Определение № 5309 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. К., чрез адв. И. Н., срещу Решение № 81 от 18.04.2025 г. по в. гр. д. № 775/2024 г. по описа на ОС - Ловеч, постановено с участието на трето лице- помагач на страната на ответника „Брентаг България“ ЕООД, с което, като е потвърдено частично Решение № 580/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5124/2023 г. по описа на РС – Плевен (в необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила), е отхвърлен предявеният от И. К. К. против „Процес“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 16 989. 35 лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2010 г. до окончателното й изплащане, за която е издаден изпълнителен лист № 232/11.05.2017 г. по влязло в сила Решение № 96/25.05.2016 г., постановено по гр. д. № 486/2015 г. по описа на РС - Павликени, въз основа на който е образувано изп. дело № 864/2023 г. по описа на ЧСИ В. П., с район на действие ОС – Плевен. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят счита, че, обратно на събраните по делото доказателства, окръжният съд не е зачел погасителния ефект на извършеното от него плащане на законната лихва върху главницата. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба, както и третото лице – помагач, са подали отговори на жалбата, в които изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че въз основа на влязло в сила Решение № 96/25.05.2016 г. по гр. д. № 486/2015 г. по описа на РС – Павликени бил издаден изпълнителен лист № 232/11.05.2017 г. в полза на третото лице – помагач „Брентаг България“ ЕООД срещу ЧСИ И. К. К. за сумата от 16 989.35 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12.04.2010 г., до окончателното изплащане на дълга, както и за сумата 1 519.18 лв. - разноски пред РС - Павликени, 69 лв. - разноски пред ОС - Велико Търново, и 1 010 лв. - адвокатско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист на 04.07.2017 г. по молба от кредитора било образувано изп. д. № 560/2017 г. по описа на ЧСИ П. П., рег. № 905 в КЧСИ, с район на действие ОС - Плевен. С молбата взискателят възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на органа по принудително изпълнение предприемането на действия по събиране на вземането, посочвайки конкретни изпълнителни действия. През м. юли 2017 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в търговски банки в страната, през м. ноември 2017 г. било запорирано МПС на ищеца, а през м. декември 2017 г. били наложени възбрани върху негови недвижими имоти, описани на 01.12.2017 година. С молба от 09.03.2018 г. ищецът поискал от ЧСИ да спре изпълнението с оглед внесените от него 30 % от дълга, равняващи се на 6000 лева. Искането било уважено с постановление от 30.03.2018 г., като на 07.03.2019 г. бил съставен и протокол за зачитане на извършено погасяване на дълга със сумата от 6 000 лева. С молба от 01.07.2019 г. по искане на взискателя производството било възобновено, като запори на банковите сметки на длъжника били наложени на 02.10.2019 година. По молба на взискателя с постановление от 06.01.2021 г. била насрочена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а с постановление от 05.12.2022 г. бил насрочен опис на друг негов имот. На 22.05.2023 г. принудителното изпълнение било пренесено по новообразуваното изп. д. № 864/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № 879 В. П., с район на действие ОС - Л.. С постановление от 24.06.2023 г. бил насрочен опис на недвижим имот, извършен на 22.08.2023 година. В хода на принудителното изпълнение с договор за продажба на вземания от 17.05.2023 г. кредиторът „Брентаг България“ ЕООД прехвърлил вземането си към длъжника И. К. К. по процесния изпълнителен лист на „Процес“ ООД. Предмет на цесията бил паричен дълг от 31 055. 64 лв. към 31.03.2023 г., от която сума 16 989. 35 лв. – главница, а 14 066. 29 лв. - непогасен остатък от законна лихва, изчислена към 31.03.2023 година. Цесионерът бил конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело, а длъжникът бил надлежно уведомен за цесията. Въз основа на заключението съм изслушаната в производството пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза окръжният съд установил, че общият размер на задължението по изп. д. № 560/2017 г. по описа на ЧСИ П. П., е в размер на 36 100.95 лв, от които 16 989.35 лв. - главница, 12 639.70 лв. - законна лихва за периода 12.04.2010 г. до 20.07.2017 г., 2 598.18 лв. - разноски, 1 135, 61 лв.- разноски по изпълнителното производство, и 2 738, 11 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, начислени към 20.07.2017 година. Вещото лице конкретизирало: че към 15.12.2022 г. задълженията на ищеца към взискателя „Брентаг България“ ЕООД били 37 350. 67 лв., без да е налице промяна в размера на дължимата главница от 16 989. 35 лв.; че към 15.09.2023 г. размерът на задължението е 16 989. 35 лв. - главница, 15 093. 59 лв. - законна лихва за периода 12.04.2010 г. - 15.09.2023 г., 2 573. 97 лв. - такса по т. 26 от Тарифата, и 991 лв. - разноски. Окръжният съд възприел доказателствения извод на вещото лице, че в хода на принудителното изпълнение длъжникът платил част от дълга - с платежно нареждане за кредитен превод № М14610754/09.03.2018 г. внесъл сумата 6 000 лв., отчетена от ЧСИ с протокол за извършено погасяване от 07.03.2019 година. Той платил и разноските по гражданското дело в размер от 2 598. 18 лв., разноските по изп. дело в размер на 1 135. 61 лв., както и сумата от 2 266. 21 лв., съставляваща част от дължимата законна лихва върху главницата от 16 989.35 лв., за периода от 12.04.2010 г. до датата на плащането. Извършени били следните плащания - с платежно нареждане за кредитен превод № 246/004360/25-418/1522 от 25.04.2018 г. той внесъл сумата от 2000 лв., преведени по банкова сметка с IВАN ВС641ЛМСР76301065326905 в „Уникредит Булбанк“, с получател „Брентаг България“ ЕООД; с платежно нареждане за кредитен превод без вписан номер от 21.06.2018 г. – сумата от 2 000 лв.; с платежно нареждане за кредитен превод № 240/005951/30-7-18/9153 от 30.07.2018 г. – 2000 лв.; с платежно нареждане за кредитен превод без вписан номер от 15.10.2018 г. – 2000 лв.; с вносна бележка без вписан номер от 28.10.2018 г. – още 2 000 лв. - или общо сумата от 10 000 лева. Въззивният съд посочил, че съгласно заключението размерът на изпълняемото вземане на „Процес“ООД по изп. д. № 864/2023 г. по описа на ЧСИ В. П. след съобразяване на всички извършени от длъжника К. плащания при отчитане на поредността на погасяване на задълженията по чл.76 от ЗЗД (разноски, лихва, главница) към 27.11.2023 г. (датата на изготвяне на заключението) е в размер на общо 34 125.13 лв., като включва - главница от 16 989.35 лв., законна лихва от 11 664. 02 лв. за периода от 12.04.2010 г. до 27.11.2023 г.; такси по изп. д. в размер на 1 906. 79лв.; такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 573.97 лв.; такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 991 лева. При съобразяване на извършените плащания вещото лице пояснило, че изцяло са погасени разноските по гражданското дело, възлизащи на 2 598. 18 лв., разноските по изпълнителното дело в размер на 1 135. 61 лв., както и част от законната лихва – 12 266.21 лева. Дължимата главница останала непогасена чрез плащане. В частта, в която районният съд е признал за установено в отношенията между главните страни, че ищецът не дължи на ответника поради плащане сумата от 2 598, 18 лв. – разноски по посочения изпълнителен лист № 232/11.05.2017 г., решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано. Въз основа на изслушаното в производството пред районния съд заключение на вещото лице Михайлов към изготвената от него съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписите, посочени като положени за „адв. В. Б.“ и за „адв. В. У.“ в споразумение от 09.03.2018 г., не са изпълнени от В. Б. Б. и В. И. У., окръжният съд е приел за опровергана автентичността на документа. В обобщение е посочил, че чрез плащане на сумата от 16 000 лева ищецът е погасил напълно разноските по изпълнителния лист от общо 2 598. 18 лв., като е уточнил, че погасяването на разноските по изпълнителното производство е извън вземането по издадения изпълнителен лист, т.е. не е част от предмета на делото. Извод за пълно погасяване на законната лихва не е обосноваван, тъй като никаква част от главния дълг не е била погасена чрез плащанията - прието е, че е погасена частта от 12 266.21 лева, предхождаща сключването на договора за цесия от 17.05.2023 г., с който освен главницата от 16 989.35 лева е прехвърлена само част от законната лихва в размер на 14 066, 29 лева или сборът от 31 055.64 лева. Твърденият на ищеца, че част от дълга му е погасена с плащането на сумата от 16 989 лв. по професионална застраховка към „Армеец“ АД въззивният съд е приел за неподкрепени с доказателства. Въззивният съд е открекъл възражението на ищеца за погасяване на дълга по давност. Посочил е, че вземането на кредитора е съдебно признато и давността за него е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД), като този срок многократно бил прекъсван с оглед предприетите изпълнителни действия. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е потвръдено. Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като при съобразяване на извършените плащания съдът не се е съобразил с доказателствения извод на вещото лице, че освен цялостното погасяване на разноските по гражданското дело, възлизащи на 2 598. 18 лв., е погасена отчасти, до размера от 12 266.21 лева, и законната лихва върху главницата. Тези оплаквания са по същество основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат проверени без анализ на решаващата дейност на въззивния съд. Ето защо те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, което е налице при видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или при явна необоснованост на решението. В случая не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид искането на ответника по касация „Процес“ ЕООД следва да се присъдят разноските в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 2 400 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,