Определение № 28 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2017/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. М. Т. лично и като законен представител на децата си М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., чрез адв.В.Д. срещу определение №1768/07.08.2020г. по ч.гр.д.№2360/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение от 03.06.2020г., постановено по т.д.№2602/2019г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производството по предявените от жалбоподателите срещу „Вето 2005“ ООД искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписване №20190611140150 по партидата на ответното дружество в ТР, както и за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Допускането на касационно обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. „Следва ли ищецът да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иск, предявен в негова защитта, в частност по иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.2 ЗТРРЮЛНЦ??“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №284 от 16.04.2010г., ч.т.д. №2857/2015г., II т.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 2. „Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на съдружник, който е и управител, представляващ дружеството винаги заедно с другия управител?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №51 от 05.12.2019г., т.д.№949/2018г., II т.о.- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Вето 2005“ ООД оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Производството по т.д. №2602/2019г. на Софийски градски съд е образувано по предявени от Д. М. Т. лично и като законен представител на децата си М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., чрез адв.В.Д. срещу „Вето 2005“ ООД искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписване №20190611140150 по партидата на ответното дружество в ТР, както и за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства- заличаване на починалия А. А. Т. като управител и заличаване на „заедно“ относно начина на представителство. Ищците поддържат, че са наследници по закон на починалия съдружник и управител А. Т., притежавал 50% от дружествените дялове, като другият съдружник и управител В. Н., без да е легитимиран да представлява дружеството сам и без решение на ОС, е подал заявление за вписване на оспорените обстоятелства относно начина на представителство. Правният си интерес от предявените искове обосновават с твърдението, че първата ищца лично и като законен представител на децата си- наследници по закон на починалия съдружник Т., имат право да наследят дружествените дялове на наследодателя си и да станат съдружници в дружеството, а другият съдружник и управител неправомерно е концетрирал цялата представителна власт в ръцете си- представлява сам дружеството и може да сключва сделки, с което застрашавал интересите им. Позовават се и на последващи решения на ОС на дружеството от 15.11.2019г. за заличаване на А. Т. като съдружник, преобразуване на дружеството в ЕООД и приемане на нов учредител акт. С допълнителната искова молба ищцците навеждат твърдение, че са станали съдружници в ответното дружество. С уточняваща молба от 01.06.2020г., подадена в изпълнение на указания на съда за конкретизиране на това твърдение и представяне на доказателства за приемането им като съдружници, заявяват че качеството им на съдружници към момента на вписванията е ирелеватно, а към момента на предявяване на исковете първата ищца е поела дяловете на своите деца и е станала съдружник съгласно чл.13, ал.3 от дружествения договор. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на делото, като въззивният съд приема, че ищците нямат правен интерес от предявените искове. Излага доводи, че всяко лице, независимо дали е съдружник или не, има правен интерес да предяви иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, ако в резултат от успешното му провеждане би се постигнало целеното изменение на съществуващото правно положение. Решаващият съдебен състав намира за безспорно, че ищците са наследници по закон на починалия съдружник Т. и са наследили дружествените му дялове, но не са приети за съдружници, като малолетните деца не могат и да бъдат приети за такива, поради което имат само имуществено право да получат стойността на дружествените си дялове. С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът стига до извод, че дори да бъде признато за недопустимо процесното вписване, то няма да засегне техните права във връзка с наследяването на притежаваните от наследодателя им дружествени дялове, респ. няма да рефлектира върху имуществените им права. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като първият не съответства на мотивите на въззивния съд, респ. не се явява обуславящ за изхода на производството, а вторият е теоретичен и хипотетичен. Въззивният съд е стигнал до крайния извод за недопустимост на производството не поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, а с оглед липсата на правен интерес от така предявените искове. Съдът е анализирал твърденията в исковата молба и с оглед изложените от ищците факти е счел, че атакуваните вписвания не засягат техните наследствени права, респ. уважаването на исковете не би рефлектирало по отношение на имуществените им права върху дружествените дялове в ответното дружество. По първия въпрос не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на определението до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираното от жалбоподателите определение на ВКС не дава отговор на поставения правен въпрос, респ. определението на въззивния съд не му противоречи. С определение №284 от 16.04.2010г., ч.т.д. №2857/2015г., съставът на ВКС, II т.о. приема, че процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното материално право към патримониума му и произтича от правните му твърдения, а не от обективни факти, подлежащи на доказване. Съдът не е обсъждал наличието на правен интерес в хипотеза като процесната, поради което и посочената от касаторите съдебна практика е неотносима. Вторият въпрос е хипотетичен, като отговорът зависи от твърденията в исковата молба за конкретните факти и обстоятелства, от които произтичат субективните права, чиято защита се претендира, респ. от обстоятелствата, чието вписване се атакува. По отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на определението до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираното от жалбоподателите решение на ВКС не дава отговор на поставения правен въпрос. С решение №51 от 05.12.2019г., т.д.№949/2018г., състав на II т.о. на ВКС приема, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с исковата молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, вкл. в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капилатала на ЕООД. В настоящата хипотеза въззивният съд не е приел, че искът за установяване несъществуване на вписани обстоятелства е недопустим, тъй като те са заличени поради последващи вписвания, нито е обсъждал хипотезата на защита на наследствени права при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД и спор между наследниците за обема на наследствените им права. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд