Определение № 4015 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. М. против решение № 9 от 09.01.2023 г. по в.гр.д.№ 612 от 2022 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав за потвърждаване на решение № 688 от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 5921 от 2021 г. на Пернишкия районен относно квотите, при които е допусната делба на поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], ул. •••-а, с площ от 2 111 кв.м., а именно:

• 750/2111 ид.ч. за М. Б. М.,

• 750/2111 ид.ч. общо за Р. Т. М., Д. Я. К. и Ц. Я. М. и

• 611/2111 ид.ч. за К. Г. М..

В касационната жалба се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да обяви за нищожен договор, след като в процеса няма направено такова искане ?

2. Допустимо ли е съдът да обезсили представен като доказателство документ за собственост /нотариален акт/, след като в процеса няма направено такова искане ?

3. Допустимо ли е съдът да обяви, че с договор, представен като доказателство по делото, е прехвърлена реална част от имот, след като тази прехвърлена реална част не е индивидуализирана с площ, граници и съседи ?

4. Допустимо ли е съдът да заключи, че щом като прехвърлената част от имота не е индивидуализирана с площ, граници и съседи, тя е реална част от имота, след като страните по договора са прехвърлили идеална част от въпросния имот ?

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като в него необосновано било прието, че исковата молба е редовна, макар да не било уточнено дали се претендира делба на наследство или на съсобствен имот, макар да нямала ясен петитум и в нея не било уточнено нито кой е наследодателят, нито какъв е делът на ищеца, според претенциите на последния, нито имало твърдение, че процесният имот подлежи на разделяне на реални дялове.

Ответниците по жалбата М. Б. М., Р. Т. М., Д. Я. К. и Ц. Я. М. не вземат становище по тази жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторката е била уведомена за решението на въззивния съд на 20.01.2023 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 20.02.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да потвърди първоинстанционното решение за допускане на делбата при горепосочените квоти, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че неурегулиран имот с площ от около 1500 кв.м. в землището на [населено място],[жк], ведно с построената върху него къща, е бил собственост на Б. М. И. и съпругата му Ц. И. И., в полза на които е съставен констативен нотариален акт за собственост № .... от 10.01.1972 г. От представените по делото нотариален акт № .... от 22.04.1987 г. и нотариален ..... от 22.07.1987 г. е прието за установено, че Б. И. и Ц. И. са прехвърлили поотделно на всеки от синовете си М. Б. М. и Я. Б. М. по 1/2 ид.ч. от неурегулирания имот с площ от 1 500 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него къща. Тъй като в кадастралната карта на града, одобрена през 2008 г., имотът е заснет като имот с идентификатор ...... с площ от 2 111 кв.м. и тъй като никоя от страните по делото не е оспорила издадения в полза на К. Г. М. констативен нотариален акт за собственост на 611/2111 ид.ч. от имота по кадастралната карта, съдът е приел, че К. Г. М. е собственик на 611/2111 ид.ч. от този имот, а М. Б. М. и наследниците на починалия на 23.10.2014 г. Я. Б. М. /съпругата му Р. Т. М., дъщеря му Д. Я. К. и синът му Ц. Я. М./ са собственици на останалите по 750/2111 ид.ч. от имота.

За неоснователно е прието твърдението на съделителката К. Г. М., че е собственик на още 400/2111 ид.ч. от този имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..... от 20.12.1997 г. Прието е, че този договор е нищожен поради липса на предмет, тъй като с него на К. М. се дарява реална част с площ от 400 кв.м. от имот с пл.№ ..... с площ от 1 500 кв.м., без тези 400 кв.м. да са били индивидуализирани по граници и съседи и тъй като съгласно действащата към датата на сделката разпоредба на чл.59, ал.1 З. /отм./ реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по силата на правна сделка или по давност. Последното е прието с оглед установеното с удостоверение № ОА-1.8-227(1) от 16.10.2015 г. на Областния управител на Област П., че имот пл.№ ..... е бил включен в регулация през 1989 г.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да обяви за нищожен договор, след като в процеса няма направено такова искане ?/ е правен въпрос, който би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, тъй като е обусловил изводите на съда в това решение. По отношение на този въпрос обаче не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимата към спора правна уредба е непълна или неясна, поради което се налага прилагане на правото или на закона по аналогия или тълкуване на закона, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма да бъде променено/осъвременено. В конкретния случай по поставения въпрос не е налице тази хипотеза, тъй като има задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна- Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Приетото от съда в обжалваното решение напълно съответства на тази практика: макар да няма изрично възражение от насрещната страна за нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 34 от 20.12.1997 г., съдът е имал право служебно да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на тази сделка, тъй като приетите от него основания за нищожност /липса на предмет и нарушение на закона/ произтичат от самата сделка и от събраните по делото доказателства.

2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да обезсили представен като доказателство документ за собственост /нотариален акт/, след като в процеса няма направено такова искане ?/ не може да е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд не е обезсилил представения от касаторката нотариален акт № 34 от 20.12.1997 г. за дарение на реална част от имот, а е приел, че договорът, обективиран в този нотариален акт, е нищожен и поради това няма вещно-прехвърлително действие.

3. Третият поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да обяви, че с договор, представен като доказателство по делото, е прехвърлена реална част от имот, след като тази прехвърлена реална част не е индивидуализирана с площ, граници и съседи ?/ също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че с договора от 20.12.1997 г. е прехвърлена реална част от имот, въпреки че тази реална част не е индивидуализирана по площ, граници и съседи. Напротив, приел е, че този договор е нищожен и поради това няма вещно- прехвърлително действие.

4. Четвъртият поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да заключи, че щом като прехвърлената част от имота не е индивидуализирана с площ, граници и съседи, тя е реална част от имота, след като страните по договора са прехвърлили идеална част от въпросния имот ?/ също не е основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което с договора от 20.12.1997 г. е изразена воля и е постигнато съгласие за дарение на реална, а не на идеална част от имота.

5. Няма основание и за служебно допускане на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.2 ГПК: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението на Пернишкия окръжен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗН, ЗС, ЗЗД, З. /отм./ и ГПК в приложимите към спора редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Неоснователно се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като в него явно необосновано било прието, че исковата молба е редовна, макар да не било уточнено дали се претендира делба на наследство или на съсобствен имот, макар да нямала ясен петитум и в нея не било уточнено нито кой е наследодателят, нито какъв е делът на ищеца, според претенциите на последния, нито имало твърдение, че процесният имот подлежи на разделяне на реални дялове. Изводът на съда, че исковата молба е редовна е напълно обоснован, тъй като в нея ясно са изложени обстоятелствата, на които се основава искът за делба, и е заявен ясен петитум за допускане на делба на конкретно посочен имот, между ищеца и посочените като ответници лица. Ищецът по иска за делба не е длъжен в исковата молба да сочи при какви квоти следва да се допусне тази делба и как следва да се извърши делбата- чрез разделяне на имота на реални дялове или по друг начин, тъй като квотите на страните и начините за извършване на делбата са уредени в ЗН, ЗС и ГПК с императивни норми.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение