Определение № 1355 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1953/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадени са касационни жалби от М. С. А. и от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против различни части на решение № 154/09.08.2023 г. по в.т.д. № 141/2023 г. на Великотърновски апелативен съд. М. С. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 253/16.12.2022 г. по гр.д. №145/2022 г. на ГОС в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за заплащане на разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени допълнителни неимуществени вреди от ексцес от увреждане, настъпило от ПТП на 15.11.2016 г. „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 253/16.12.2022 г. по гр.д. №145/2022 г. на ГОС в частта за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД да заплати на М. С. А. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени допълнителни неимуществени вреди от ексцес от увреждане, настъпило от ПТП на 15.11.2016 г. В касационните жалби се излагат съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваните от страните части, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че след получените телесни увреждания непосредствено след ПТП, които са били обезщетени в предходното съдебно производство по чл. 432 от КЗ, по отношение на М. А. е настъпило усложнение от счупването на носните кости, в резултат на което здравословното му състояние се е влошило - дишането е било затруднено, а обонянието е липсвало. Това е довело до хоспитализирането му през м. април 2021 г. заради констатираната девиация на носната преграда за провеждане на оперативна интервенция. Здравословните проблеми, свързани с дишането и обонянието като последица от изкривяването на носната преграда, са били налице и към момента на изготвяне на допуснатата съдебномедицинска експертиза. Съдът е посочил, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите усложнения и първоначалната травма - счупване на носните кости. В тази връзка е изложил следните аргументи: Липсват данни за предходни заболявания на ищеца. От първоначалните епикризи от м. ноември 2016 г. се е установила получената при ПТП фрактура на носни кости и извършеното наместване на носните кости, като според вещото лице вероятната причина за настъпилата тежка девиация на носната преграда е била травмата при ПТП, защото подобни вродени девиации са много рядко срещани. Вещото лице е установило фрактурата и чрез опипване при прегледа, защото има сраствания, които не могат да бъдат вродени, а само от травми. Поради което ВТАС не е споделил развитите във въззивната жалба на застрахователя доводи относно девиацията (че е често срещана при деца и млади хора, че се дължи на травма при раждане, неправилно развитите на носната преграда или костната рамка през ембрионалния период и пр.). Въззивният съд е намерил, че заключението на вещото лице кореспондира със свидетелски показания за състоянието на ищеца непосредствено след първоначалните увреждания и наложилото се последващо лечение. ВТАС е намерил, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. напълно съответства на доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца. При преценка на обема и интензитета на причинените на пострадалия страдания въззивният съд е съобразил физическите неудобства от усложненията, свързани с дишането и обонянието, продължили в период от няколко години и влошили качеството на живот на ищеца. Счел е за житейски обосновано, че като млад човек със собствена социална среда и приятелски кръг, ищецът има притеснения от подобни здравословни проблеми. Отделно от това е отчел и търпените при оперативната интервенция през м. април 2021 г. болки – поинтензивни в първите няколко дни, главоболие, неудобства, страх и притеснения от интервенцията, извършена под обща анестезия. За определящи при преценката на търпените неимуществени вреди съдът е намерил следните факти: общата продължителност на влошеното здравословно състояние и естеството на усложненията. В тази връзка е преценил заключението на вещото лице, че е задължителна още една операция, защото естественият процес само влошава състоянието на пострадалия. Отбелязал е, че новата операция ще е по-сложна и по-тежка от предходната заради срастванията и измененията, като се налага извършване на септопластика и премахване на лигавиците на конхите, за да се освободи дишането. Съдът е отчел констатацията на вещото лице, че отношение на обонянието не може да се прогнозира доколко то може да се възстанови, защото се касае за нервна тъкан. С оглед на това съдът е заключил, че не е обосновано намаляване размера на обезщетението под определената от окръжния съд сума от 15 000 лв. От друга страна е счел за необосновано завишаване на размера над 15 000 лв., доколкото прогнозата за възстановяване на дишането след оперативната намеса и последвалото лечение от получените усложнения според вещото лице е позитивна. Преценил е, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да приеме, че са настъпили конкретни, значителни негативни последици за общото физическо и психично здраве на ищеца, извън отчетените по-горе, които последици променят съществено качеството на живот увредения. Отчел е младата му възраст, в която здравословните проблеми са по-лесно преодолими, а възстановителният процес при лечение по-бърз, както и като ориентир за определяне на размера на дължимото обезщетение са били обсъдени социално-икономическите условия в страната и лимитът по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По касационна жалба на М. С. А.: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: относно приложение на принципа за пълна обезвреда по чл.51, ал.1 ЗЗД. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че решението на ВТАС противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и т.10 от ППВС № 4/1975 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация по правения въпрос. Доводите на касатора за обосноваване на посочения въпрос са, че въззивният съд не обезщетил изцяло претърпените допълнително неимуществени вреди от ищеца. В т.10 от ППВС №4/1975 г. е прието, че от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди ( чл. 51, ал. 1 ЗЗД ) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. В случая въззивният съд след обсъждане на доказателствата по делото е достигнал до извод за допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, които неимуществени вреди не са били налице към момента на първоначалното определяне на обезщетение за получените тогава неимуществени вреди в резултат на ПТП. Именно тези допълнителни вреди той е обезщетил със сумата от 15000 лв. Всички доводи на касатора, че обезщетението следва да е в по-голям размер, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост, които не могат да бъдат съобразявани във фазата по чл.288 ГПК. По касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба оплаквания, всички събрани и релевантни доказателства и всички доводи на възззивника и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми? Сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в решения по: т.д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т.о., гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о., т.д. № 799/2011 г. на ВКС, II т.о. и мн. др. При условията на евентуалност въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като намира, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Въпросът за правомощията на въззивния съд е подробно разрешен в т.1, т.2 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Уредбата на второинстанционното производство, като ограничено /непълно/ въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. По същия въпрос е формирана и постоянна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения и в: решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, I т.о., решение № 76/12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, II т.о. и други, по смисъла на които задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Не кореспондира с обжалваното решение твърдението на касатора, че въззивният съд не е установил самостоятелно фактическата обстановка с оглед всички събрани доказателства и релевираните оплаквания, и по – конкретно не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи на застрахователя за липса на причинно следствена връзка на извършената операция през 2021 г. и ПТП от 2016г. ВТАС е извел своите фактически и правни изводи, след като е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, включително излагайки подробни съображения по отношение на заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице, изтъквайки установеното от последното, че при първата операция през 2016г. е било извършено само наместване на носните кости, без да е правена преграда. Извършването на втора операция през 2021 г. е било необходимо предвид оплакванията за липсващо обоняние и затруднено дишане. Изрично е акцентирал на изводите на вещото лице, че с възрастта /в течение на годините/ носът се променя, расте и се изкривява там, където е най-кривата част и през годините девиацията може да се развие. Връзката на ПТП и така установената тежка форма на девиация според вещото лице е причинно следствена, защото много рядко такова увреждане може да е вродено. Конкретно в случая пострадалият е получил много голямо изместване. Следователно обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната и постоянна практика на ВКС, поради което поставеният въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието по поставения правен въпрос на задължителна съдебна практика на ВКС и константна съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, която не се нуждае от промяна и осъвременяване, изключва осъществяването на соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е осъществена и хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Всички доводи на касатора касаят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с необсъждане на твърдения и възражения и доказателства и за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. Същите следва да се квалифицират като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и и изискват проверка по същество на касационната жалба – преценка на извършени от съда процесуални действия, на доводите на страните и на събраните релевантни за спора доказателства. Следователно тези оплаквания насочват към дейност, която не може да бъде проведена във фазата по чл.288 ГПК само от външна страна на обжалвания акт. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби. Застрахователното дружество е подало писмен отговор срещу касационната жалба на увреденото лице, като е представил доказателства за сторени разноски по защита по този отговор, които съдът определя в размер на 150 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд