Определение № 8558 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Х. Х. против Определение №7146/17.06.2026г., постановено по адм. дeлo №1808/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 317з-7426 / 03.06.2026 г. на ВИД директор на ОД на МВР – Пловдив. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което иска да бъде отменено и да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът - ВИД директор на ОД на МВР – Пловдив оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №7146/17.06.2026г. Административен съд – Пловдив е оставил без уважение искането на Г. Х. Х. за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 317з-7426 / 03.06.2026 г. на ВИД директор на ОД на МВР – Пловдив, с която младши инспектор Хитрилов, младши автоконтрольор I степен, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, временно е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от дата на връчване на заповедта и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Административният съд е приел, че обстоятелството, че жалбоподателят има малолетен син, за който следва да полага грижи не е ново по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Отделно от това, според съда не е доказано, че получаваното от жалбоподателя възнаграждение по ЗМВР е единственият му доход, така че да се установи по безспорен начин влошеното му имуществено състояние. Съдът е посочил още, че липсата на доходи от заеманата служба, за времето на отстраняване от длъжност е естествена последица от издаване на заповедта, като при отмяната й за жалбоподателя ще е налице възможност да претендира обезщетяване на претърпените вреди, а накърняването на частните финансови интереси на физическото лице не може да се противопостави на обществения или държавен интерес, който се цели да бъде защитен с издаване на оспорения административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) обжалването на заповедта за временно отстраняване от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от същия закон не спира изпълнението й. Спиране на допуснатото, съгласно разпоредбата на чл. 211 ЗМВР предварително изпълнение на оспорената заповед, с която срещу Г. Х. Х. е образувано дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно-разследващ орган, може да се постанови от съда, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Посочената норма предвижда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на заповедите от вида на оспорената. Правилно в случая първоинстанционния съд е приел, че не са налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената заповед, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. По делото не са представени и доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия в резултат от предварителното изпълнение на оспорения акт. В конкретния случай Г. Х. е навел доводи пред решаващия съд, че поради временното му отстраняване от длъжност за него и семейството му ще настъпят трудно поправими вреди, тъй като ще бъдат лишени от доходи. Изложил е аргументи, че е баща на малолетно дете, а съпругата му е в отпуск за бременност и раждане. Приложил е акт за раждане на детето и доказателства за ползване от съпругата му на отпуск за отглеждане на дете, но не са представени каквито и да било доказателства за лошо имуществено състояние на семейството в подкрепа на доводите, че получаваното от него възнаграждение по ЗМВР е единственият доход на семейството. Следователно, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е законосъобразен. Не са налице нови обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, настъпили след издаване на заповедта, не са налице и материалните предпоставки по чл. 166, ал. 2 от АПК - възможността допуснатото предварително изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следва да се има предвид, че отстраняването от длъжност има за цел дисциплинарното производство да протече при условия на обективност, на която цел евентуалното спиране би противоречало. В този смисъл, според възприетото законодателно разрешение на чл. 214, ал. 5 от ЗМВР, като последица от изпълнение на заповедта за отстраняване, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, т. е. лишаването от възнаграждение за полагания труд е последица за служителя от изпълнението на заповедта. Същевременно, в случай на отмяната й, за отстраненият служител ще е налице възможност да претендира обезщетяване на претърпените вреди. Следователно и като се съобрази временния характер на оспорения административен акт, следва извод, че предварителното му изпълнение не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,