Определение № 50005 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2021 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 60077 от 21.06.2021г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тълкувателното решение е постановено на 23.01.2024г., поради което е налице основание за възобновяване на производството. Частната касационна жалба е подадена от Т. В. С. в качеството на законен представител на малолетното дете А. В. С. ЕГН [ЕГН], чрез адв. М. П.-А., против определение № 260260 от 23.03.2021г. по ч.гр.д. № 200/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 52 от 22.01.2021г. по ч.гр.д. № 1089/2020 г. по описа на Елинпелинския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата до съда за издаване на разрешение малолетният А. В. С. да извърши отказ по чл. 52 ЗН от наследството на баща си В. И. С., починал през 2019г. Жалбоподателката намира обжалваното определение за неправилно. Претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е извършване на отказ от наследство от малолетен наследник и съставлява ли същия отказ от право по смисъла на чл. 130, ал.4 СК. Софийски окръжен съд е потвърдил обжалваното определение на Районен съд-Елин Пелин, с което е отказано даване на разрешение за вписване на отказ от наследство на малолетно лице. Установил е, че малолетния А. В. С., роден 2011г., е наследник по закон на баща си В. С.. По твърдение на молителя наследството включва само задължения; вписан е отказ от наследство на другия наследник Т. С. - майка на молителя. При тези данни съдът е изложил е съображения, че определението е постановено при разширително тълкуване на чл.130, ал.4 СК, чието телеологическо оправдание е спорно и е предмет на образуваното тълкувателно дело № 1/2021г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че вместо да защити интереса на детето, каквато е целта на чл.130, ал.4 СК, съдебният акт би могъл да постигне обратния резултат - обременяване на детето с пълния размер на задълженията при положение, че другият наследник се е отказал от наследството. Този резултат, според съда, би могъл да се избегне чрез приемане на наследството по опис по чл.61, ал.2 ЗН. Освен това, е възможно в наследството да постъпят активи, каквато вероятност има в случая. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., счита, че такива липсват. Въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК действително е определящ за изхода на производството. Същият е разрешен с горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2021г. на ОСГК, постановено на 23.01.2024г. Приетият отговор на въпроса е следния: Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тъй като обжалваният акт съответства на разрешението в тълкувателния акт, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.