Определение № 70 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Л. Р. Д. срещу решение № 6 от 11.02.21г.по гр.дело № 9747/20г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение № 84139 от 10.05.20г.по гр.дело № 22854/14г.на СРС,30 състав и производството по делото е прекратено. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на същата страна с правно основание чл.124 ГПК срещу „Юробанк България“АД да се приеме за установено,че извлечение от счетоводни книги относно задълженията по договор за потребителски кредит – ваканция № 63-58/2007г.,сключен на 7.12.2007г.,към дата 21.11.13г.е неистински относно текстовете :“просрочена главница: 5017.69 лв; „просрочена лихва върху редовна главница: 500.50 лв за периода от 9.09.12г.до 19.11.2003г.вкл.“; „наказателна лихва върху просрочена главница: 96.55 лв за периода 9.09.12г. – 20.11.13г.вкл.“. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Има ли правен интерес от защита чрез иск по чл.124 ал.1пр.1 ГПК за установяване неистинността на документ,който е бил представен в друг процес,ако искът по чл.124 ал.4 ГПК е бил предявен преди изтичането на срока по чл.133 ГПК и по чл.193 ГПК; и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Има ли правен интерес от защита чрез предявяване на иск по чл.124 ал.1пр.1 ГПК за установяване неистинността на вторичен счетоводен документ или,ако документът е счетоводен,той непременно трябва да бъде първичен. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата „Юробанк България“АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел,че за ищеца липсва правен интерес от водене на спора.Установено е по делото,че праводателят на ответника „Алфа банк“АД е подал на 27.11.13г.заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните му книги.Издадени са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от сумите по извлечението и е образувано изпълнително производство.Ищецът твърди,че извлечението от счетоводните книги е неистински документ, защото е с неверно съдържание и не дължи посочените в него суми.Според въззивния съд предявеният иск за неистинност на извлечението от сметка няма да удовлетвори интереса на ищеца,тъй като няма да установи между страните какви са задълженията му,което е в действителност истинският спор.Същият разполага с друг ред на защита с иск по чл.422 ГПК, чийто предмет е самата дължимост на посочените в извлечението задължения.Извлечението от счетоводните книги не доказва и не отрича факт от значение за съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът :“ Има ли правен интерес от защита чрез иск по чл.124 ал.1пр.1 ГПК за установяване неистинността на документ,който е бил представен в друг процес,ако искът по чл.124 ал.4 ГПК е бил предявен преди изтичането на срока по чл.133 ГПК и по чл.193 ГПК“ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 229 от 24.04.19г.по гр.дело № 246/18г. на Трето г.о., решение № 124/ 18.04.2013 г. по гр.д. № 783/ 2012 г. на ГК, IV-то ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, и в определение № 778/ 03.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5924/ 2015 г. на ГК, IV-то отд., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В тази своя казуална практика ВКС доразвива нормативното тълкуване на чл. 124, ал. 4, изр. 1 и чл. 193 ГПК, извършено с ТР № 5/ 14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/ 2011 г. ОСГТК. Прието е, че искът за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, когато: 1) е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2) документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение и 3) ищецът има правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа. В случая предявеният иск не може да удовлетвори интереса на ищеца от защита на претендирано материално право, тъй силата на пресъдено нещо би се разпростряла само върху неистинността на извлечението по счетоводните книги, но не и по отношение на дължимостта на суми.В този смисъл документът не е от решаващо значение в отношенията на страните и следователно ищецът няма правен интерес от предявяване на иска по чл.124 ал.1 ГПК.От данните по делото е видно,че между страните има друго гражданско дело, образувано по чл.422 ГПК, с предмет установяване вземането на банката срещу касатора, в което същият би могъл да оспори документа,ако не е настъпила преклузията по чл.193 ал.1 ГПК и да изложи възраженията си срещу размера на задължението. Не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК по въпроса :“ Има ли правен интерес от защита чрез предявяване на иск по чл.124 ал.1пр.1 ГПК за установяване неистинността на вторичен счетоводен документ или, ако документът е счетоводен, той непременно трябва да бъде първичен“. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Посоченият въпрос е неотносим, тъй като дали длъжникът дължи на банката сума по договор за кредит и какъв е размерът на задължението, при спор между кредитора и кредитополучателя, се установява в исков процес по реда на чл.422 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.