Определение № 616 от 10.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. срещу определение № 4437/02.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3645/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 111100 /16.10.24г., допълнена с жалба вх.№ 114455 /23.10.24г., подадена от Д. Д., насочена срещу определение №15013 /30.09.24г. на СГС. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК по следните съображения: С обжалваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу разпореждане № 20126484 /18.07.24г. на СРС, с което била върната жалба на Д. с вх. № 15743 /11.06.24г.. Последната, върнатата жалба на Д. е с характер на въззивна жалба, доколкото в нея се прави оплакване срещу решение №-66-45 /16.09.13г., постановено по гр.д. 18778 /12г. на СРС, с което Д. е осъден по чл.422 ГПК да плати на „Топлофикация София“ ЕАД 1931.90 лв., при цена на иска 3016.12 лв.. Връщането на въззивната жалба, подадена от Д., извършено с разпореждане на СРС, е потвърдено от СГС с окончателно определение. А определението на СГС е окончателно на основание чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решението, постановено в първоинстанционното производство не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. При това положение, подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. При обоснования извод на състава на ВКС, че решението на СРС е постановено по парични искове с цена под 5 000 лева и че въззивното решение по разглеждания спор не би подлежало на касационно обжалване, е правилен и изводът на състава на ВКС, че обжалваното пред него (ВКС) определение на СГС по делото не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Поради това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените в него от състава на ВКС съображения, към които настоящият съдебен състав може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК, тъй като към тях няма какво да се добави. В частната жалба на Д. Д. не се съдържат доводи за незаконосъобразността на обжалваното от него определение на ВКС, а единствено доводи за неправилността на актовете на СРС и СГС, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство, което се изчерпва с проверка на законосъобразността на обжалваното определение на ВКС. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното съдът