Определение № 200 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 186/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 696/ 10.01.2012 година на П. Н. К., Н. А. Н., Н. К. С., Н. П. Н., всички от [населено място] чрез адв. Е. С.- АК В. срещу Решение Nо 1520/07.12.2011 година по гр.възз. д. Nо 1414/2011 година на ОС-Варна по отхвърления ревандикационен иск за признаване право на собственост и предаване владението на ПИ * с площ от 600 кв.м. [населено място] обединена местност ”М. р., Д., Б. ч.”, с данъчна оценка към 2009 година от 13 415 лв. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на процесуален закон, тъй като е проведен косвен контрол за законосъобразност на процедурата по възстановяване на земеделска земя без ответниците да са оспорило правата ни с отговора на исковата молба,направени са изводи за идентичност на възстановените земеделски имоти по наследодателя ни с тези, който са възстановени, без това да е в рамката на оспорванията на ответника, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1/2 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите: 1./ Допустимо ли е по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота, възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение; 2./ Дължи ли решаващият съд произнасяне по тези възражения, щом ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент; 3./ Допустимо ли е при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и 4./ Допустимо ли е въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение, да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, е налице установена задължителна съдебна практика на ВКС,с решения постановени по чл. 290 ГПК- Р 426/ 21.07.2009 година по гр.д. Nо 2713/2008 год. на ВКС-II отд. и Р 475/27.07.2010 год. по гр.д. Nо 122/2009 год. на ВКС-I отд., с които се приема недопустимостта на оспорване на материалната легитимация на наследодателя на ищеца, ако не се заявяват права към минал момент, която не е взета предвид от въззивния съд, както и Р 116/24.03.2011 год. по гр.д. Nо 401/2010 год. на ВКС-I отд., с което се приема същото, ако не се заявяват права към настоящия момент- т.е. права на ползувател или друг придобивен способ. Относно повдигнатият въпрос за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция въззивният съд се е произнесъл без да се съобрази със задължителната практика по Р 670/ 27.12.2010 година по гр.д. Nо 1728/2009 година на ВКС-I. отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Д. Д., с което се поддържа, без мотиви, довод, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на спорния недвижим имот от 13 415 лв., поради което същата се явява процесуално допустима. За да отхвърли иска, при постановяване на решението си, въззивният съд е изразил категоричното становище, че решението на ПК е нищожно, тъй като реституционната процедура по ЗСПЗЗ е приключила с позитивно решение за възстановяване правото на собственост, без ищците да са имали право на възстановяване на собствеността, а при оспорване на парата им, в хода на спорното исково производство не са доказали, при условията на пълно и главно доказване, правото на собственост на праводателя им. Преценявайки изведените с изложението към касационната жалба въпроси и като приема, че същите са обуславящи изхода на спора и са постановени в смисъл различен от този, по цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика за съдилищата от долната инстанция, настоящият състав намира че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 73 лв. / седемдесет и три лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия