Определение № 2452 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. Д., подадена чрез процесуален представител адв. И. Б. – К. против определение № 507/04.02.2026г. постановено по гр.д. № 4308/2025г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК е оставена без разглеждане частна жалба подадена от М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726/09.10.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 8585/2024г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното по нея ч.гр.д. № 4308/2025г. по описа на ВКС, IV ГО. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и продължаване на разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че е неправилен изводът на съдебния състав, че въззивният акт е изключен от касационен контрол, като постановен в производство по брачен иск. Поддържа, че предмет на подадената частна жалба пред ВКС е бил процесуалноправен въпрос относно правоприемството в процеса по чл. 227 от ГПК, а именно конституиране на наследник на починала в процеса страна, а не самият брачен спор. Ето защо счита, че е неприложимо в случая ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Доколкото отказът за конституиране на страната засяга правото й на участие в процеса и е преграждащ, то същият следва да подлежи на касационно обжалване. Счита, че правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК в случая не намира приложение. В отговор на частната жалба ответникът Т. Ц. В., чрез процесуален представител адв. Д. Б. оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното определение е правилно и моли да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Четвърто отделение на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726/09.10.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 8585/2024г. на Софийски градски съд и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. С това определение, Софийски градски съд потвърдил първоинстанционно определение от 01.04.2024г. по гр.д. № 2192/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 227 от ГПК е оставена без уважение молбата на М. Т. В. за конституирането й като страна в процеса, в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на делото ищца С. В. В., п. на 29.11.2020г., по предявения от нея срещу Т. Ц. В. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради неналичие на предпоставките на чл. 52, ал. 2 от СК и чл. 327, ал. 1 от ГПК. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на Върховния касационен съд е приложил чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, въз основа на които разпоредби приел, че обжалваното въззивно определение е окончателно, а частната жалба – недопустима. С оглед предмета и приложимият по делото закон – чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че по делото са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известен на съдебния състав е фактът, че с определение от 10.03.2026г. по конст.дело № 5/2026г., Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционността на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. На това основание производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на Конституционния съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение