Определение № 3367 от 28.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1505/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД против решение № 76/10.03.2025 г. по в. т. д. № 30/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 85/24.10.2024 г. по т.д. № 125/2023г. на Окръжен съд Хасково в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Г. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лева до присъдените 50 000 лева, както и сумата от 2 052,85 лева – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от ПТП, настъпило на 15.11.2022г., по вина на водача на застрахован при касатора, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, лек автомобил, ведно със законна лихва върху двете главници от 02.12.2022г. до окончателното им изплащане. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева, е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените от пострадалото лице болки и страдания, в резултат на процесното застрахователно събитие. В касационната жалба е посочено, че медицинската документация по делото не съдържа данни за сублуксация на лявото рамо на ищцата, както и че от обясненията на вещото лице от СМЕ е видно, че същата е вписана като „диференциална диагноза“, хипотетична, а не обективно установена. Сочи се, че вещото лице не е установило и данни за провеждано лечение на сублуксация на ляво рамо. Свидетелските показания не са анализирани обективно, логично, последователно и с резервата на чл. 172 ГПК. Липсват, според касатора, мотиви, които, наред с изброяване на приложимите критерии за определяне на обезщетението, да обосновават значението на всеки от тях, при формиране на размера му. Изобщо не се споменава да е съобразена обществено – икономическата конюнктура към момента на увреждането. Извън формалното позоваване на произнасяне, в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, касаторът не е изложил конкретни съображения относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, въз основа която е отрекъл съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Неправилно, според страната, са уважени исковете за лихви, досежно началния момент от който могат да бъдат претендирани и размера им. Ответната страна - Г. Т. Н. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителните селективни критерий, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с цитираната съдебна практика на касационна инстанция. Оспорва очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, на която касаторът се е позовал в изложението към жалбата. Отправено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната – адв. М. Т., представлявал я по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищцата е предявила обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в причинност с ПТП на 15.11.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил. В протокол от 23.10.2023г. по нохд № 859/2023г. по описа на Районен съд - Хасково е одобрено споразумение, с което водачът на лекия автомобил е признат за виновен, на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“ и чл.342, ал.1 НК за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда – счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за повече от трийсет дни. Извършена е оперативна интервенция в спешен порядък, с открито наместване с вътрешна фиксация, тибия и фибула, при едноседмичен болничен престой. При преглед от неврохирург е установено степенно помрачение на съзнанието и кръвонасядания вдясно, челно. Твърди се, че два месеца пострадалата е била на легло и се е нуждаела от чужда помощ за обслужването си, а последващо повече от 6 месеца се е придвижвала трудно, с помощни средства – проходилка и патерици и все още изпитва болка, затруднение и ограничение в движенията на крайника. Вследствие обездвижването са се появили допълнителни здравословни проблеми – високо кръвно, болки в ставите, лесна умора. Предстои операция за отстраняване на остеосинтезния материал. Твърди се и преживяна психическа травма, вследствие на стреса, с прояви на раздразнителност, тревожност, нарушен сън и емоционална лабилност. Бидейки активна и трудоспособна преди ПТП, ищцата изгубила предишната си физическа форма и социална общителност. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, като частичен иск от претенция от общо от 50 000 лева, както и сума от 2 052,85 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в понесени разходи за закупуване на медикаменти и консумативи във връзка с лечението. В проведеното на 30.09.2024 г. съдебно заседание е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 30 000 лева на 50 000 лева. С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове за вреди, като неоснователни и недоказани. Възразява, че е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 от НК, но спор относно виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил не е пренесен в настоящата касационна инстанция, а и не би бил обоснован – при приложението на чл. 300 ГПК, с оглед постигнатото споразумение в образуваното срещу делинквента наказателно производство. Противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Г. Т. Н., тъй като „на червен забранителен сигнал, облечена в тъмни дрехи и в тъмната част от денонощието, не се е движила по пешеходна пътека, навлязла е внезапно и при ограничена видимост на пътното платно и не се е съобразила с приближаващите превозни средства, като ненужно е удължила пътя и времето за преминаване / нарушения на чл. 6, чл.108, ал.1,чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114 от ЗДвП /. Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата за вида и характера на уврежданията, проявленията и продължителността на търпимите болки и страдания, като намира за прекомерно завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди, спрямо действителните, както и спрямо практиката на съдилищата в сходни случаи. По делото са разпитани свидетелите Х. И. Й. и Д. Б. Д.. Свидетелката Й. / снаха на ищцата / твърди, че след едноседмичния престой за оперативно лечение в болницата, ищцата продължила да се лекува в домашни условия и преживяла два месеца на легло, през който период се нуждаела от чужда помощ. След тези 2 месеца започнала да се придвижва постепенно – първоначално с проходилка, след това с канадка. Свдетелката споделя за едноседмична рехабилитация на ищцата в специализирана болница в [населено място]. Твърди, че дискомфорта и болките й при придвижване продължават и понастоящем, затруднява се да изминава по-дълги разстояния, да се изправи сама след продължително седене. От жизнерадостна и безконфликтна личност, сега свидетелката я намира по-свита и притеснена, ограничила общуването с приятелския си кръг. Не може да полага предишните грижи за внуците си и за зеленчуковата си градина, което я травмира, кара я да се чувства непълноценна и безполезна. Свидетелката споделя за проблеми на ищцата със съня и храненето, страх да остава сама. Свидетелката Д. / приятелка на пострадалата / потвърждава, че около два месеца след операцията ищцата не е могла да става, да се обслужва сама. След това около 6 месеца се придвижвала с проходилка, а последващо – с канадка. Провела рехабилитация от която била доволна, но още ходи с бастун или канадка. Според свидетелката, Г. не се е възстановила физически и психически от травмата. Продължава да изпитва затруднения – кракът й е оточен, ако седне продължително време, не може да стане сама, не издържа на по-дълги разстояния, поради което е ограничила излизанията си. Измъчва я невъзможността да се грижи за зеленчуковата си градина, да пътува по екскурзии, както преди и да помага в отглеждането на внуците си. Притеснена и тревожна е, страда от безсъние, изобщо не е същата личност. Съдебномедицинската експертиза по делото установява, че вследствие на описания удар между процесния автомобил и ищцата, последната е претърпяла компресионно счупване на външния кондил на левия пищял, което е причинило затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от тридесет дни, както и сублуксация на лявото рамо / непълно изкълчване /, причиняваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обичайният срок за възстановяване при увреждане от вида, причинено на лявата подбедрица, е 6 – 8 месеца, като не са регистрирани усложнения от травмите. Понастоящем движенията в колянната става са възстановени, но е налице болка при ходене и това налага ползването на „канадка“. Точна прогноза за пълно възстановяване вещото лице не е дало, като то ще зависи и от възрастовите промени в костите и ставите на пострадалата, както и от заболяването й полиомиелит, макар измененията в долните крайници, в резултат от същото, да са преодолени. Не са отстранени металните импланти, което ще наложи допълнителна оперативна интервенция. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението - 50 000 лева и присъдил сумата, отхвърляйки възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Акцентирал е на това, че процестното ПТП е довело до значителна и необратима негативна промяна в живота на ищцата. Посочил е, че съобразно чл. 300 ГПК е обвързан от споразумението, постигнато по образуваното наказателно производство от общ характер, относно противоправността на деянието и вината на водача на лекия автомобил за причиненото ПТП, довело до описаните телесни повреди у пострадалото лице. Счел е, че така определеното обезщетение е съобразено с характера на вредите, интензивността и продължителността на търпените болки, времето и начина за лечение, липсата на цялостно пълно възстановяване на ищцата, доколкото и към този момент продължава да търпи физически ограничения. Съобразил е и обществено-икономически условия в страната към релевантния период. Приел е за основателна и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, като е счел за доказани необходими за лечението разходи на ищцата в размер на 2 052,85 лева. Въззивният съд е потвърдил така постановеното решение. Приел е, че от приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното произшествие ищцата Г. Т. Н. е получила счупване на външния кондил на големия пищял, както и сублуксация на лявото рамо. Съобразил е оперативната интервенция, при която й е поставен метален имплант, все още неотстранен, срока за възстановяване на движението на крайника - от 6 до 8 месеца, но и понастоящем изпитваните болки при ходене, вкл. нуждата от помощни средства за придвижването. Кредитирал е свидетелските показания, от които се установява двумесечен престой на легло, съпътствано от неудобствата на нуждата от чужда помощ, невъзстановената напълно функционалност на крака, което ограничава ищцата да живее както преди ПТП: да се грижи за градината си, за внуците, да пътува и да общува интензивно с приятелския си кръг. Коментирал е споделените от свидетелите страхови изживявания и притеснения относно възстановяването, съпътстващите я чувство за безполезност, безпомощност и несигурност. При тези данни въззивния съд е приел, че обезщетение в размер на 50 000 лева в най-голяма степен съответства на характера и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, като приема, че същото е съобразено и със социално – икономическите условия в страната към датата на настъпване на произшествието и присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни увреждания и в този размер ще й позволи да понесе и да преодолее психическите травми от увреждането. Съдът е приел, че поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно. Квалификацията на деянието, съгласно сключеното споразумение по нохд № 982/2022 г. на Районен съд – Хасково, включва в състава си „извършване на пешеходна пътека„, предвид което съпричиняване поради пресичане извън зоната на пешеходна пътека съдът не е коментирал. Приел е, че от доказателствата се установява навлизане на ищцата на пътното платно по пешеходна пътека, при зелен сигнал на светофарната уредба, при ясна видимост и липса на непосредствено приближаващи моторни превозни средства. Посочил е, че при навлизане в кръстовището водачът на лекия автомобил е имал обективната възможност да възприеме ищцата, но вместо да изпълни задълженията си по чл. 119, ал. 1 ЗДП - да намали скоростта или да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци - е продължил движението си, чието му поведение се явява единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Не е установено внезапно навлизане на пътното платно, в непосредствена близост с приближаващи превозни средства, с чието разположение и скорост пострадалата да е следвало да се съобрази. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Кои са конкретните съществуващи обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя? и 2/ При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а) възприетия за справедлив размер на обещетението от 50 000 лева, в полза на Г. Т. Н., и б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно невъзприет принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материално-правни норми ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., на І т. о. на ВКС, решения № 42 по гр. д. № 5488/2013 г., на ІV г.о. на ВКС, решения № 42 по т. д. № 799/2011 г., на ІІ т. о. на ВКС, решения № 36 по т. д. № 2366/2013 г., на ІІ т. о. на ВКС, решения № 197 по гр. д. № 7364/2013 г., на ІІІ г. о. на ВКС, решения № 217 по гр. д. № 761/2010 г., на ІV г. о. на ВКС и решения № 146 по т. д. № 2687/2014 г., на ІI т. о. на ВКС. В евентуалност, касаторът твърди, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание касаторът поддържат, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, поради очевидна неправилност. Първият от въпросите е формулиран фактологично и не предполага еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип ,а такъв съобразно конкретиката на спора и установените от доказателствата релевантни факти. Поради това, отговор на същия би бил възможен едва в производството по чл. 290 ГПК, след преодоляване селективната фаза по чл. 288 ГПК. При това, касационната жалба не съдържа конкретно твърдение за неправилно съобразен критерий, при определяне размера на обезщетението, в резултат на чието приложение то е било неоснователно завишено, извън поддържания довод за неправилно съобразена в причинност с ПТП вреда - сублуксация на ляво рамо. Твърденията на страната в тази връзка, обаче, не съответстват на установената фактическа обстановка, поради наличието на писмени данни за установена непосредствено след ПТП травма на ляво рамо: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 89/15.11.2022г. / стр. 13-14 по номерацията на първоинстанционното дело / и епикриза от ортопедия при МБАЛ – Х. – лицева графия на лява раменна става, стр. 15 по номерацията на делото /. Вещото лице от СМЕ е потвърдило причинност на сублуксацията на лявото рамо / непълно изкълчване / с увреждането при ПТП от 15.11.2022г., вкл. при разпита си в открито съдебно заседание от 30.09.2024г., чиито обяснения касаторът интерпретира некоректно. Липсата на медицинска документация за последвало лечение на така установената травма / по принцип с обездвижване / не е от естество да изключи обезщетяването й, доколкото болки са документирани при снемане анамнеза на пострадалата и обективно са търпими при травма от този вид, според обясненията на вещото лице от СМЕ. Следователно, дори да би бил удовлетворен общия, не би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с така цитираната съдебна практика, чието наличие изключва евентуално поддържания допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с всички, обективно установени по делото, относими към определянето на обезщетението факти, в частност – в съответствие с получените в причинност с ПТП увреждания, като вид и характеристика. Вторият от въпросите - във втората си част - не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивната жалба на страната не съдържа доводи за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд, от значение за определяне размера на обезщетението и наличието на съпричиняване. Жалбата съдържа формално несъгласие с възприетия от съда размер, при така установените факти и формално несъгласие с извода за липса на съпричиняване, но без да са въведени доводи за конкретни доказателства и изведени от съда въз основа на тях факти, в разрив с формалната логика, опита и научните правила, в относимост към размера на обезщетението или съпричиняването на вредоносния резултат. Формално е заявен „спор по фактите„ / пар.14 от въззивната жалба /, което не е идентично с довод за необоснованост на фактическите констатации. Неудовлетворяването на общия изключва необходимост от коментар на допълнителен селективен критерий. Аналогично и в първата си част – визираща въведени с въззивната жалба съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд– въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Извън формалното навеждане на този порок / пар.13 от въззивната жалба /, въззивникът – ответник не е посочил конкретно доказателство или свой конкретен довод, останали неразгледани от съда. Несъгласието на страната с правните изводи на съда, въз основа на иначе изчерпателно коментираните доказателства, доводи и възражения на страните, не обосновава процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, като основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Не се установява очевидна неправилност на въззивния акт, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, изводима единствено и само от мотивите на въззивното решение, независимо от действителното съдържание на събраните доказателства и извършените от съда и страните процесуални действия. Самият касатор не го обосновава с конкретни доводи, извън наведените в обстоятелствената част на формулираните въпроси съображения, предвид което и за отричането му важат преждеизложените мотиви, за неустановимо произнасяне в противоречие с чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и неустановимо съществено процесуално нарушение на съда при мотивиране размера на обезщетението – с оглед всички доказателства и в съответствие с обществения критерий за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение