Определение № 5148 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците Д. Р. П. и И. М. П. срещу решение № 129 от 21.03.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1427 от 30.10.2024г. по гр. д. № 6709/2023г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от В. С. С. срещу касаторите иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 23.11.2021 г. за продажба на лек автомобил „Ягуар ХЖ“, с рег. [рег.номер на МПС], сключен между В. С. С. и съпруга й А. Д., представлявани от пълномощника си Д. Р. П., като продавачи, и И. М. П., като купувач, поради това, че е привиден. Касаторите поддържат в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд въобще не е обсъдил възражението им, че процесният договор за продажба е относително симулативен, прикриващ действителен договор за продажба на процесното МПС с продавачи – ищцата и съпругът й и купувач – ответника П., чиито правни последици са настъпили между страните, при което искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба касаторите релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „При предявен иск за нищожност на сделка поради нейната привидност, необходимо ли е да бъде предявен насрещен иск за разкриване на действителните отношения между страните по чл. 17, ал.1 ЗЗД или този въпрос може да бъде въведен в предмета на делото с възражение?”, който твърдят, че е разрешен в противоречие с решение № 256 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 4900/2018 г. на ВКС, III г.о., и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните?”, който намират, че е разрешен в противоречие с решение № 27 от 30.03.2022г. по гр. д. № 2741/2021 г. на ВКС, I г.о.. Ответницата по касационната жалба - В. С. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и че не са налице основания за допускането му до касационен контрол. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежни страни и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по граждански спор с цена на иска над 5 000 лв.. Първоинстанционният и въззивният съд са приели по настоящото дело, че са сезирани с иск за прогласяване на договора за продажба на процесното МПС, сключен на 23.11.2021 г. между ищцата и съпругът й А. Д. като продавачи, действали чрез пълномощник - ответника Д. Р. П., и И. М. П. като купувач, с нотариална заверка на подписите, за нищожен като привиден, с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Намерили са така квалифицирания иск за основателен. Въззивният съд е посочил, че симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани, и той е нищожен тогава, когато не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е, решаващият съд е счел, че е въпрос в предмета на иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е предявен и затова не е разгледан от съда, като не са обсъдени наведените в отговора на исковата молба възражения на ответниците в този смисъл. Русенски окръжен съд е посочил, че ищцата би имала интерес да предяви иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, само ако претендира някакви други права от прикрита сделка (например да отмени дарение). Счел е, че установената фактическа обстановка в исковия процес, насочва на извод, че е налице абсолютна симулация. Последното е приел за установено от изявлението на ответника П., че е намерил реален купувач - С. К., от обстоятелството, че няма данни по сделката от 23.11.2021г. да е плащана продажна цена и от изявленията на „купувача“ П., че не е виждал автомобила. В заключение, въззивният съд е счел, че от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства и дадените от страните в съдебно заседание обяснения, се налага категоричният извод, че никоя от страните по продажбата на МПС от 23.11.2021 г. не е имала намерение да се обвърже от договора и не е целяла настъпването на неговите последици. Поради това е потвърдил решаващия извод на първоинстанционния съд за това, че процесният договор за продажба на МПС е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. По отношение на основанията за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение, настоящият съдебен състав намира за осъществено служебно проверяваното (дори и да не е наведен такъв довод от касаторите), основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт. Според задължителните разрешения в т. 5 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което не се изразява в участието в исковия процес на ненадлежен ответник, продължават да са актуални задължителните разрешения в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. По отношение на правомощията на касационната инстанция в хипотезите на нередовност на исковата молба, ако недостатъкът е отстраним пред касационната инстанция (липса на подпис под исковата молба, на пълномощно, на документ за платена държавна такса), касационният съд може да даде съответни указания за поправянето му, в който случай недостатъкът се санира с обратна сила, а при неизпълнение решенията на долните инстанции следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати в изпълнение на правомощието по чл. 293, ал. 4 ГПК. Ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция (в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на този съд за уточняване на основанието и/или петитума на иска. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата В. С. твърди, че тя и съпругът й А. Д. са собственици на лек автомобил марка и модел „Ягуар ХЖ“ с рег. № 6969КН, червен металик, рама S.. През м. октомври 2023 г. те решили да го продадат и се свързали с Н. Н. М., който тогава имал автокъща в Германия. През този период ищцата и съпругът й живеели във Франция, [населено място], и при тях пристигнал ответникът Д. П., служител на Н. М.. Ищцата поддържа, че на негово име подготвили всички документи за бъдещата продажба на автомобила - пълномощно с нотариално удостоверени подписи с изх. №2762/16.11.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание с изх. №2763/16.11.2021г. по описа на Консулска служба в Посолството на Република България в [населено място]. Подготвили и декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК. Впоследствие ищцата и съпругът й, според обстоятелствената част на исковата молба, установили, че са попаднали в предварително замислена схема за присвояване на автомобила, тъй като пълномощникът П. не е искал и не е целял извършване на реална сделка съобразно предоставените му права, а с договора за продажба на МПС от 23.11.2021 г., с нотариална заверка на подписите от нотариус Т. К., прехвърлил автомобила на втория ответник И. П. за сумата от 9 000 лв.. Ищцата твърди, че настоящият юридически собственик на процесния автомобил – П., е баща на Н. Н. М., поради което го счита за мним собственик, който е следвало да прекъсне връзката между предишните собственици (ищцата и съпругът й), евентуално -последващ реален приобретател на лекият автомобил. В исковата молба е посочила, че за защита на своите права, тя и А. Д. сигнализирали Районна прокуратура - Р., но разглеждането на жалбата им приключило с отказ за образуване на наказателно производство и с прекратяване на досъдебното производство, с препоръка да потърсят правата си по исков ред пред гражданския съд. След това, ищцата продължава, че така развилите се отношения: оттегляне на даденото пълномощно в полза на П. впоследствие, формалното прехвърляне на собствеността на лице, което ясно е заявило, че не е имало и няма намерение да придобие лекия автомобил, че същото е под „контрола“ на сина си – М., ясно сочат, че процесният договор за продажба е привиден, в хипотезата на абсолютна симулация. Посочила е, че за нея е налице правен интерес от възстановяване на правното положение отпреди незаконното прехвърляне на автомобила и запазването на собствеността му в патримониума на действителните собственици – ищцата и съпругът й. В петитума на исковата молба е поискала на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД прогласяване на процесния договор за продажба на МПС от 23.11.2021 г. за нищожен като привиден. От гореизложеното е видно, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба по настоящото дело. Единствено петитумът на исковата молба и дадените от ищцата правни квалификации на иска, които не обвързват съда, сочат на иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор като абсолютно симулативен. В обстоятелствената част на исковата молба обаче са наведени различни факти, относими към иск за недействителност на договора с правно основание чл. 40 ЗЗД (увреждащи спрямо упълномощителите – продавачи действия на пълномощника П. по процесната продажба); към иск за унищожаемост на процесния договор поради измама с правно основание чл. 29 ЗЗД (ищцата и съпругът й попаднали под въздействието на измамна схема за придобиване на собственото им МПС, осъществена от Н. Н. М. и неговия служител – ответника П., със знанието на втория ответник – П., баща на М.) и към искове за реализиране на отговорността на пълномощника и купувача по процесната продажба поради неизпълнение на задължението им, за първия по отчетната сделка, а за втория – за заплащане на договорената реална продажна цена на движимата вещ. В обстоятелствената част на исковата молба недвусмислено са обективирани твърдения, че ищцата и съпругът й като собственици на процесното МПС са искали и целяли неговата продажба на изгодна за тях, пазарна цена, за което са предприели съответните фактически и правни действия, вкл. изготвяне на процесното пълномощно в полза на ответника П., но атакуваната продажба не е удовлетворила техния целян интерес. Тези твърдения, както и другите горепосочени такива, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, са относими към искове с различни правни основания от разгледания от въззивния съд и са в противоречие на заявения петитум за прогласяване на процесния договор за нищожен като привиден. При тази нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да бъде извършена проверка за неговата вероятна недопустимост, с оглед приложение на горепосочените задължителни разрешения по т. 5 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. с ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето Гражданско отделение