Определение № 60172 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение /недатирано/ по в. гр. д. № 3771/2020 г. Варненският окръжен съд потвърдил решение № 261095/09.11.2020 г. по гр. д. № 20530/2019 г. на Варненския районен съд, с което С. С. И. е осъдена да заплати на П. Н. С. сумата 9 908.70 лева, с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на разходите за извършен ремонт на покрива на къща, находяща се в [населено място], [улица], и сумата 2 287.98 лева, с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на полагане на минерална мазилка на външните стени на къщата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.12.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС вр. 86, ал. 1 ЗЗД. Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ответницата С. С. И., която е изложила оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. От ответника по касация - ищеца П. Н. С., е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати сумата 2 287.98 лева, с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на полагане на минерална мазилка на външните стени на къщата, касационната жалба е недопустима, тъй като в тази част въззивното решение има за предмет иск за парично вземане с цена на иска под 5 000 лева и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК същото не попада в обхвата на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Предявени са два обективно съединени иска за парични вземания, възникнали в резултат на извършени от ищеца ремонтни дейности по жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост, в два различни периода от време - от 10.07.2017 г. до 10.09.2017 г. за ремонт на покрива, и през м. май 2018 г. за ремонт на фасадата, по отношение на различни общи части на сградата, поради което всяко вземане е предявено с отделен иск. Относно цената на иска за присъждане на 1/2 от стойността на ремонта по фасадата на сградата, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., съобрази следното: първоначалната искова претенция е с размер 250 лева, предявени като частичен иск от цялото вземане от 3 000 лева /твърди се, че общата стойност на строителните работи е 6 000 лева, от които ищецът претендира 1/2/. С уточнителна молба от 09.01.2020 г. /л.л. 15-17 от първоинстанционното дело/ размерът на вземането е определен на 4 900 лева /1/2 от 9 800 лева/, при запазена непроменена цена на частичния иск - 250 лева. С молба по чл. 214, ал. 1 ГПК /л. 60 от първоинстанционното дело/ размерът на частичния иск е увеличен на 2 287.98 лева. Този размер според изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебното заседание на 09.10.2020 г. /л. 70 от първоинстанционното дело/ е окончателен /т. е. искът вече не следва да се разглежда като частичен/. При това положение съдът приема, че 2 287.98 лева е цената, която следва да се съобрази при преценката за допустимост на касационното обжалване. И тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, а в случая цената на предявения иск за присъждане на 1/2 от стойността на ремонта по фасадата на сградата, е под 5 000 лева, касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Изводът за недопустимост на жалбата в посочената част не се променя дори да се приеме, че и след допуснатото увеличение искът е частичен, тъй като увеличеният размер от 2 287.98 лева е под приетия в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за необжалваемост /т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.