Определение № 91 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. М., чрез пълномощника му адвокат К. Д., против решение № 285 от 9.06.2020 г., постановено по гр.д. № 80 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Велико Търново в подлежащата на касационно обжалване част, с която е потвърдено решение № 31 от 8.06.2017 г. по гр.д. № 201/2015 г. на Районен съд-Елена за уважаване на предявения от Т. В. С., Д. В. П. /починал на 7.07.2020 г., в чиито права са конституирани наследниците му по закон: Я. М. П., съпруга, П. Д. П., дъщеря и В. Д. П., дъщеря/ и Х. Д. Д. против М. Т. М. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** с площ 680 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 1499 кв.м., находящи се в [населено място], [община]. Писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подала Т. В. С., чрез пълномощника си адвокат К. Г., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.109 ЗС, касационният съд съобрази следното: Въззивното производство е образувано след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 161 от 29.03.2019 г. по гр.д. № 3579/2018 г. на ВКС, II гр.о. и връщане на делото за ново разглеждане с указания за извършване на съответните съдопроизводствени действия по разглеждане по същество на исковете срещу М. М. по подадената от него въззивна жалба, като е прието че като е посочил, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, дал е правилна квалификация на иска съобразно твърденията на ищците и се е произнесъл по възраженията на ответниците, предходния въззивен състав всъщност не е постановил решение по съществото на спора като въззивна инстанция. Касаторът не атакува възприетите за установени от въззивния съд факти, а именно: ищците са наследници на Д. Д. С., починал на 16.07.2010 г., който с нотариален акт № 114, том IV, рег. № 2337, дело № 695/2004 г. на нотариус № 321 е бил признат за собственик по давност на двата процесни имота /идентичността на описаните в представените по делото нотариални актове имоти и отразените в кадастралната карта имоти е установена от експертно заключение и удостоверения от СГКК за историята на имотите/. С нотариален акт № 115, том IV, рег. № 2338, дело № 696/2004 г. на нотариус № 321 Д. Д. С. чрез пълномощника си Т. Й. К. е продал на 10.09.2004 г. на Т. Й. К. двата имота. С нотариален акт № 167, том I, рег. № 809, дело № 167/2006 г. на нотариус № 321 Т. Й. К. и Д. Д. К. са продали на 16.03.2006 г. имотите на „Гео Мап“ ЕООД, гр. Елена, представлявано от управителя Т. Й. К.. С нотариален акт № 48, том II, рег. № 1435, дело № 233/2010 г. на нотариус № 321 „Гео Мап“ ЕООД, представлявано от Т. Й. К. на 10.09.2010 г. е продало имотите на М. Т. М.. С влязло в сила на 7.07.2011 г. решение № 61 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 201/2009 г. на Районен съд-Елена е обявена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен на 10.09.2004 г. между Д. Д. С., действащ чрез пълномощника си Т. Й. К. и Т. Й. К. и обективиран в нотариален акт № 115, том IV, рег. № 2338, дело № 696/2004 г. на нотариус № 321. Разглеждайки въззивната жалба на М. Т. М. /съдържаща довод, че предявения иск макар да е по чл.108 ЗС е свързан с чл.34 ЗЗД, а искът по чл.34 ЗЗД е допустим само срещу страната по сделката и то в петгодишен давностен срок, като първоинстанционният съд не е отчел значението и правните последици на юридическия факт, че иск по чл.34 ЗЗД, чрез който да се възстанови даденото по нищожната сделка, срещу страната по сделката не е предявяван и не е проведено такова производство изобщо, което е от основно значение при предявен иск по чл.108 срещу трети лица, защото непредявения иск по чл.34 ЗЗД срещу страната по сделката Т. К. е довел до липсата на право на собственост в патримониума на ищците/, въззивният съд е посочил, че искът правилно е квалифициран по чл.108 ЗС. След като ответникът М. не е бил страна по сделката между наследодателя на ищците и Т. К., която е обявена за нищожна от съда, за ищците не съществува друг път за защита, освен иска за собственост. Връзка между иска за собственост и иска по чл.34 ЗЗД в случая не може да бъде направена, още повече да се счете, че ревандикационният иск е погасен по давност. Иск по чл.34 ЗЗД срещу трето за нищожната сделка лице не би бил основателен. Този иск действително може да се погаси по давност, докато искът по чл.108 ЗС не се погасява по давност. Дори и срещу страната по нищожната сделка ищците биха могли да се защитят с иск по чл.108 ЗС, а не с иск по чл.34 ЗЗД, като това зависи изцяло от техния избор на средство за защита. По тези съображения окръжният съд е счел за неоснователно оплакването за наличието на връзка между иска по чл.108 ЗС и иска по чл.34 ЗЗД и оттам за погасяване на исковете, поради изтекла давност. По отношение на възражението, че към момента на предявяване на иска за нищожност на сделката – 1.09.2009 г. – процесните имоти са били собственост на трето лице и срещу него не е предявен иск и не е извършено привличане в процеса по прогласяване на нищожността, въззивният съд е счел, че такова привличане не е необходимо, за да бъде успешно проведен ревандикационният иск срещу това трето лице. Посочил е, че решението, с което се прогласява нищожността на една сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, не връща собствеността в патримониума на продавача, защото той не е губил това свое право именно поради нищожност на сделката. Изобщо не може да става въпрос за отчуждаване на имуществото, предмет на нищожната сделка в полза на трети лица, доколкото лицето, което е прехвърлител по сделката с това трето лице, не е собственик на имуществото, което прехвърля. В съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, нито Т. К., нито „Гео Мап“ ЕООД, нито М. М. са могли да придобият правото на собственост върху имотите. Макар да не са нищожни, сделките, по които „Гео Мап“ ЕООД и М. М. се явяват купувачи на имотите, не са произвели транслативен ефект, тъй като праводателите по тях не са били собственици. Предадено е само владението върху тези имоти и без значение е кога е предявен иска за прогласяване нищожност на сделката и кога е влязло в сила решението по този иска. От значение е само обстоятелството, че сделката е нищожна и сключените след нея сделки с имуществото, което е било неин предмет, не са произвели транслативно действие. Съдът е посочил, че единственият начин на купувачите да придобият имотите е по давност, но е счел, че този придобивен способ не е осъществен. Приел е, че М. М. /заявил възражение за придобивна давност при присъединяване владението на праводателя си „Гео Мап“ ЕООД/ безспорно е добросъвестен владелец, но от датата, на която е установил владението въз основа на договора за покупко-продажба – 10.09.2010 г. – до предявяване на иска не е изтекъл петгодишния давностен срок. Праводателят му обаче „Гео Мап“ ЕООД, гр. Елена не е бил добросъвестен, тъй като е знаел, че праводателят му не е собственик, доколкото презумцията за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС е опровергана, тъй като приобретателят по нищожната сделка и праводател на дружеството Т. К. към момента на сключване на договора е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Гео Мап“ ЕООД. При положение, че се присъединяват две разнородни владение, за придобиване по давност е необходимо да изтече десет годишен срок, считано от датата, на която праводателят е установил владението на 27.04.2007 г., който срок към момента на предявяване на иска не е изтекъл. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. Т. М. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, евентуално чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел преценка дали с оглед мотивите на въззивното решение не е налице очевидна неправилност – необоснованост на фактически извод, направен въз основа на посочено доказателство, процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата или доводите на страните, неправилно приложение на материален закон или неприлагане на императивна правна норма и т.н., които да са изводими от самия съдебен акт. Обосновката на касатора /че решението е очевидно неправилно, като в тази връзка поддържа всички доводи в касационната жалба, които е възпроизвел в четири точки и във връзка, с които са и поставените въпроси, за които се поддържа противоречие с практиката на ВКС или че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/ не може да бъде свързана с приложението на основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1) задължен ли е въззивният съд да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания и следва ли в решението си да обсъди доводите във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, а при необсъждане на доводите на жалбоподателя, изпълнил ли е въззивният съд задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност; 2) когато от продавача по нищожна сделка не е проведен иск по чл.34 ЗЗД, а към момента на завеждане на исковата молба за нищожност, имотът вече е подаден, може ли да бъде уважена реституционна претенция за собственост по чл.108 ЗС, основана на прогласена нищожност, от наследниците на продавача по нищожната сделка срещу трето лице, придобило от продавач, придобил преди предявяване на иска за нищожност; 3) при претендирани права от ищеца за ревандикация на вещ на основание прогласена нищожност на сделка на неговия наследодател, следва ли да се квалифицира иска по чл.108 ЗС във вр. с чл.34 ЗЗД и има ли значение факта, че праводателят на ищците не е предявил иск по чл.34 ЗЗД в петгодишния давностен срок срещу страната по нищожната сделка. Може ли при непредявен иск по чл.34 ЗЗД и изтичане на давностния срок за това, да се претендира реституиране на вещта от трети за нищожната сделка лица, придобили преди вписване на исковата молба за нищожност и от последващи купувачи, по партидата на чийто продавач няма вписани искови молби. Без значение ли е кога е предявен иска за нищожност и кога е влязло в сила решението за прогласяване на нищожността на сделката по отношение правата на трети лица, придобили преди вписването на исковата молба; 4) основателен ли е иск за собственост по чл.108 ЗС вр. чл.34 ЗЗД срещу трето лице, последващ на последващ приобретател, при липса на реституиране на имота в патримониума на ищците с иск по чл.34 ЗЗД; 5) за да се реституира даденото по нищожен договор, следва ли реституцията да бъде заявена и проведена по правилата на ГПК с осъдителен иск. Без заявен и успешно проведен осъдителен иск за връщане на вещта в петгодишния давностен срок от продавача по нищожната сделка, връща ли се вещта в патримониума на продавача, респ. неговите наследници. В тази хипотеза изпълнена ли е предпоставката на иска по чл.108 ЗС – ищците да са собственици на имота. Съществува ли в патримониума на ищците правото на собственост върху процесните имоти, при установения факт, че праводателят на ищците и самите те, не са предявили иск по чл.34 ЗЗД срещу страната по нищожната сделка и не са присъединили този иск към иска за нищожност на сделката от 2009 г. 6) решение по установителен иск по чл.26 ЗЗД води ли до последица връщане на собствеността върху вещта в патримониума на продавача; 7) след като основанието на иска по чл.108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, ако твърдяното от ищеца право не е възникнало от фактите и обстоятелствата, които той твърди, следва ли съдът да отрече съществуването му; 8) ако преди вписване на исковата молба за нищожност, имотът по нищожната сделка е прехвърлен на трето лица, т.е. към момента на предявяване на иска по чл.26 ЗЗД имотите са били отчуждени, може ли да се претендира връщането на имота с това основание и от кого, или само неговата равностойност и то от страната по нищожната сделка; 9) непротивопоставима ли е претенция за собственост срещу ответници, които не са страни по нищожната сделка и в производството по прогласяване на нищожността, на база установително решение за прогласяването й за нищожна между страните по сделката; 10) може ли правото на собственост, основано на прогласена нищожност на сделка между страните по нея, да се противопостави на лице, придобило не от страна по нищожната сделка, а от праводател, придобил собствеността преди вписване на исковата молба за прогласяване нищожността, който не е бил и страна в производството по чл.26 ЗЗД; 11) когато имуществото по нищожна сделка е отчуждено в полза на трети лица и това е станало преди вписване на исковата молба за нищожност, възможна ли е ревандикация на вещта от страна по сделката спрямо купувач от страна по нищожната сделка или от последващ купувач; 12) приобретателят на спорното право обвързан ли е от влязлото в сила решение, ако е придобил това право преди вписване на исковата молба, ако тя е подлежала на вписване съгласно чл.114 ЗС; 13) имат ли правен интерес ищците от претенция за реституция на вещ, поради прогласена нищожност на сделка, която претенция има своето основание в хипотезата на чл.34 ЗЗД, по отношение на трети лица, в полза на които имотът е отчужден с валидни сделки преди вписване на исковата молба за нищожност; 14) ако нотариалният акт, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба по чл.26 ЗЗД и същият не е привлечен в производството по делото за нищожност, обратното действие на нищожността засяга ли правата му; засяга ли правата на последващите приобретатели, придобили чрез сделка от него. Зачитането на нищожността по отношение на трето лице обусловено ли е от вписване на положителното съдебно решение; 15) решение по нищожност обвързва ли приобретатели, придобили преди вписване на исковата молба. Обвързва ли трети лица преди вписването му; 16) когато имуществото по нищожна сделка е отчуждено в полза на трети лица и това е станало преди вписване на исковата молба за нищожност, възможна ли е ревандикация на имот в полза на продавача по нищожната сделка; 17) приетото от съда, че нищожната сделка няма транслативен ефект, влече ли липса на право на собственост при последващи прехвърляния, относимо и приложимо ли е по отношение на приобретатели, придобили преди вписване на исковата молба за нищожност и приобретатели, придобили от праводател, необвързан от силата на пресъдено нещо по делото за нищожност, по чиято партида няма вписани искови молби или права на трети лица; 18) силата на пресъдено нещо на решение за прогласяване нищожност на сделка разпростира ли се по отношение на правоприемници, придобили преди вписване на исковата молба и неучаствали в процеса за прогласяване на нищожността; 19) относими ли са по отношение на приобретател на имот права, вписани по партиди на други правни субекти, извън неговия праводател. За добросъвестността на купувача от значение ли са вписванията по партиди на други правни субекти. Знанието на купувача, че трети лица има права върху имота, извлича ли се от вписванията, които към датата на сключване на договора са направени по партидата на продавача му; 20) след като вписванията се извършват по персонална партида /на съответното лице, а не по партидата на имота/, относими ли са вписвания по партиди на други лица, по отношение знанието на купувача. 21) владението, основано на нотариален акт по валидна /действителна/ сделка, без да са вписани искови молби преди сделката или права на трети лица към момента на сделката, добросъвестно ли е; 22) след като продажбата на чужда вещ не е нищожна, владението на купувача по такава сделка добросъвестно ли е, ако е получено на правно основание – действителна сделка и купувачът не е знаел за претенции на трети лица; 23) добросъвестен купувач ли е дружество, чийто управител и собственик на капитала е купувач по предходна нищожна сделка, когато искът за прогласяване нищожност на сделката е предявен две/три години след покупката на имотите от дружеството. Ако приобретателят е дружество, в което управител или собственик на капитала е купувача по нищожна сделка, добросъвестен купувач ли е дружеството, ако е придобило преди вписване на исковата молба за нищожност; 24) може ли да се приема недобросъвестност на купувач, без лицето да е било участник в процеса и сделката да е била атакувана в съдебно производство; 25) един правен акт юридическо основание ли е за добросъвестно владение, ако по своя вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка; 26) от кой момент се зачитат последиците на нищожността по отношение на трети лица, приобретатели, които не са придобили от страна по нищожната сделка, а техния праводател е придобил преди вписване на исковата молба, не е бил страна по делото за нищожност и по партидата му няма вписвания на искови молби; 27) добросъвестен ли е купувач /М./, придобил от праводател, който е придобил преди вписване на искова молба за нищожност на сделка, не е бил страна в процеса по нищожността и по партидата на праводателя му не са вписани искови молби и права на трети лица върху имотите. Добросъвестен владелец ли е лице, закупило имота преди вписване на исковата молба за нищожност на сделката на неговия праводател; 28) придобил ли е с кратката давност собствеността върху имотите купувачът, придобил от праводател, по чиято партида не е вписана искова молба за нищожност и който е придобил преди вписването й. приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл.82 вр. чл.79, ал.2 ЗС. При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпросите: 1) може ли когато от страна по нищожна сделка не е проведен иск по чл.34 ЗЗД, а към момента на завеждане на исковата молба за нищожност имотът вече е продаден, да бъде уважена реституционна претенция за собственост по чл.108 ЗС от наследниците на продавача по нищожната сделка, срещу трето лице, придобило от продавач, придобил преди завеждане на иска за нищожност; 2) реституира ли се правото на собственост в патримониума на наследниците на продавача, при проведен установителен иск за нищожност на сделка, но непроведен осъдителен иск за връщане на даденото по нея в петгодишния давностен срок. Противопоставимо ли е правото на собственост в тази хипотеза спрямо последващ на последващ купувач, като първият е придобил преди вписването на исковата молба за нищожност, а при придобиването от последващия купувач не е имало вписвания по партидата на праводателя му. 3) противопоставими ли са права на собственост, основани на установително решение за нищожност на сделка, когато първият ответник е придобил преди вписване на исковата молба, същият не е бил страна по нищожната сделка и не е бил страна по делото за нищожността. Разпореждането от него като продавач в тази хипотеза по отношение на трето лице, обосновава ли липса на собственост у това трето лице; 4) противопоставими ли са права на наследници на продавач по прогласена за нищожна сделка с установително решение на последващи приобретатели, придобили от лице, закупило имота преди вписване на исковата молба; 5) при прогласяване на сделка за нищожна, транслирана ли е собственост по сделки, извършени преди вписването на исковата молба за нищожност и последващи придобивания от този предходен на исковата молба за нищожност праводател; 6) от кой момент се зачитат последиците на нищожността по отношение на трети лица, приобретатели, които не са придобили от страна по нищожната сделка, а техния праводател е придобил преди вписване на исковата молба и не е бил страна по делото за нищожността. Първият въпрос, поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е обоснован с твърдението, че не са обсъдени доводите във въззивната жалба, а във връзка с тези доводи са поставени останалите въпроси. Въпроси от втори до пети и тринадесети, поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и първите два въпроса, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаят тезата на касатора, че след като не е предявен иск по чл.34 ЗЗД против купувача по нищожната сделка, то не е върнато даденото по нея право на собственост и в предявения ревандикационен иск спрямо последващи приобретатели, ищците, като наследници на продавача по нищожната сделка, не могат да се легитимират като собственици. Касаторът не е удостоверил противоречие с практиката на ВКС. От една страна решенията, на които се позовава са постановени по реда на чл.218а ГПК-отм., а от друга страна същите са неотносими като постановени по иск по чл.34 ЗЗД за връщане на движима вещ, иск по чл.34 ЗЗД за връщане на парична сума и иск за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД. По тези въпроси не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, чиято приложимост е изяснена в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Самата теза на касатора, във връзка с която са поставените въпроси, е резултат от неотчитане характера на исковете за собственост и на облигационните искове, съответно вида права, които се защитават с тях, както и на липсата на правно действие на нищожните сделки. Еднозначно в правната теория и практиката на ВКС се приема, че вещни права могат да се придобият, респ. изгубят само по уреден в закона фактически състав, както и че вещните права могат да съществуват върху индивидуално определена вещ и се защитават с иск за собственост, какъвто е и искът по чл.108 ЗЗД. Липсата на вещнопрехвърлителен ефект на нищожен договор означава, че собствеността не е излизала от патримониума на праводателя по нищожната сделка и тази собственост той може да защитава срещу всеки субект, който осъществява владение върху имота му. Затова правно необоснована е тезата на касатора, че правото на собственост върху индивидуално определена вещ, предмет на нищожна разпоредителна сделка, следва да бъде връщано в патримониума на прехвърлителя, а съответно поставените в тази връзка въпроси не са нито от значение за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото. По същите съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по шестия въпрос, поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото практиката на ВКС еднозначно приема, че при нищожност на сделката, правото на собственост не е напускало патримониума на прехвърлителя. Решение № 92 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 327/2012 г. на II гр.о. на ВКС, на което се позовава касаторът, не дава тълкуване по този въпрос, нито в поддържания от него смисъл. Същото е постановено по въпроса за необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота, като по същество е прието, че предявяването на иск за нищожност не прекъсва давностния срок. Това тълкуване е неотносимо, тъй като по настоящото дело нито е налице съсобственост, нито съдът е формирал извод, че иска за нищожност е прекъснал владението на купувачите по няколкото прехвърлителни сделки. Седмият въпрос, поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е свързан с неправилното и несъответно на данните по делото виждане на касатора, че ищците по ревандикационния иск са основали правото си на собственост на прогласената нищожност на сделката. Както бе посочено вещните права могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав, а нищожната сделка не е сред тях. Посоченото от ищците в исковата молба основание, на което праводателят им е придобил собствеността е придобивна давност, удостоверено с нотариален акт № 114, том IV, рег. № 2337, дело № 695/2004 г. на нотариус № 321, а твърденията за нищожност на договора от 10.09.2004 г. и за осъществените разпоредителни сделки е въведено с оглед обосноваване пасивната легитимация на ответниците, като владеещи имотите, които никога не са напускали патримониума им. Затова и не е налице противоречие с решение № 33 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 3050/2014 г. на ВКС, IV гр.о. и с мотивите на т.2Б на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Въпрос осми, десети, единадесети, отчасти въпрос четиринадесети и седемнадесети и въпрос шестнадесети, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и въпроси от трети до шести, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаят действието на вписването на искова молба за прогласяване нищожност на сделка спрямо вписани преди нея разпоредителни актове с имуществото, предмет на тази сделка. По тези въпроси не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не е посочена практика на ВКС, че се запазват правата на последващи приобретатели, вписали придобивния си акт преди вписване на искова молба за прогласяване нищожност на сделката, с която техен праводател е придобил правата. Напротив в практиката на ВКС еднозначно се приема, че вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие и дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели и само когато законът предвижда оповестително-защитно действие на вписването на искови молби, ако актът от който черпи права последващият приобретател, е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването или установената недействителност, ще се ограничи само в отношенията между страните по сделката, каквото действие е предвидено за вписването на искови молби по чл.33 ЗЗД и по чл.17 ЗЗД. Израз на тази практика е например решение № 491 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1348/2009 г. на ВКС, I гр.о., общите мотиви по т.2 на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС относно действието на вписването на искови молби. При наличие на практика на ВКС, която е изяснила действието на вписване на искова молба за прогласяване нищожност на сделка и значението на вписването за правата на последващи приобретатели на имущество, предмет на нищожна сделка, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал., т.3 ГПК. Въпроси девети, дванадесети, четиринадесети /в частта относно обусловеността за зачитане нищожността по отношение на трето лице от вписване на положителното съдебно решение/, петнадесети, седемнадесети /относно необвързаността на праводателя от силата на пресъдено нещо/ и осемнадесети, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаят силата на пресъдено нещо на решение за прогласяване нищожност на договор спрямо приобретател, който не е бил страна по този иск. Тези въпроси не могат да бъдат свързани с мотивите във въззивното решение. Съдът не е формирал извод, че касаторът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за прогласяване нищожност на договора от 10.09.2004 г., предявен от първоначалния отчуждител против първоначалния приобретател, поради което и решението му няма как да противоречи на посочената в тази връзка практика на ВКС, изясняваща субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. В настоящия процес не се е твърдяло, че договорът от 10.09.2004 г. е действителен, поради което съдът е зачел доказателственото значение на писменото доказателство – съдебно решение за прогласяване на нищожността. От изложеното следва, че въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба относно непредявяването на иск по чл.34 ЗЗД и последиците от това, относно действието на вписването на исковата молба за нищожност и значението, което това вписване има и относно действието на решението с която е прогласена нищожността за правата на последващи приобретатели, както и основанието на предявения ревандикационен иск, поради което въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия, поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въпрос, свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК. Останалите въпроси, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаят изводите на съда относно заявеното от касатора възражение за придобиване собствеността чрез добросъвестно владение при присъединяване владението на прекия му праводател „Гео Мап“ ЕООД. Въпросите са неотносими към мотивите на въззивното решение по приложението на нормата на чл.70, ал.1 и ал.2 ЗС. Въпроси деветнадесети, двадесети, двадесет и трети, двадесет и четвърти и двадесет и осми, макар и неконкретизирани в тази насока, следва да се приеме, че касаят изводите относно недобросъвестността на „Гео Мап“ ЕООД. Същите обаче са неотносизми към мотивите във въззивното решение, че „Гео Мап“ ЕООД е знаело, че при сключване на договора от 10.09.2004 г. пълномощникът на продавача е договарял сам със себе си в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, тъй като пълномощникът на първоначалния продавач и прехвърлител по втората сделка Т. К. е и представляващ и едноличен собственик на капитала на дружеството-приобретател по втората сделка. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.70 ЗС, която норма изисква субективно незнание на определени факти, а при установено знание за тях владението не е добросъвестно. От посочените от касатора решения, практика на ВКС по чл.290 ГПК е само решение № 270 от 6.07.2015 г. по гр.д. № 5923/2014 г. на IV гр.о. /останалите актове са постановени по реда на ГПК-отм./. Това решение дава тълкуване по въпроси, касаещи правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача и за момента, от който продавача изпада в забава по отношение на паричното си задължение за връщане на получената цена и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД на купувача и е изцяло неотносимо към поставените въпроси. По въпроси двадесет и първи, двадесет и втори, двадесет и пети, двадесет и шести, двадесет и седми и двадесет и девети изводите на съда са в съответствие с тезата на касатора и практиката на ВКС, която е посочил, доколкото съдът е приел, че договорите за покупко-продажба на „Гео Мап“ ЕООД и на касатора са годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ГПК и касаторът е добросъвестен владелец, а добросъвестността на праводателя му е опровергана от знанието, че праводателя му не е собственик с оглед знанието за факта, обуславящ нищожността на придобивното му основание и разглеждайки дали е изтекла давността в периода от 2007 г. до предявяване на иска през 2015 г. е счел, че иска по чл.26 ЗЗД, предявен през 2009 г. не е прекъснал давността. В обобщение не са налице сочените в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. М. Т. М. следва да възстанови на Т. В. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. Г.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение