Определение № 63 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 1402 от 11.11.2020 г. по гр. д. № 1705/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 243/06.12.2019 г. по гр. д. № 879/2017 г. на РС-Девня, с което е допусната делба на дворно място с площ от 17 680 кв. м., представляващо ПИ № ..... в квартал 65 и квартал 75 по плана на [населено място], общ. Вълчи дол, одобрен със заповед № 1644/04.06.1931 г., между съделители и при квоти: за С. К. К. – 1/9 ид. част; за Н. К. В. – 1/9 ид. част; за И. К. Й. /заместен от наследницата си П. И. Н./– 1/9 ид. част; за Т. И. К. – 1/12 ид. част; за Й. В. Й. – 1/24 ид. част; за К. В. Т. – 1/24 ид. част; за К. Г. Г. – 1/12 ид. част; за А. К. Щъркелова – 1/12 ид. част; за П. К. Г. – 1/24 ид. част; за Г. И. З. – 1/12 ид. част; за Д. П. К. – 1/45 ид. част; за Г. П. К. – 1/45 ид. част; за Вълка П. Т. – 1/45 ид. част; за К. В. И. – 1/60 ид. част; за З. П. Г. – 1/24 ид. част; за К. Г. П. – 11/360 ид. части; за Т. И. К. – 1/90 ид. част; за П. Г. Г. – 1/72 ид. част; за Я. Г. Г. – 1/72 ид. част; за Т. Г. Т. – 1/72 ид. част / последните три като наследници на Г. К. Г./. Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните К. Г. Д. е закупил с нотариален акт № 569 от 31.12.1915 г. недвижим имот в землището на [населено място], сега [населено място], представляващ празно място /ясак/ с площ от 10 декара. Единственият кадастрален и регулационен план за [населено място] е одобрен през 1931 г. Според него процесният имот № ..... с обща площ от 17 680 кв. м., попадащ в строителните граници на населеното място, е записана в разписния лист на името на К. Г., а впоследствие на Г. К.Г.. За имота са отредени: в квартал 75: УПИ I-...., УПИ II-.... с неуредени регулационни сметки, УПИ III-..... и УПИ IV-.....; в квартал 65: УПИ IV-..... с неуредени регулационни сметки, УПИ V-..... и УПИ VI-..... с неуредени регулационни сметки. Площта от процесния имот, попадаща в улици по одобрения регулационен план, е 3 169 кв. м. От извършеният оглед на място вещото лице е констатирало, че процесният имот не е ограден и се ползва като нива, независимо че попада в регулационните граници на селото. Няма материализирани граници на урегулираните имоти, няма и пътища. Според вещото лице не е налице идентичност съобразно площта на имота и неговите съседи, с имота, описан в нотариален акт № ...../1915 г., но ако А. и Д. Г. са роднини на собственика на имота К. Г. Д., може да се направи предположение, че процесния имот е идентичен с този по нотариален акт. От извадка от стопанския регистър към плана от 1931 г. е видно, че като стопанин на процесния имот с номер 164 е бил вписан К. Г.. От показанията на свидетелите съдът е приел, че процесният имот е бил на К. Г., който го е обработвал, но след неговата смърт бил даден на Г. К. като социално слаб да го обработва и да се издържа от него. Между наследниците на К. са били водени разговори за делба на имота, но Г. К. не се е съгласил. Свидетелят Т. Т., арендатор на процесния имот, го обработва от 2011 г., като заплаща дължимия наем за имота на К. Г.. Не знае някой да е оспорвал собствеността или възнаграждението за рента. При свидетеля никой не е ходил да претендира доходи и добиви от имота. Прието е, че с нотариален акт № ...., том II, рег. № 1920 по дело № 630 от 2013 г., Г. К. К. е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот, представляващ дворно място с площ от 17 680 кв. м., находящо се в [населено място], [община] дол. От правна страна съдът е приел, че искът за делба е основателен, тъй като по делото е установено, че собственик на процесния имот е бил общият наследодател К. Г.. Собствеността му се основава на придобитото право на собственост върху 10 декара по силата на нотариален акт ..... от 31.12.1915 г., а останалата част от площта на имота той е придобил чрез давностно владение от 1931 г. до датата на смъртта му през 1959 г. Прието е, че според заключението на вещото лице имотът, посочен в исковата молба и уточнителните молби към нея, е идентичен с този по КРП на [населено място] от 1931 г. за частта на процесния имот № 164, попадаща в строителните граници, с обща площ от 17 680 кв. м., записан в разписния лист първоначално на името на К. Г.. Общият наследодател е владял целия процесен имот от 1931 г. до смъртта си през 1959 г., като същият е бил засят с лозя и овощни дървета. Като е обсъдил данните за границите на имота с площ от 10 дка, посочени в нотариалния акт от 31.12.1915 г. /А. и Д. Г./, и данните по стопанския регистър от 1931 г., съдът е приел, че имотът по този нотариален акт попада в площта на процесния имот № ...... Изводът на вещото лице за липса на идентичност е приет за неправилен, тъй като вещото лице е съпоставило по граници имота по нотариален акт от 1915 г. и този по плана от 1931 г., но при тази съпоставка не може да има идентичност, тъй като територията на имота е променена след регулацията, като по плана от 1931 г. целият имот е обграден от пътища, а през него минава и път. Към имота по нотариалния акт е бил присъединен чрез фактическо владение имот с площ от 12 562 дка., след което с регулационния план 3 169 кв. м. от имота са попаднали в улици. Съдът се е позовал и на изявлението на вещото лице от проведеното на 07.11.2018 г. съдебно заседание, че е възможно имотът да е същият, като индиция за това са посочените в нотариалния акт съседи – А. и Д. Г.. В подкрепа на този извод били и свидетелските показания на свидетеля А. А., на 91 г., който е посочил, че от дете познава К. Г., който заедно с баща му и чичо му обработвали съседните си ниви в [населено място], като между нивите дори е нямало физическа граница или ограда. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника К. Г. за придобиване на имота по давност, присъединявайки владението на баща му Г. К.. Макар приживе К. Г. да не се е позовал на владението си над имота, то това негово право е преминало върху наследниците му. В момента, в който наследниците са се позовали на владението на К. Г. и на придобивната давност, те са станали собственици на имота, считано от датата на изтичане на предвидения в закона срок. Видно от исковата молба и уточнителни молби към нея, ищците, в качеството си на наследници на К. Г., са се позовали на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност, считано от 04.06.1931 г. - годината на влизане в сила на peгулационния план на [населено място], до смъртта му на 24.10.1959 г. Периодът, в който К. Г. е владял процесния имот, се установява от изслушаните по делото свидетели, които установили, че имотът е бил обработван от наследодателя до внасянето му в ТКЗС. Общоизвестен факт според въззивния съд е, че ТКЗС-тата се учредяват през 1945 г., а доколкото по делото няма данни кога имотът е бил обобществен, следва да се приеме, че К. Г. го е владял най-малко за срок от 14 години. В подкрепа на този извод била и извадката от стопанския регистър към плана от 1931 г., от която е видно, че като стопанин на процесния имот с номер 164 е бил вписан К. Г.. На следващо място - видно от доклада по делото, извършен в открито заседание на 12.09.2018 г., съдът е указал на ответника К. Г., че следва да установи всички свои твърдения, от които извлича изгодни за себе си последици, а именно да докаже извършването на действия, обективиращи ясно и недвусмислено намеренията му за своене чрез давностно владение на имота, които намерения са доведени до знанието на останалите съделители. Същите указания съдът е давал на ответника при всяко ново докладване на делото в последващи съдебни заседания. Въпреки това ответникът не е доказал, че е довел до знанието на който и да било от останалите сънаследници намерението си да владее имота само за себе си. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно от показанията на свидетелката Ю. К. се установявало, че между наследниците на К. Г. са били водени разговори за делба на имота, като две години преди проведеното съдебно заседание (през 2015-2016 г.) нейната майка и Г. К. са разговаряли за делбата на имота и едва тогава той е заявил, че няма намерение да дели. От доказателствата по делото действително се установявало, че Г. К. е получавал доходите от имота от 2000г. насам, но по изложените съображения съдът е приел, че той е владял само собствената си наследствена част от него, а останалите части е държал за другите наследници. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Г. Г.. Жалбоподателят счита, че по делото не е доказана собствеността на общия наследодател К. Г.. Както в исковата молба, така и в уточняващите молби ищците не посочили фактите, от които се твърди, че произтича правото им на собственост. Затова въззивният съд, като мотивирал придобивната давност на наследодателя, не съобразил, че не е доказан субективният елемент на владението, а също и крайният момент на придобивната давност, като напълно произволно било прието, че то е продължило до смъртта на наследодателя. Свидетелите установили, че имотът е владян до внасянето му в ТКЗС, но не е съобразено, че в този случай за имота е следвало да има процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Не било съобразено, че имотът е в строителните граници на населеното място, при което не е подлежал на кооперативно земеползване, ако не бъде изключен от регулация, а такива доказателства няма, което поставя под въпрос достоверността показанията на заинтересуваните свидетели, които са разпитани по делото. Не било съобразено, че ако не е било извършено коопериране, от смъртта на общия наследодател са изминали повече от 50 г., при което имотът през това време е владян от някого, а това е бащата на жалбоподателя и самият жалбоподател. Преиначено било значението на няколко разговора за извършване на делба, при категоричен отказ на бащата на жалбоподателя да се извърши такава, тъй като той владее имота повече от 10 г. Експертизата по делото категорично установила, че представеният по делото нотариален акт от 1915 г. не е за имота, предмет на делото. Съдът не съобразил обстоятелството, че второто отбелязване в разписния лист към плана от 1931 г. се отнася именно за бащата на жалбоподателя. Изложени са и доводи за противоречие между въззивното решение и ТР № 4/17.12.2012 г., ТР № 11/21.03.2013 г. и ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. В изложението към жалбата се поставя следният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК: „Следва ли да бъде уважен иск за делба на наследствен имот, ако в хода на производството пред първата и въззивната инстанция обстоятелствата, от които произтича правото на собственост на общия наследодател, не са посочени, а фактите, свързани с придобиването на това право, не са доказани, а ответник по иска притежава титул за собственост, основан на факти, настъпили след откриване на наследството на общия наследодател“. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 4/17.12.2012 г., ТР № 11/21.03.2013 г. и ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Освен това въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците в производството, ищци по предявения иск за делба, оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска. В касационната жалба се съдържа оплакване, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, в която не е уточнено придобивното основание, по силата на което се твърди, че общият наследодател е станал собственик на процесния имот. По това оплакване, свързано с допустимостта на въззивното решение, ВКС дължи произнасяне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Действително, в исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните К. Г. Д. е бил собственик на нива с площ от 22 дка, която с приемането на плана от 1931 г. е попаднала в регулация и от нея е образуван имот пл. № 164 с площ от 17 680 кв. м. В исковата молба не е уточнено придобивното основание на наследодателя, но с няколко последващи уточнителни молби вх. № 5997/07.11.2017 г.; вх. № 581/31.01.2018 г. и вх. № 961/19.02.2018 г. е посочено, че за имот пл. № 164 в разписния лист по плана от 1931 г. е вписан като собственик К. Г., както и че с нотариален акт № ...../1915 г. той е закупил нива от 10 дка в същото село при граници: път, път, А. и Д. Г., а за останалата площ от 7680 кв. м. ищците се позовават на придобивна давност поради осъществявано от наследодателя владение от 04.06.1931 г. до смъртта му на 24.10.1959 г. По този начин ищците са въвели две придобивни основания – покупко-продажба и придобивна давност по отношение на имот, който в своята цялост по плана от 1931 г. представлява имот пл. № ..... с площ от 17680 кв. м. Това е достатъчно да се приеме, че съдът се е произнесъл по редовна искова молба и че не съществува вероятност да е постановил недопустимо решение. Не са налице и поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не кореспондира с данните по делото и затова не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелствата, от които произтича правото на собственост на общия наследодател К. Г., са посочени в уточненията на исковата молба и са доказани – както сделката от 1915 г. за 10 дка, така и придобивната давност за останалите 7680 кв. м. от имот пл. № ...., записан през 1931 г. на името на общия наследодател в разписния лист / стопанския регистър/ към плана от 1931 г. Дори да се приеме тезата на жалбоподателите, че нотариалният акт не се отнася за процесния имот, то от показанията на незаинтересования свидетел А. А., който е на 91 г. по време на разпита, се установява давностното владение, като неговите показания се подкрепят и от свидетелката Ю. К.. Според свидетеля А. се касае за нива от около 15 дка в края на селото, която К. Г. е работил заедно с бащата и чичото на свидетеля „докато влязоха в ТКЗС“. От тези изявления може да се съди както за намерението за своене /няма данни К. Г. да е работил нивата за някой друг/, така и за срока на придобивната давност. Като се свърже с отбелязването в стопанския регистър към плана от 1931 г., придобивната давност на общия наследодател е установена като срок, който според приложимия чл.34 от Закона за давността /отм./ е 20-годишен. Осъществяваното от 1931 г. до 1951 г. владение е достатъчно за настъпването на ефекта на придобивната давност, още повече, че по делото няма данни наследодателят да е бил член на ТКЗС, нито пък данни ТКЗС в [населено място] да е било образувано към 1951 г. Самият имот, ако е бил под режима на ЗСПЗЗ, би трябвало да се възстанови на името на всички наследници на К. Г. /имоти в регулация също се възстановяват по ЗСПЗЗ/, а ако не е заявен за възстановяване в законните срокове, той попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ. Такива данни обаче по делото няма. Въззивното решение е в пълно съответствие с приетото в т.3 и т.2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признаят на наследниците му в съдебен процес по спор за собственост, както и че последиците на придобивната давност се зачитат към момента на изтичане на законовия срок, а не към момента на позоваването на давността. Обстоятелството, че в настоящия случай има разминаване между позициите на част от наследниците /едни от тях считат, че имотът е придобит по давност от общия наследодател, а други – че давността е текла и е произвела последици само за един от неговите наследници/, не отменя приложимостта на дадените разрешения в тълкувателното решение. Достатъчно е част от наследниците да се позоват на придобивна давност, изтекла приживе на наследодателя. Съдът е този, който следва да прецени дали в случая са настъпили последиците на придобивната давност по отношение на общия наследодател и той е бил собственик на процесния имот към момента на смъртта си, или обратно – общият наследодател не е придобил собствеността приживе. В първия случай давността, на която се позовава един от наследниците, започнала след смъртта на наследодателя, ще бъде подчинена на разрешенията на ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК – че наследникът владее своята идеална част, но държи вещта като обща и за да промени това правно положение, трябва да демонстрира на останалите наследници, че владее за себе си. Във втория случай, когато владението на наследодателя се продължава само от един или няколко от наследниците му, се изхожда от същото разрешение, тъй като владението като фактическо отношение е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот – ТР № 1/06.08.2012 г. и ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 11 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2015 г., I г. о. Като е преценил данните по делото въззивният съд е достигнал до извод, че последиците на придобивната давност са настъпили за общия наследодател и понастоящем съсобственици на имота са всички негови наследници. Този извод е в пълно съответствие с двете посочени тълкувателни решения, като се съобрази и казаното от свидетелката Ю. К., че процесната нива е „била дадена на Г. като социално слаб и да си помага, обработвайки я, за да се издържа“, т.е. неговата фактическа власт не покрива характеристиките на владение върху целия имот. Обстоятелството, че един от наследниците – Г. К. К., се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2013 г. и въз основа на този документ името му е нанесено в разписния лист към плана от 1931 г., не може да бъде оценено по друг начин, освен през призмата на ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, и липсата на данни за демонстриране на промяна в намерението за своене спрямо останалите наследници на К. Г.. Ищците, които са оспорили легитимиращото действие на посочения нотариален акт, са доказали оспорването си, установявайки, че Г. К. е осъществявал фактическа власт върху наследствен имот, което изключва презумпцията на чл.69 ЗС. Така в съответствие с ТР № 11/ 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, съдът не е зачел констатациите на този нотариален акт. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос нито е относим към спора по настоящото дело, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При този изход на делото на ответника Т. И. К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,