Определение № 316 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2192/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците П. М., А. П., Б. М. и Д. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от ищците срещу ЗАД „Армеец” АД частични искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, че не е налице противоправно и виновно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, поради това, че водачът не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат и обективно не е имал възможност да го предотврати.

Конкретно съдът е установил, че водачът е управлявал автомобила по автомагистрала със скорост 103 км/ч, при което произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието в лявата част на лявата лента (предназначена за изпреварване) на магистралата, която пострадалият е пресичал в нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗДП. С това е обосновал извод, че за водача не е съществувало задължение да предвижда и да очаква евентуалната поява на пешеходец на пътното платно. Възражението, че лекият автомобил е следвало да се движи с по-ниска от разрешената скорост и на дълги светлини поради наличие на опасност на пътя, сигнализирана чрез аварийни светлини на друго МПС, е намерил за неоснователно поради това, че аварийните светлини не обозначавали твърдяната опасност, а освен това по-ниска скорост и включени дълги светлини при интензивно движение, характерно за времето на настъпване на ПТП, биха застрашили безопасността на движението по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗДП.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, обединени в две групи, в противоречие с цитирана практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

• във връзка с извода, че включените аварийни светлини на спрян в аварийната лента товарен автомобил не означават сигнал за опасност: 1) длъжен ли е съдът, при преценка за съобразеност на скоростта на движение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на пътното платно и 2) необходимо ли е да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пешеходеца с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствия като опасност, както и

• във връзка с извода, че водачът не е бил длъжен да съобрази скоростта си със зоната на осветеност при движение на къси светлини (като я намали до 64 км/ч в конкретния случай) при конкретните обстоятелства (тъмнина и намиращо се в аварийната лента МПС с включени аварийни светлини): 3) длъжни ли са водачите на МПС да избират такава скорост, която да им позволява реакция на възникнала, но все още невъзприета от тях опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост, и 4) завишена ли е отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността спрямо пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост, която би позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

По първите два въпроса (в действителност един въпрос с оглед съвпадащия им смисъл) въззивният съд не се е отклонил от установената практика на ВКС, включително посочената от жалбоподателите. Съдът е основал решаващия си извод за отсъствие на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на застрахования водач на всички установени в конкретния случай обстоятелства, като е съобразил не само посочените в изложението обстоятелства (място на удара, условията на видимост, поведението на пострадалия), но и наличието на спряно в аварийната лента МПС с включени аварийни светлини, времето на настъпване на произшествието (тъмната част на денонощието), скоростта на движение, обстоятелството, че пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка, липсата на пътна сигнализация за възможна поява на пешеходци. В действителност с така формулираните въпроси се възразява срещу правилността на дадената от въззивния съд оценка на установените обстоятелства като обосноваващи извод за отсъствие на нарушение от страна на застрахования водач. В тази насока обаче релевантен въпрос (предвидимо по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП препятствие ли е появата на пешеходец в лявата лента на пътното платно на автомагистрала в тъмната част от денонощието) не е поставен.

Третият въпрос не отговаря на основното изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Така въззивният съд не е основал извода си, че застрахованият водач не е бил длъжен да намали скоростта си до ниво, позволяващо спиране в рамките на осветеното от късите светлини разстояние) единствено на тъмнината и на наличието на спряно в аварийната лента МПС с включени аварийни светлини, а е съобразил освен това, че произшествието е настъпило в лентата за изпреварване на автомагистрала, че пострадалият се е намирал в тази лента в нарушение на абсолютната забрана по чл. 55, ал. 1 ЗДП, не е носил светлоотразителна жилетка, липсвала е пътна сигнализация за възможна поява на пешеходци на пътното платно. Доколкото формулираният въпрос не отчита всички съобразени от въззивния съд обстоятелства, а избирателно само тези, подкрепящи поддържаната теза, същият не може да бъде приет за релевантен за допускане на касационно обжалване.

Накрая, не отговаря на общото изискване и четвъртият въпрос. Същият се основава на предпоставки (предвидимост на препятствие), които в действителност са отречени от въззивния съд с приетото, че за застрахования водач появата на пострадалия на пътното платно е била непредвидима, и от тази гледна точка въпросът се явява неотносим към правните изводи на съда. И тук следва повторно да се подчертае посоченото по-горе, че релевантният за настоящото дело въпрос не е поставен.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП и съобразно направеното искане жалбоподателите дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

С тези мотиви съдът