Определение № 681 от 30.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 282/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 108 от 10.01.2011 год., постановено по ч.в.гр.д.№ 3295/2010 год., с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд от 09. 11. 2010 год., по гр.д.№ 13024/2010 год. за прекратяване на производството и изпращане на делото по компетентност на Димитровградския районен съд, поради направен в срока по чл.119, ал.3 ГПК отвод за липса на местна подсъдност. С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се излагат съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.108, ал.1, изр.2 ГПК и на материалния закон- чл.20 ТЗ, поради което се иска отмяната му. Частния жалбоподател обосновава достъпа до касационен контрол, с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл. 108, ал.1, изр.2 ГПК, когато исковата претенция е заявена срещу ЮЛ - търговец, но произтича от преки отношения с неговия надлежно регистриран клон е в противоречие както с трайно установената съдебна практика по същия, така и със задължителната практика на ВКС. Като израз на последната е посочено ППВС № 7/77 год., а противоречието в практиката на съдилищата е обосновано с приложените съдебни актове: определение № 720/ 07. 12. 2009 год., по ч.т.д.№ 550/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; определение № 56 от 12.02.2009 год., по ч.т.д.№ 407/2008 год. на І-во т.о. на ВКС; определение № 59 от 26.01.1009 год., по ч.т.д.№ 485/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС; определение № 74/2009 год., по ч.гр.д.№28/2009 год. на Софийски апелативен съд и решения: № 1290/95 год., по гр.д.№ 2154/94 год. на V-то г.о. на ВКС; № 1217/98 год., по гр.д.№ 926/98 год. на V-то г.о. на ВКС и решение от 04.10.2010 год., по гр.д.№ 1432/2009 год. на Старозагорския районен съд. Ответната по частната касационна жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр.с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: По силата на императивно разпореденото от чл.274, ал.4 ГПК /изм. ДВ бр.100/2010 год./, не подлежат на инстанционен контрол пред ВКС определенията по дела, решенията по които, не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обсега на касационния контрол, осъществяван от ВКС са изключени въззивните решения по търговски дела, каквото несъмнено е и разглеждането, с цена на иска до 10 000 лв.. Следователно обстоятелството, че всеки един от предявените от настоящия частен жалбоподател, като ищец, обективно съединените искове: главен - по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и акцесорен - по чл.86, ал.1 ЗЗД е под определения от законодателя минимален размер – първият - за сумата 8 166.88 лв., а вторият – за 2 386.67 лв., обосновава правен извод, че в случая касационното производство е недопустимо, поради отсъствие на възникнало за частния касатор потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба, към датата на подаването и - 31.01.2011 год. - арг. от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Водим от горното и на осн. чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС