Определение № 94 от 25.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 10/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба срещу О. № 5* от 30.04.2009 год. по ч.гр.д. № 3416/2009 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението от 29.09.2008 год. по гр.д. № 9523/2003 год. на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на А. К. П., действаща като ЕТ”Ф” за допълване на постановеното по същото дело решение. Искането е било за допълване на решението, постановено по иск с правно основание чл.255 ГПК (отм.). Твърдението по молбата е било, че съдът следва да се произнесе с допълнително решение и по обективно съединения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, който е бил предявен с исковата молба, но П. е оттеглила по реда на чл.119 ал.1 ГПК (отм.) и производството по него е прекратено с влязло в сила определение от 09.11.2005 год. За да остави молбата без разглеждане, СРС е приел, че същата е депозирана извън срока по чл.193 ГПК (отм.), доколкото П. е уведомена за решението (при действието на ГПК-1952 год.) на 17.10.2007 год., а молбата за допълване е депозирана на 23.07.2008 год. Ще следва да се отбележи, че тази дата е след потвърждаване на решението от въззивната инстанция – Решение № 189/07.05.2008 год. по гр.д. № 141/2008 год. на СГС, ІV-Д отд. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В депозиран по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК на ответника по касация Д. Т. писмен отговор се съдържа становище, че жалбата е неоснователна. В допълнително представената молба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, П., чрез процесуалния си представител се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, представяйки решение № 50/1989 год. на ОСГК на ВС и Решение № 247/1994 год. на 5 чл. с-в на ГК на ВКС имащи отношение към допълването по чл.193 ГПК (отм.) на съдебните решения и дефинирайки предмет на спора, който е бил въведен, но няма произнасяне и основание на спора по което съдът не се е произнесъл. Посочената съдебна практика, а и поставеният от касатора въпрос за произнасянето/липсата на произнасяне по обективно съединения иск нямат каквото и да било отношение към просрочието на молбата за допълване, което е обусловило произнасянето на СРС и СГС. Предвид на горното Върховният касационен съд -Търговска колегия, състав на І т.о.