Определение № 3104 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. С определение № 4366 от 12.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1681/2024 г. Административен съд – Благоевград, V - ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на Н. Б. В., с адрес: гр.София, [адрес], срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г. издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско. С определението съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по изп. дело № 143/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Цеклеов с рег. № 702 на Камарата на частните съдебни изпълнители и с район на действие този на Окръжен съд – Благоевград. С определението съдът е прекратил производството по адм. дело № 1681/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград и е изпратил същото като преписка на Началника на отдел „Приходи“ при Община Банско за произнасяне по жалбата на Н. Б. В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г., издаден от ст. експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско. Срещу така постановеното определение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Б. В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г. издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско и прекратено производството по делото с изпращане на същото като преписка на Началника на отдел „Приходи“ при Община Банско за произнасяне по жалбата на Н. Б. В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г., издаден от ст. експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско, е подадена частна жалба от Н. Б. В., с адрес: гр.София, [адрес]. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Благоевград е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Благоевград и да върне делото на административния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба - началник на отдел „Приходи“ при Община Банско, чрез процесуалния си представител еднолично адвокатско дружество „Гемков“, представлявано от управителя адв.И. Гемков, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С определението, в обжалваните му части, Административен съд – Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на Н. Б. В., с адрес: гр.София, [адрес], срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г. издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско. С определението съдът е прекратил производството по адм. дело № 1681/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград и е изпратил същото като преписка на Началника на отдел „Приходи“ при Община Банско за произнасяне по жалбата на Н. Б. В. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000440/14.09.2016г., издаден от ст. експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско. За да постанови този резултат административният съд е приел, че актът за установяване на задължения по декларация, прогласяването на чиято нищожност се иска с жалбата, определя на жалбоподателя задължения за данък върху недвижимите имоти и такива за такса битови отпадъци. Решаващият съд е възпроизвел правната рамка на издаването на актове за определяне на задължения за местни данъци и такси съгласно разпоредбата на чл.4 ЗМДТ и съответните разпоредби на ДОПК, както и редът за тяхното оспорване. Изведен е извод, че обжалването на тези актове по административен ред е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването им по съдебен ред. Изложени са мотиви, че въпросният акт за установяване на задължения по декларация не е оспорен от жалбоподателя по административен ред, поради което при условията на чл.130,ал.4 АПК жалбата следва да се изпрати по подведомственост на компетентния административен орган, в случая ръководителя на звеното за местни приходи при Община Банско. На основание изложеното административният съд е постановил посоченото по-горе определение, като е оставил подадената до него жалба без разглеждане, прекратил е производството по делото и е изпратил преписката по компетентност на горестоящия административен орган. Определението на Административен съд – Благоевград е правилно и законосъобразно. В частната жалба на Н. В. против оспореното определение се правят оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния и процесулния закон. Излагат се оплаквания, че след като липсват специални правила за прогласяване на нищожността на актовете за установяване на публични задължения от типа на процесните, то следва да се прилагат общите правила на АПК, като при условията на чл.149, ал.5 АПК, във вр.с §2 ДР ДОПК искането за прогласяване на нищожност се подава и разглежда от първоинстанционния административен съд. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000440/14.09.2016г., издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при Община Банско, на жалбоподателя за определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за притежаван от него недвижим имот на територията на Община Банско. С подадената жалба до Административен съд –Благоевград е поискано прогласяване на нищожността на същия акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 152,ал.1 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, а според ал. втора, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че издаденият акт за установяване на задължения по декларация следва да бъде оспорен административно пред ръководителя на звеното за "Местни данъци и такси" при Община Банско, което оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред. Наведените в частната жалба доводи, че след като в ДОПК, към чиито разпоредби препращат нормите на ЗМДТ, не е предвиден специален ред за прогласяване на нищожността на актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси, то следва да се прилагат общите правила на АПК и в частност чл. 149,ал.5 АПК, не могат да бъдат споделени. Принципно ДОПК урежда правилата, по които се извършва оспорването на ревизионните актове, респективно на актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси. Този ред се прилага по отношение на всички пороци, от които страда актът, без значение дали те засягат неговата правна валидност или материалната му законосъобразност. Да се приеме друго означава, че съществува отделен процесуален ред за оспорване на различните пороци на акта, която теза е лишена от правна логика. Поради това правилно е прието от административният съд, че в хипотезата при която се иска прогласяване на нищожността на акт за установяване на задължения по декларация, оспорването първоначално следва да бъде извършено пред горестоящия административен орган и едва в случай на отхвърляне на жалбата да възникне право на оспорване пред административния съд. В случая липсва оспорване на издаденият АУЗД по административен ред и правилно административният съд е приел, че жалбата се явява процесуално недопустима и като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено на горестоящия административен орган като преписка за произнасяне по жалбата. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Благоевград, в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 АПК, във вр. с чл236 АПК. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,