Определение № 119 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2009 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. П. А. на Т. С. П. против въззивно решение № 12 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 1260/2008 г. по описа на Окръжен съд - Б. ,с което е отменено решение № 118 от 25.03.2008 год.постановено по гр.д. № 739/05 год. по описа на Районен съд– Г. Д., в частта досежно исковете по чл.108 ЗС и чл.26 ал.2 ЗЗД и са отхвърлени исковете предявени от касатора против Е. А. ,С. А. ,Ц. Пильов и С. П. за ревандикиране на 950,57/2200 ид.ч. от УПИ – парцел ****,кв.63 по плана на с. С. и за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба от 17.05.1995 год.,сключен между К на Община С. и Е. А. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение на практиката на ВКС или са решени противоречиво от съдилищата,или са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос относно приложението на чл.108 ЗС във връзка с реституционното производство на земеделските земи. Представят решения на различни окръжни съдилища,за които няма данни да са влезли в сила,както и ТР № 6 /2005 год. на ОСГК на ВКС. Ответниците по касация не са депозирали писмен отговор и не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е до 1000 лв. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий. Ревандикационният иск във връзка с реститураните земеделски земи по ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към настоящия момент. Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. В разглеждания случаи от представеното удостоверение за данъчна оценка на Община С. първоинстанционното производство л.25/ се установява,че данъчната оценка на целия земеделски имот е под 1 000 лв. С касационната жалба не са представени доказателства,обосноваващи обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,