Определение № 1921 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 162/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 702 от 09.11.2022 г. по т. д. № 707/2022 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 63 от 13.06.2022 г. по т. д. № 218/2021 г. на Софийския окръжен съд и ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на основание чл.405 КЗ на „Диамант В. 18“ ООД сумата от 41743,65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 04.07.2021 г. при наличие на застраховка „Каско“ по полица № 0307Х0012923, ведно със законната лихва върху нея от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен.

По силата на сключения между ищеца „Диамант В. 18“ ООД и ответника ЗАД „Армеец“ АД договор за застраховка „Каско“ ответникът се е задължил да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия и при настъпване на някое от предвидените в договора застрахователни събития да му заплати застрахователно обезщетение.

На 04.07.2021 г. в [населено място], на [улица], е настъпило ПТП, при което процесният лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] е бил увреден. Видно от протокола за ПТП вследствие движение с несъобразена с пътните условия скорост по сух път, на прав пътен участък, водачът на лекия автомобил А. Г. е загубила управление над автомобила, като е преминала през острова на кръговото кръстовище и е самокатастрофирала в дясно от него извън пътното платно.

Прието е за неоснователно възражението на ответника, че е налице хипотезата на т. 14.5 от Общите условия към договора за застраховка - че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо се от МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие. Прието е за недоказано твърдението на ответника, че водачът на лекия автомобил не е спазил поставен преди кръговото кръстовище знак В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 40 км/ч“. Представената от ответника частна автотехническа експертиза, в която се съдържат данни за наличие на такъв знак, не представлява годно доказателствено средство, тъй като не е събрана по предвидения от ГПК процесуален ред. От друга страна заключението на вещото лице на назначената СТЕ, което препотвърждава изводите на експертите на застрахователя за движение със скорост, по-голяма от максимално разрешената за съответния пътен участък, е основана изцяло на това частно експертно заключение, както и на заснет от експертите на застрахователя снимков материал, който дори не е надлежно приобщен към доказателствата по делото. Назначеното от съда вещо лице не е имало за поставена задача и съответно не е извършвало непосредствен оглед на местопроизшествието, с което да препотвърди констатациите на експертите на застрахователя, респ. не се твърди и не са посочени доказателства застрахованият да е присъствал при огледа от застрахователя и да не е възразил против отразеното в експертния материал за наличието на ограничителен за скоростта на движение пътен знак. При липсата на събрани доказателства относно ограничението на разрешената скорост на мястото на пътния участък, то за такава следва да се приеме разрешената скорост за населените места от 50 км/ч.

Прието е, че според приложената по делото административно-наказателна преписка на водача на лекия автомобил е ангажирана административно-наказателна отговорност за несъобразена, а не за превишена скорост. Според заключението на СТЕ скоростта, с която се е движело процесното МПС, е около 58 км/ч, малко над разрешената за мястото на произшествието от 50 км/ч. и приблизително съответстваща на установената от вещото лице максимална критична скорост, с която следва да се движи автомобилът при преодоляване на завой, без да се получи странично приплъзване, която възлиза на 53 км/ч. Автомобилът се е движел в рамките на необходимия толеранс, при който съобразно индивидуалните умения, възможност за незабавна реакция в конкретно възникнала ситуация, включително и при твърдяното от ищеца внезапно изникнало на пътя диво животно, както и предвид психологически особености на личността на водача, произшествието е било предотвратимо от техническа страна.

Съдът се е позовал на практика на ВКС - решение № 102 от 02.10.2012 г. по търг. дело № 615/2011 г. на 1 ТО, според която не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя; необходимо е да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което да е значително с оглед интереса на застрахователя, като предпоставките трябва да са кумулативно осъществени. Застрахователят трябва да докаже, че именно виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. Отнесено към настоящия случай това означава, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата ще съставлява груба небрежност, включително и движението с несъобразена скорост. Безспорно в настоящия случай е доказано единствено движение със скорост от около 58 км/ч, което действително превишава максимално разрешената в населено место скорост от 50 км/ч., но автоматически това обстоятелство не води до извода, че ако водачът се беше движил с по-ниска скорост щеше непременно да преодолее завоя. Преценката за това следва да се извършва количествено и по степен, още повече, че според заключението на вещото лице скоростта на движение на автомобила е била приблизително близка до критичната за преодоляване на завоя скорост от 53 км/ч. Дори и да се приеме, че е налице лоша преценка за необходимата скорост, това действие на водача не може да се квалифицира непременно като груба небрежност, защото няма неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност и при подобни условия. Както е прието в трайната съдебна практика по отношение на проявата на груба небрежност при управление на МПС, за да е налице такава, скоростта на движение трябва да надвишава значително разрешената за конкретния пътен участък /2-3 пъти/ и да са налице множество нарушения на правилата за движение по пътищата в конкретната пътна обстановка, като така извършените от водача на застрахования автомобил нарушения в тяхната съвкупност значително да повишава риска от настъпване на произшествието, каквито данни в настоящия случай няма. Именно в подобна хипотеза водачът ще е действал съзнателно, осъзнавайки както извършването на всяко от нарушенията, така и породената от тях висока степен на вероятност за настъпване на произшествие, а оттук и за увреждане на застрахования автомобил, доколкото при съвкупността на множество нарушения, респ. с оглед тежестта на всяко от тях или само едно нарушение, тази повишена вероятност ще е очевидна.

Размерът на дължимото от застрахователя обезщетение съдът е определил по средни пазарни цени към датата на възникване на застрахователното събитие, тъй като това е действителната стойност на застраховането имущество към този момент. Позовал се е на заключението на СТЕ, прието и неоспорено от страните в производството пред първата инстанция.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ЗАД „Армеец“ АД.

Жалбоподателят счита, че изводите на съда относно фактите не съответстват на събраните доказателства. Освен това съдът не обсъдил част от възраженията на ответника – за основанието по т.14.11. от приложените Общи условия на договора за застраховка, изключващо отговорността на застрахователя, както и за неизпълнение на задълженията на застрахования по т.50.2, 50.3 и 50.5, вр. 50.9, което е основание за намаляване на отговорността на застрахователя. По делото имало доказателства, че застрахованото МПС е било управлявано с превишена скорост, която е по-висока от максималната средна критична скорост за навлизане в кръга на кръстовището на автомобил от марката и модела на процесното МПС. В нарушение на процесуалния закон съдът приел, че по делото липсват събрани доказателства за ограничение на разрешената скорост в съответния пътен участък и че тази скорост е била от 50 км/ч. Неправилно съдът отказал да кредитира приетата по делото експертиза по този въпрос. Неправилно било прието, че единствено чрез справка от [община] или от АПИ ответникът имал възможност да докаже наличието на знак Б 26, доколкото по делото ищецът не е възразил да се приемат изисканите от него по реда на чл.190 ГПК материали по образуваната преписка по щета, в т. ч. справка от експерт на ответното дружество, осъществил оглед на местопроизшествието. Съдът не изложил мотиви защо не кредитира данните по тази справка. Първоинстанционният съд дал общи указания по разпределяне на доказателствената тежест, поради което въззивният съд следвало да даде указания до страните относно възможността да посочат относими за делото доказателства. В нарушение на процесуалния закон били възприети като доказателство обясненията на управителя на ищцовото дружество, съдържащи изгодни твърдения – че преди кръстовището не е имало знак В 26. Водачът на процесния автомобил го управлявал със скорост, надвишаваща критичната за навлизане в кръговото кръстовище, както и над допустимата за съответния пътен участък и без да предприеме действие за изменение на посоката на движение или намаляване на скоростта, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Не била положена дължимата грижа за опазване на застрахованото имущество. Дори да се приеме, че водачът не е проявил груба небрежност, то поведението му категорично представлява обикновена небрежност, изразяваща се в неполагане на всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество. Жалбоподателят поддържа, че в този случай дължи обезщетение за вреди в намален размер на основание т.50.2, 50.3 и 50.5, вр. 50.9 от Общите условия, които кореспондират с чл.359 КЗ – че застрахованият има задължение да предприема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Застрахователят дължал застрахователно обезщетение в пълен размер само за вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие, което се дължи на външни, непредотвратими и непреодолими фактори, но не и за вреди, които сам застрахованият е причинил.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната допустимост и основателност;

2. Следва ли съдът да изложи мотиви, когато счете доказателствено средство, представено от някоя от страните, за недостоверно, /справка от оглед на местопроизшествие/, при положение, че същото е прието по делото и не е оспорено от страните;

3. Достатъчно ли е, за да бъде противопоставено като законосъобразно основание за намаляване на застрахователното обезщетение, наличието на договорна клауза, вменяваща на застрахования определено поведение и предвиждаща намаление на застрахователното обезщетение в случаите, когато е налице пряка връзка между неизпълнение на задълженията на застрахования и настъпването на вредите.

Ответникът в производството „Диамант В. 18“ ООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Обжалваното решение съответства на практиката на ВС и ВКС по първия въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви по възражението на застрахователя, свързано с възражението за наличие на обстоятелства, които водят до изключване или намаляване на неговата отговорност. Посочено е изрично, че не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, при което въззивният съд се е позовал на практика на ВКС по този въпрос. Изложени са и подробни мотиви защо не е налице основанието по т.14.5 от Общите условия към договора за застраховка защо няма основание за изключване на отговорността на застрахователя. Изложени са и мотиви, свързани с възражението за намаляване на отговорността на застрахователя на основание т.50.5 от Общите условия /да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по приложението му/. Макар съдът да не е посочил изрично в решението си този текст от общите условия, той е развил съображения защо не приема, че шофьорът на пострадалото МПС е нарушил правила за движение по пътищата. Действително, липсват съображения по възражението за намаляване на отговорността на застрахователя на основание т.50.2 и 50.3 от Общите условия /да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди/, но тези текстове нямат пряка връзка с процесния случай, а са предвиждат предпазване от друг вид вреди, несвързани с ПТП. Затова по първия въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос № 2 е свързан от жалбоподателя с твърдението, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС, според която съдът следва да изложи мотиви в случаите, когато приема дадено доказателство за недостоверно. Посочени са решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV-то г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г.о. В действителност противоречие между обжалваното решение на Софийския апелативен съд и практиката на ВКС няма. Въззивният съд е изложил мотиви защо не може да се довери на заключението на частна експертиза, допусната от застрахователя, както и на фактите, на които е основана тази експертиза, събрани от съответното вещо лице. Посочено е също защо съдът не се доверява на заключението на съдебната експертиза, основано на данни от частната експертиза, а именно че е имало знак В -26 пред процесното кръстовище. Обстоятелството, че по настоящото дело е приета преписката по образуваната пред застрахователя щета, не означава, че съдът може да основе решението си на доказателства, събрани от вещото лице по тази преписка. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, според която частната експертиза, макар и приложена по делото / в настоящия случай като част от образуваната при застрахователя щета/, не може да служи като доказателство, на което съдът да основе решението си по съществото на правния спор - решение № 190 от 18.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 364/2009 г., II т. о. Същото се приема и за експертиза, назначена по друго дело – така в решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., е прието, че заключенията на вещи лица в предварителното производство не са годни доказателствени средства поради изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, тъй като не са приети в гражданския процес по съответния ред. Както се приема в решение № 72 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2018 г., I г. о., експертизата представлява годно доказателство само в производството, за нуждите на което е изготвена. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Що се отнася до съдебната експертиза – съдът е спазил чл.202 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, като е изложил мотиви защо не възприема заключението на тази експертиза. Неотносима към настоящото дело е посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV-то г.о., разглежда въпроса за доказателственото значение на извънсъдебното признание на страна по делото, съдържащо се в друго следствено дело. В настоящия случай обаче няма извънсъдебно признание. Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV-то г.о. разглежда един по-общ въпрос - за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не. Въззивното решение не се отклонява от тази практика на ВКС. Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г.о., разрешава освен общия въпрос за задължението на съда да основе решението си на всички доказателства по делото, и конкретния въпрос за зачитане на данните по скицата към заключението на една от експертизите, която има значение по делото. Това решение също е неотносимо към настоящото дело и не обосновава противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Изцяло неотносима към спора по настоящото дело е посочената от жалбоподателя във връзка с въпрос № 3 практика на ВКС. Решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 81/2011 г., II т. о. разглежда случай на увреждане на МПС в резултат на умишлен палеж; решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., решение № 185 от 5.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 350/2012 г., I т. о., решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о. и решение № 32 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1262/2013 г., II т. о. са свързани с кражба на МПС, а решение № 105 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1325/2016 г., I т. о. разглежда случай на повреда на соларни панели във фотоволтаична централа. В настоящия случай увредата върху процесното МПС е настъпила в резултат от пътнотранспортно произшествие, поради което общото задължение на застрахования по застраховка „Каско“ да опазва застрахованото имущество е в контекста на спазване на правилата за движение по пътищата, а не на други правила, насочени пряко към запазване на имуществото от кражба, пожар и друг вид увреждане, несвързано пряко с начина на управление на МПС.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.12.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,