния край на дясната тибия /голям пищял/ и руптура /скъсване/ на дисталното сухожилие на двуглавия мишничен мускул /бицепс брахии/. Фрактурата е довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, а руптурата на дисталното сухожилие на двуглавия мишничен мускул в ляво - до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. След инцидента ищецът е откаран от екип на "Спешна помощ" за лечение в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, където са извършени множество медицински изследвания и операция на сухожилие на м. бицепс брахии и туберозитас радии на лъчевата кост, операция на лявата мишница. Фрактурата на дясната тибия е лекувана с поставяне на шина. Срокът на имобилизацията при консервативно лекуваните фрактури на проксималната тибия е средно месец и половина, максимум два месеца, а след този период се започва активна рехабилитация, тъй като обездвижването на крайниците води до скованост на ставите и атрофия на мускулатурата, за което е необходима рехабилитация. Пълно прирастване на сухожилието към лъчевата кост може да се очаква към края на третия месец след операцията, което означава, че ищецът е трябвало да не натоварва и да щади увредения ляв горен крайник за този времеви период. Пострадалият има леки до умерени болки в дясна колянна става при промяна в климатичните условия /ниска температура и висока влажност/, които са търпими и не налагат прием на аналгетици. Реализира самостоятелна походка, без накуцване и без помощни средства; налице е изправен стоеж само на увредения десен долен крайник без необходимост от опора, както и е налице пълно клякане до земята без оплаквания от болки и ограничени движения. При ищеца се наблюдава белег от стар оперативен цикатрикс с дължина около 3 см, зараснал първично, с лека хипертрофия над нивото на околната кожа, без хипер - или хипопигментация и без данни за възпалителни промени, както и на проксималната трета на лявата предмишница – белег от стар оперативен цикатрикс с дължина около 8-9 см., които белези съставляват видим козметичен кожен дефект, загрозяващ външния вид. Установява се също пълен и безболезнен функционален обем на движенията в лявата лакътна става и предмишницата. Констатирано е наличието на хетеротопична осификация /нетипично образуване на нова кост в областта на меките тъкани/ по хода на имплантиране на костната котва, като този рентгенов феномен може да обясни дискомфорта, изпитван от ищеца по време на пронация и супинация на предмищницата. Промяната в чувствителността по воларната повърхност на лявата предмишница, може да бъде обяснена с ятрогенната контузия на страничния кожен нерв на предмишницата, което представлява най-честото усложнение при този тип операции. Тези неврологични увреди обикновено са преходни и отшумяват след 6-9 месеца при подходяща невротропна терапия, но при определени случаи този период на възстановяване може да продължи и по - дълго, както е в настоящия казус. Освен тези две усложнения, липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на левия горен крайник на ищеца. В областта на дясното коляно е налице лек оток в латералния парапателарен рецесус, без видими патологични белези по кожната повърхност. Обективно е налице пълен и безболезнен функционален обем на движенията в дясната колянна става. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация на фрактурата на латералния кондил на дясната тибия с възстановяване на всички анатомични параметри на костта. Липсват клинични данни за сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния долен крайник на ищеца. Болките и страданията на ищеца са били най - силни в периода между настъпването на фрактурата на латералния кондил на дясната тибия и руптурата на дисталното сухожилие на бицепса и прилагането на съответното лечение на двете травматични увреди, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. Въззивният съд е кредитирал и приетото и неоспорено заключение на психиатричната експертиза, от което се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е развил остра стресова реакция, преминала в „разстройство в адаптацията“. Към настоящия момент психическата травма е преживяна и е в процес на приемане и вписване в житейската история като негативно събитие от живота. От свидетелските показания на съпругата на ищеца е намерил за установено, че пострадалият е бил опериран на 9-10 ден след ПТП поради високи стойности на кръвна захар и високо кръвно; до сваляне на гипса на 40-тия ден от изписването ищецът е бил 100% зависим от чужда помощ - не ставал, с помощта на придружител отивал до тоалетна; преди инцидента пострадалият работел като таксиметров шофьор, но след това спрял, като осем месеца след ПТП започнал работа като обект на охрана, но през юли 2021 г. напуснал, защото не можел да стои дълго прав и да прави обиколки, при разходка сядал след 500 м.; оставането без работа се отразило негативно на ищеца, тъй като на 55 годишна възраст тепърва му е трудно да се преквалифицира и да намери нова работа. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди САС е съобразил характера на увреждането, начина на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – февруари 2020 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяване на физическото и психическо здраве при ищеца и настъпилото пълно оздравяване, при което е счел за справедлив размер на същото сумата от 40 000 лв., а в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен. По основанията за допускане на касационно обжалване: Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият процесуалноправен въпрос на касатора всякога е от значение за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По него не е налице соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВКС, вкл. посочената в касационната жалба, въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните. От мотивите на въззивното решение е видно, че САС е обсъдил всички приети по делото доказателства /писмени, гласни и заключения на експертизи/ в тяхната съвкупност и взаимовръзка, след които е изградил свои собствени фактически и правни изводи при определяне на справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди, отговаряйки и на наведените от ищеца оплаквания във въззивната му жалба за занижен размер на обезщетението. При това положение решаващите съображения на въззивния съд в атакуваното решение са изцяло съобразени с приложимата практика на ВС и ВКС. Вторият материалноправен въпрос за критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди също е от значение за изхода на конкретния правен спор, поради което осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Но по него също не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВС и ВКС. По въпроса са постановени ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС /решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др., вкл. цитираните от касатора/, според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд е посочил в атакуваното решение всички правнорелевантни обстоятелства, установени по делото, които е съобразил при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди /горепосоченитие/, вкл. интензитета и продължителността на болките и страданията с преживяната оперативна интервенция и невъзможността за самостоятелно обслужване през първите месеци; настъпилото пълно оздравяване на увредения без налични ограничения в движението на увредените крайници и преработената психотравма, установено със заключенията на медицинската и психиатрична експертизи; двата остатъчни трайни козметични белега на единия крайник; претърпените морални страдания; възрастта на ищеца от 55 г. с оглед социалната и трудовата му адаптация след деликта, и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, след съвкупен анализ на всички приети по делото относими доказателства и след обсъждане на направените оплаквания във въззивната жалба на ищеца за занижен размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди. По този начин е съобразил изцяло горепосочената практика на ВС и ВКС. Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В настоящия случай не са налице такива квалифицирани състави на неправилност. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване в релевираните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и такова не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора по касационната жалба ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 745 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Ищецът А. е депозирал и частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 2295 от 16.09.2022 г. по в. гр. д. № 457/2022 г. на САС, с което въззивното решение по делото е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта досежно разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3 218 лв., представляваща платен хонорар за един адвокат пред въззивния съд, съобразявайки че във въззивното решение е присъдил само сумата 100 лв., а реално платената е 3 318 лв.. Частният жалбоподател поддържа, че горепосоченото определение по чл. 248 ГПК е неправилно, тъй като САС не е съобразил направеното възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар в о.с.з. и действителната фактическа и правна сложност на казуса. Моли то да бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба подава писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Настоящият съдебен състав като съобрази, че атакуваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК е постановено за първи път от въззивния съд и касае съдебно – деловодни разноски, сторени пред въззивната инстанция, намира че реда за разглеждане на настоящата частна жалба е по чл. 274, ал. 2 ГПК, при който не е изискуемо от закона излагане на основания за допускане на касационно обжалване и обсъждане на такива от съда като предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. При извършената инстанционна проверка намира, че възражението на ищеца за прекомерност на платения адвокатски хонорар от ответника пред САС по въззивната жалба на ищеца е основателно и следва да бъде съобразено. Тъй като действителната фактическа и правна сложност на спора не е чрезвичайна, платеният хонорар за един адвокат следва да бъде редуциран до минималния размер, дължим по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 2 076 лв.. Съобразно гореизложеното атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 1 976 лв. /при приспадане на присъдените с въззивното решение 100 лв./, като в останалата част следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение