Определение № 113 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 156/2012 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Ж. Б. И., чрез пълномощника му адв. З. К., обжалва в срок въззивното решение от 2.11.2011 год. по гр. д. № 577/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.03.2010 год. по гр. д. № 240/2006 год. на Петричкия районен съд. С него са отхвърлени предявените от наследодателката му С. Д. Г., починала в хода на производството по делото, против Р. И. В. и Г. Д. В. искове за собствеността и предаване на владението върху 1/3 ид. ч. от магазин в [населено място], [улица], находящ се в партерния етаж на двуетажна жилищна сграда на ъгъла на [улица]и [улица], с площ от 31.12 кв. м., преустроен на две нива, подробно описан в решението, заедно с мазе под магазина, ведно със съответните идеални части от дворното място, представляващо УПИ * в кв. 206 по плана на [населено място] и за заплащане от ответниците на обезщетение в размер на 4 600 лв. за ползуването на претендираната идеална част от магазина в периода от 4.04.2004 год. до 25.05.2006 год., както и 50 лв. изтекла мораторна лихва и ведно със законната лихва до окончателното плащане. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. В приложеното изложение се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за задължението му да обсъди всички относими към спора доказателства да е в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното: Същата е подадена по пощата на 29.12.2011 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 25.05.2006 год./ ревандикационен иск, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на [община] № 253 от 31.01.2006 год. се установява, че данъчната оценка на целия имот е в размер на сумата 5 377.50 лв., а на спорната 1/3 ид. ч. – 1 792.50 лв., или цената на предявения ревандикационен иск е в размер на 448.13 лв., а тази на втория обективно съединен иск и обусловен от иска за собственост – от размера на търсената сума, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./., така, както е посочено и в самата искова молба. Спор по въпроса за цената на обективно съединените искове не е повдиган до първото съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./. Т. е. цената на всеки от исковете е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв за достъп до касационно обжалване, поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение