Определение № 687 от 18.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 612/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по жалба, /не е посочено, че е частна касационна/, на Ес джи инженеринг Е. в н., /не е посочено седалището/, чрез синдик Св. Б., против определение № 1250/5.07.2011 г. по ч.гр.д. 2301/2011 г., /не е посочен и въззивния съд/, на Софийски АС, с което се потвърждава определение от 28.04.2011 г. по т.д. № 2357/2010 г. на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЧСИ М.Б. 4 000 лв. разноски на основание чл.78,ал.2 и 4 ГПК. Постъпил е отговор от ЧСИ М.Б., че частната касационна жалба следва да се остави “без разглеждане, като недопустима”, респективно без уважение, срещу въззивното определение, с което било “потвърдено определение на СГС за прекратяване производството по делото”. Не е конкретизирано с дата и по кое дело е това определение, но във всички случаи не е процесното определение на СГС за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като частната касационна жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложат измененията на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане със законните последици по чл.78,ал.4 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.