Определение № 2087 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Народно събрание на Република България, чрез процесуални представители главни юрисконсулти С. и Г., срещу въззивно решение № 598 от 17.08.2022г., постановено по в.т.д.№1221/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.08.2021 г. по гр.д.№ 16739/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД крещу Народното събрание на Република България искове с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.7 КРБ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага при условията на евентуалност доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Народното събрание на Република България е осъдено да заплати на „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД следните суми, представляващи обезщетение за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз: 328 202,45 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; 2 158 078,47 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане, представляваща пропуснати ползи; 10 000 лв. ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща неимуществени вреди и 48 828.90 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 7 КРБ държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи; че Народното събрание осъществява законодателната власт в Република България, която е една формите на държавна власт, а правомощията му произтичат от държавата като форма на организация на обществото. Съответно, народните представители са длъжностни лица, макар и особени, които със своите действия осъществяват неговите функции. Това налага извод, че е налице правоотношение по възлагане на работа от нейна страна, което е и първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Втората предпоставка за уважаване на такъв иск - наличието на противоправно поведение, въззивният съд е приел, че също е налице. Изложил е съображения, че изменението на § 20 от П3Р на ЗЕВИ с ДВ бр. 100/18.12.2015 г. – ретроактивна разпоредба, Народното събрание на Република България е нарушило противоправно принципа на правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, а също така не е въвело във вътрешното право разпоредбата на чл. 16, т. 5 от Директива 2009/28/ЕО и с това си противоправно бездействие е довело до непълно транспониране на тази директива, които нарушения според въззивния съд следва да бъдат определени като съществени по съображения, че по делото са установени обстоятелствата съответни на критериите на СЕС за определяне на дадено нарушение като съществено. Въззивният съд е приел, че в случая е доказана претърпяна от ищеца загуба вследствие на разходите, които е направил по изграждане на централата, които съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза възлизат на сумата от 155 814.64 лв., /в която не се включени цената на имота, върху който е изградена централата и заплатения на „Валтек“ аванс в размер на 142 000 евро, които не се претендират от ищеца/. Въззивният съд е изложил съоображения, че поради това и с оглед диспозитивното начало, на ищеца следва да се присъдят разходите, които е направил за изграждането на биогазовата инсталация в [населено място] в поискания размер, които представляват преки вреди от нарушаване правото на ЕС от ответника - 50 474.59 лв., представляващи заплатени от ищеца суми за проектиране, строителни разрешения, за строителен надзор, за консултанти по европейски програми, за административни разходи по получаване на съгласувателни становища и разрешителни за осъществяване на проекта, както и 277 727.86 лв., заплатен аванс по договора за производството на централата с „Валтек“, или общо в размер на 328 202.45 лв. Приел е, че са налице вреди за ищеца, изразяващи се и в пропуснати ползи в каквато връзка съдът е изложил съображения, че съобразява, че съгласно задължителните постановки на тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/12 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Приел е, че в случая, от разпоредбата на чл. 31 ЗЕВИ (ред. ДВ бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) се налага извод, че при въведен в експлоатация обект за производство на ел. енергия от биомаса държавата гарантира сключването на договор за изкупуване на произведената енергия при преференциални цени за продължителен срок от време – 20 години, която правна регламентация позволява предвидимост и сигурност на реализираната печалба на икономическия оператор. Въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза пропуснатата полза по смисъла на чл. 82 ЗЗД представлява размера на изкупната цена за периода на произведена ел. енергия и периода на изплащането й, и равен на обема законодателно определена насърчителна мярка по смисъла на чл. 3, § 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО /в този смисъл и решение № 151/18.05.2021 г. по търг. дело № 1534/19 г. на I-во т.о. на ВКС/. Съдът е приел, че в случай че ищецът бе въвел в експлоатация обекта за производство на ел. енергия от биомаса в [населено място], то той щеше да сключи дългосрочен 20 г. договор за изкупуване на произведената от него ел. енергия на преференциални цени; че нереализираните за него приходи от този договор са пропуснатите ползи и същите следва да се възмездят от ответника, така както е поискано от ищеца – за сумата от 2 158 078.47 лв., предвид диспозитивното начало, с оглед, че съгласно заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза размерът значително надвишава така претендирания. Въззивният съд е приел за необосновано възражението на жалбоподателя, че вещото лице основавало изчисленията си на „недоказани изходни данни“, по съображения, че то е работило въз основа на всички документи, реално съществуващи в счетоводството на ищеца. Съдът е пиел за неоснователно и съображението във въззивната жалба относно учредения залог в полза на „Сибанк“ АД за бъдещи вземания от „Енарго Про“ – приел е, че това обстоятелство е ирелевантно за установяване наличие на пропуснати ползи и размера на същите. Изложил е съображения, че функцията на обезпечението не е да лишава от свободни парични потоци, а да гарантира изпълнение на задължения по кредит, а в случая и задълженията на ищеца по кредита, обезпечен с учредения залог, са взети предвид от вещото лице при изготвянето на експертизата. По оплакванията във въззивната жалба относно липсата на неимуществени вреди, въззивният съд ги е намерил за неоснователни. Посочил е, чу в тази връзка следва да се има предвид, че в случая е засегната не само сферата на текущите търговски интереси на ищеца, но и репутацията му от официалното становище на ответниците, че е допуснал закононарушения, изразяващи се в неправомерно ползване на данъчен кредит; че представителят на дружеството, също търпи сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и загуба на перспективи; че в тази насока са показанията на изслушаните по делото свидетели. Пъсъчил е, че според утвърдената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и на СЕС, юридическите лица също имат право да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в създаване на негативен облик на дружеството, което няма имуществени измерения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: 1“Съответства ли на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очеквания и акктовете на Съда на ЕС въведеното с §20 от ПЗР на ЗЕВИ /ДВ, бр.100/18.12.2015г./ намаляване на срока за ползване на предвидения в ЗЕВИ преференциален режим?“, като касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с посочени в изложението актове на СЕС; по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса:2“Отговяра ли Народното събрание на република България за неокспониране на текст от директива, в случаите, в които е налице законова делегация, както това е предвидено в чл.116, ал.7 ЗЕ, при което увреждането на конкретните ред и условия за присъдеиняване към електрическата мрежа е възлоено на друг държавен орган?“; по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: 3“Трябва ли да бъдат доказани със сигурност причинените от деликт пропуснати ползи, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“, който въпрос според касатора е разрешен в противоречие с решение по гр.д.№34/2017г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№6423/2013г. на ВКС, Іг.о. и е посочил, че въпросът е предмет и на образуваното тълк.д.№3/2021г. по описа на ОСГТК на ВКС; основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: 4“Има ли пряка причинно-следствена връзка между поведението на законодателния орган и вредата при наличие на подзаконов норматилен акт, въвеждащ конкретната уредба, и при наличие на конкретни действия, извършени по правоприлагането му, от други задължени субекти?; по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: 5“Следва ли въззивната инстанци5я да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба възражения и основания, както и да обсъди всички събрани доказателства?“ Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. ГПК по третия от поставените въпроси: “Трябва ли да бъдат доказани със сигурност причинените от деликт пропуснати ползи, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“, за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора и на постановеното Тълкувателно решение 3/2021 от 13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС. На останалите въпроси ще бъде даден отговор в решението по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение