Определение № 434 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение №735 от 07.03.2013. по ч. гр.д. № 742/2013г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено определение от 30.01.2013г по гр.д № 4750/2012 на Варненски районен съд. С първоинстанционното определение е оставено без разглеждане, като постъпило след срока по чл. 250 ал.1 ГПК, искане за допълване на постановеното по делото решение №4716 от 21.11.2012г. В частната жалба е формулиран въпроса може ли решение №4716 от 21.11.2012г да е влязло в сила ,след като има ново (т.е постановено след него) решение от 18.12.2012г на същия съд. Допълнително в изложение е посочено основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, според защитата неточно е приложен закона, тъй като с подаването на молба за поправка на явна фактическа грешка и тълкуване на постановеното на 21.11.2012г решение, се прекъсва влизането му в сила. Съдът се е произнесъл по молбата за поправка и тълкуване с решение от 18.12.2012г, дал е срок за обжалването му, който срок не бил изтекъл към датата на депозиране на молбата за допълване В отговор ответникът [фирма] оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение Върховен касационен съд намира ,че частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като поставеният в изложението въпрос няма връзка както с решаващите съображения на съда, така и с ясното съдържание на процесуалната норма ,приложима в случая и уреждаща сроковете при искане за допълване на постановено решение. Въззивният съд е изтъкнал решаващо, че искането по чл. 250 ГПК е просрочено с оглед датата на връчването на решението, което е подлежало на обжалване. Изразените чрез въпроса тези, че щом решението не е влязло в сила, може да се иска допълването му без оглед на това кога е връчено съобщение за него, че щом е поискано тълкуване или поправка на явна фактическа грешка и съдът се произнесъл с последващо решение, то срокът да се иска допълване започва да тече от съобщаването на последното решение, противоречат на ясното съдържание на чл. 250 ал.1 ГПК. Поради това не е налице основание по чл. 380 ал.1 т.3 ГПК липсва и обосновка на посоченото основание в изложението на касатора. Искането на ответника в производството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК е основателно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.