Определение № 1179 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 559/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Т. В., подадена чрез адв. Д. срещу въззивно решение от 15.11.2010 год. по гр.д. № 722/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 27.05.2009 г. по гр.д. № 1466/2008 г. на Кюстендилския районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. Д. срещу О. Т. В. искове: за обявяване за окончателен предварителен договор от 9.09.2008 г., сключен между страните по делото за покупко-продажба на недвижим имот: 1/3 ид.ч. от магазинната част на първи етаж от жилищна сграда, находяща се в източната половина на имот пл. № 3964, кв.183 по плана на [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица], както и целият втори етаж от масивната жилищна сграда, включително таванските помещения и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата 15 000 лв. и по чл.92 ЗЗД, като О. Т. В. е осъден да заплати на Е. С. Д. сумата 6 300 лв., представляваща неустойка за забава. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за значението на уговорката за капаро в предварителен договор и дължимостта на същото от неизправната страна по договора при обяваването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са съдебни решения. В писмения отговор на касационната жалба ответникът Е. С. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима. По поставения материалноправен въпрос за значението на уговорката за капаро в предварителен договор и дължимостта на същото от неизправната страна по договора при обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос е разрешен в противоречие с даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 457/2008 г. на ВКС, ІV г.о., основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.