Определение № 3149 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адвокат Г. Я. от АК-Благоевград, срещу решение № 1555 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 219/2022 г. на Апелативен съд София в частта, в която се потвърждава решение № 18/01.11.2021 г. по т.д.№ 98/2020 г. на Окръжен съд Враца и е уважен иска на В. Ц. В. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл.405, ал.1 КЗ, за сумата 37 819,14 лева, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до изплащането й. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, а в изложението към нея се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ „Представлява ли груба небрежност липсата на монтирана и действаща алармена система и/или паркирането на МПС в близост до строеж на място различно от мястото на обичайно ползване и без контрол за продължителен период от време?“ 2/ „Поведението на застрахованото лице може ли да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или неговото намаляване, когато това е предвидено в Общите условия на застраховката, като изключен риск или като неизпълнение на договорно задължение?“ 3/ „Допустимо ли е застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, когато в застрахователния договор и общите условия към него са предвидени изисквания за влизане в сила и срок на действие на застрахователния договор свързани със снабдяване на МПС с одобрени от застрахователя и изправнодействаща алармена система или имобилайзър и допълнителни средства за защита и тези изисквания не са изпълнени от застрахования?“ Според касатора, първите два въпроса за разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на делото. От В. Ц. В., чрез адвокат В. Д. от АК- Враца, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК За да постанови решението, въззивният съд приема, че на 15.07.2019 г. има сключен договор за застраховка „Каско+“ за МПС, марка БМВ, модел 750I XDraive, с рег. [рег.номер на МПС] и срок на валидност до 14.07.2020 г., а с протокол от 18.07.2019 г. на автомобила е монтиран имобилайзър. Въз основа на уведомление от 31.10.2019 г. за извършена кражба на МПС, при застрахователя е образувана щета, като досъдебното производство е било спряно с постановление от 07.01.2020 г. на СРП. Според съда, предмет на имуществената застраховка „Каско“ е предоставения за оглед лек автомобил при застрахователя, поради което застрахователният договор не е нищожен и валидно обвързва страните по него. Направеното възражение за проявена груба небрежност от застрахования също е отхвърлено като несъстоятелно, тъй като според съда са били изпълнени общите условия за обезопасяване на застрахованото имущество, съгласно изискванията на сключения договор. С оглед констатациите на вещо лице за стойността на МПС, съдът e приел, че са налице предпоставките за изплащането на застрахователно обезщетение, след като бъдат приспаднати незаплатените вноски от застрахования, поради което претенцията е основателна за сумата 37 819,14 лева. При тези мотиви на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Първите два въпроса на касатора се свеждат до задължението на застрахования да вземе мерки за опазване на застрахованото имущество чрез изпълняване предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност, според изискванията на чл.395 КЗ. Същите обуславят изхода на делото и решаващите изводи на съда, но не дават основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдебната практика на ВКС, вкл.цитирана от касатора, приема че увеличаване на покрития от застраховката риск от кражба на МПС е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният собственик не би положил (напр.оставяне на ключовете от автомобила без надзор), т.е. поведението на застрахования винаги е от значение при преценката дали има основание за намаляване на застрахователното обезщетение или отказ да бъде изплатено. Когато неизпълнението на предписанията на застрахователя по естеството си способства за увеличаване на застрахователния риск, съдът следва да прецени дали настъпването на застрахователното събитие е пряка последица от това неизпълнение или може да обоснове само намаляване на съответното застрахователно обезщетение, с оглед евентуалната възможност неизпълнението да повлияе на размера на вредите. Поставените в тази връзка въпроси, представлява ли груба небрежност конкретното неизпълнение на застрахования и може ли неизпълнението на клаузи в сключения договор и Общите условия на застраховката да обоснове отказ на застрахователя за изплащане на обезщетението или неговото намаляване, по същността си преповтарят изразеното несъгласие на касатора с решаващите изводи на съда и в този смисъл представляват доводи за неправилност на решението (чл.281, т.3 ГПК). Преценката на съда, дали настъпилото застрахователно събитие е следствие неизпълнение на задълженията по чл.395, ал.1 КЗ, се основава на конкретно установени по делото факти и вътрешното убеждение на съдебния състав, което не може да се проверява за необоснованост в производството за селектиране на касационните жалби (чл.288 ГПК). Ето защо не могат да бъдат споделени изложените съображения за произнасяне в противоречие с разрешенията в практиката на Върховния касационен съд по сходни случаи на преки искове срещу застрахователя. Последният въпрос се свежда до преценката на съда за уговорките в сключения застрахователния договор и общите условия към него, с оглед основанията да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение, но той също не дава основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В съдебната практика на ВКС, формирана по материалноправния въпрос - напр. по гр.д.№ 215/2012 г., IV г.о., по гр.д.№ 1476/2011 г., IV г.о. и по гр.д.№ 222/2009 г., IV г.о., се приема, че съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните, с оглед постигането на целта на договора. В случая, въззивният съд е обсъдил доводите на ответника, като е изложил собствени съображения за установените по делото обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод, че представеният договор за автомобилна застраховка “Каско+“ е в сила при определени условия, които според данните по делото са били налице - действаща алармена система или имобилайзер. По същността си, въпросът представлява оплакване срещу изводите на съда при тълкуване на условията на застраховката, т.е. касационен довод за неправилност срещу фактическите и правни изводи, които са били възприети от съдебния състав, поради което не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от изложеното, когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.От В. Ц. В., чрез адвокат В. Д. от АК- Враца, са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съобразно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023 г. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационното производство е основателно, поради което касаторът дължи разноски в размер на 2756,65 лева, на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение