Определение № 426 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 126/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на П. В. К. срещу решение № 11693 от 24.07.2020 по в. гр.дело № 2679/2019г на Софийски апелатевен съд. Отменено е решение №640/28.01.2019г на Софийски градски съд, като е отхвърлен иска предвян от настоящия касатор за прогласяване на недействителност на договор от 30.03.2011г за покупко- продажба на недвижим имот- етаж от жилищна сграда, заедно с Ѕ ид част от дворно масто в [населено място] по чл. 40 ЗЗД и на основание чл. 108 ЗС, като продавачът и наследодател на ищеца П. К. е бил представляван при сключване на договора от ответницата Д. К. Н. ,същата и купувач, договаряла със себе си, за което е била и овластена от наследодателя на ищеца с нотариално заверено пълномощно. Въззивният съд е изтъкнал ,че няма спор по фактите. Отхвърил е иска по същество със съображението ,че фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД – обективен и субективан, не е доказан. Упълномощителят не е ограничил представителната власт ,изразил е ясно и еднозначно ,макар и най- общо воля за разпореждане със свое имущество и съгласно чл. 39, ал.1 вр чл. 9 ЗЗД следва да се преме,че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от насоките /цената, условията за плащане/ ,по отношение на които не е ограничен, т.е условия каквито упълномощеното лице намери за добре,както е било волеизявено в съдържанието на пълномощното Продажна цена ,близка до данъчната оценка, не може да се тълкува като договаряне във вреда на представлявания. Дадените 80 000лева - част от продажната цена, са внесени реално в банка и обстоятелството че са изтеглени същият ден и от същия пълномощник след като ответницата Н. е била изрично овластена и за това действие, не може да се тълкува като договаряне във вреда на представлявания. Ищецът обжалва въззивното решение чрез пълномощника си адв.В Я. поради противоречието му с процесуалния и материалния закон.Не са обсъдени доводите и доказателствата, сочещи превратно упражняване на представителна власт при наличие на три предоставени пълномощни. Спорно по делото е не дали тези пълномощни имат реквизити по смисъла на разясненията в т.1 от ТР №5/2016г на ОСГТК ,по който въпрос въззивният съд е изложил мотиви, а дали упражняването на правата по тях е превратно ,при увреждащо действие, в светлината на решението по т.3 от ТР №5/2016г на ОСГТК Обстоятелства и доводи, изтъкнати като основание на иска по чл. 40 ЗЗД въззивният съд не е обсъдил и разгледал, а единственият решаващ мотив е изведен от неотносимите за случая разяснения по т.1 от ТР №5/2016г на ОСГТК.Реквизитите на пълномощното,волята в него е извън предмета на доказване, поради което касаторът определя решението като очивидно неправилно, при основание по чл. 280, ал.2, предл трето ГПК При изтъкнато основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в приложеното към жалбата изложение се поставя въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства ,както и доводите и възраженията на страните. Като не е направил това, а е подчинил решението си единствено на оценката на едно от писмените доказателства и относно пълнотата на реквизитете му,по който факт страните не спорят ,въззивният съд е постановил решение в противоречие с ТР №1/2013г на ОСГТК, по въпросите: 1) допустимо ли е въззивната инстнация да мотивира изводите си само с преценката за пълнота на реквизитите на едно от събраните доказателства ,без за нея да е налице спор, без да се твърди в жалбата ,че именно тя е обуславяща. 2) следва ли ако въззивната инстанция приеме ,че доказателствената стойност на едно от писмените доказателства не е възприета правилно, да подчини мотивите си единствено на него, без да извършва оценка на останалите докадзателства поотделно и в съвкупност и без да обоснове връзка между изводите си и оплакванията във въззивната жалба. Формулират се и два въпроса въпроса по прилагането на чл. 40 ЗЗД: 1)Недобросъвестно изпълнение в рамките на няколко упълномощителни сделки съставлява ли елемент от общ фактически състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД. 2) Обстоятелството ,че съдържанието на палномощното е в съответствие с посоченото в в т.1 от ТР №5/2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК необходимо съдържание и с право упълномощеният да уговори продажна цена „каквато намери за добре“ освобождава ли съда от задължението да изследва въпроса за сключен договор във вреда на представлявания. Изтъква се противоречие с т.3 от ТР №5/2016г на ОСГТК на ВКС. Ответниците по жалбата Д. Н. и Г. П., са заявили отговор чрез адв. П. М. .Вззивното рнешение напълно съотвества на ТР №1 /09.12.2013г ОСГТК, а поставените въпроси не отговарят на съдържанието на постановения съдебен акт, който е в пределите на сезиране с жалбата. САС е преценил и фактите, въз основа на които е приел ,че не се нарушават добрите нрав .Обсъдил е и пазарната оценка на имота Въпросите по прилагане на чл. 40 ЗЗД не кореспондират с мотивите на ТР№5/2016г ОСГТК.Ответницата е действала в пределите на представителната власт и не е действала във вреда на представлявания, а съобразно неговата воля. Изтъква се практика на ВКС, в която е отчитано съгласието на представлявания за накърняване на имуществото му /реш. №95/2017г по гр.д № 5523/2015г 4-то г.о /,или необходимостта недобросъвестността да се доказва /реш. №63/2017г на 4-то г.о / След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че обжалваното решение не е очевидно неправилно, но е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулирания като втори в реда на изложението процесуалноправен въпрос, както и по втория от въпросите, поставени по прилагането на чл. 40 ЗЗД, също в процесуалноправен аспект. Като въпрос на материалното право въпросът се свежда до решаващо съобразяване на обстоятелства ,относими по основанието на иска по чл. 40 ЗЗД, разяснени в т.3 от ТР №5/2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК Основанието е по чл.280,ал.1,т.1ГПК тъй като се касае за решаващо произнесен процесуалноправен въпрос, засягащ правото на защита и по който въпрос е формирана задължителна практика на ВКС ,изясняваща ролята на въззивната инстанция като решаващ съд, изтъкната от касатора / ТР №1/2013г ОСГТК/ ,без да е съобразена от състава на САС. В установената практика на ВКС неотменимо се разглежда задължението на въззивната инстанция да обсъди изтъкваните от страните и релевантни за спорното право обстоятелства, Следвало е да се обсъдят доводите за осъществен обективен и субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД, изтъквани от ищеца, съответно съображенията за оспорването им от ответниците,като заедно с това се обсъдят в съвкупност събраните доказателства –включително с оглед значението, което страните им придават за спорните обсотятелства. Въззивният съд е направил извод за липса на спор по факти,изтъкнати в мотивите,но връзките между тези факти не са били извън очертания от страните спорен предмет. Ако бе мотивирал решението си както изисква чл.236,ал.2 ГПК-като прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право и отговори на доводите и възражения на страните, въззивният съд би намерил, че за основанието на иска по чл. 40 ЗЗД е от решаващо значение да се обсъдят не толкова пределите на овластяването,а обективната и субективната страна на състава по чл. 40 ЗЗД ,разяснена в т.3 от ТР №5/2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК на ВКС, съответно нейното изследване по делото. По въпроса дали „ недобросъвестно изпълнение“ в рамките на няколко упълномощителни сделки може да съставлява елемент от общ фактически състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивният съд не е дал отговор на този правен въпрос в решаващите си мотиви. В случая ,отговор на материалноправни въпроси по прилагането на чл. 40 ЗЗД би следвало да съдържа решение по същество, основано на съвкупна оценка на доказателствата относоно релевантните факти при този иск ,след обсъждане на доводите на страните. Именно поради това е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение по свързано формулирания процесуалноправен въпрос,а не по останалите. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.