Определение № 6025 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11124/14.10.2024 г., подадена от Г. А. Г., чрез адвокат З. П., срещу определение № 1045 от 27.09.2024 г. по ч. гр. д. № 20244500500703/2024 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение № 2187 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 277/2024 г. на Районен съд – Русе за оставяне без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от държавни такси и разноски по делото. Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. А. Г., действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител А. А. Г., срещу Р. П. П., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Представена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която се установява, че ищцата е неомъжена, притежава два апартамента и поземлен имот в [населено място], върху които е учредено право на ползване на нейните родители; притежава влог в Пощенска банка в размер на 1606.23 лв. към 06.03.2024 г. С определение № 1169/20.03.2024 г. Русенският районен съд е оставил без уважение молбата на ищцата за освобождаване от дължимата държавната такса, в размер на 600 лв., което е обжалвано пред Окръжен съд - Русе и отменено с определение № 511/30.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 280/2024 г. по описа на ОС - Русе. В мотивите си въззивната инстанция е указала да бъдат представени декларации за гражданско и имуществено състояние на родителите на Г. Г., които са задължени да осигуряват средствата за нейната издръжка, тъй като тя е непълнолетно лице към момента на подаване на молбата. Подадени са декларации за семейно и материално положение и имотно състояние от родителите, съгласно които доходът на семейството е 1390.00 лв. месечно от пенсия на майката и заплата на бащата, като двамата притежават апартамент и ателие. Районният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавни такси, предвид обстоятелството, че според представения договор за правна помощ ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., а според декларациите семейството й притежава три апартамента, ателие и поземлен имот в [населено място]. При тези данни е направил извод, че семейството на Г. Г. разполага с достатъчно имущество, от което да реализира доходи, поради което молбата за освобождаване от държавни такси и разноски се явява неоснователна. Въззивният съдебен състав е визирал, че произнасяйки се по молба, подадена по реда на чл. 83 ГПК, съдът следва да вземе предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други. Нормата е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби лица, като се прилага не в случай на затрудненост на страната да осигури заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото, а при констатирана невъзможност да заплати същите, в която категория Г. Г. не попада. Претендиращият да бъде освободен от заплащане на държавна такса следва да докаже, че няма достатъчно средства да я заплати. Самият факт, че ищцата е непълнолетна, не е основание за освобождаване от внасяне на държавна такса; предмет на проверка следва да бъде и обстоятелството дали лицето, желаещо да бъде освободено от заплащането на такса, притежава имущество, от което може да се издържа, тъй като при наличието на такова не биха били налице условията за освобождаването му от заплащането на такси и разноски по делото. Според Окръжен съд – Русе съвкупната преценка в случая на декларираните и установени факти, съпоставени с пълния размер на дължимата държавна такса, не предпоставят невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса. Ето защо не може да се направи извод за наличие на основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на молителката от внасяне на дължимата за производството държавна такса. Жалбоподателката счита атакуваното от нея пред ВКС определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди, че очевидно неправилно се иска заплащане на държавна такса от непълнолетно лице, което няма как самостоятелно да реализира доходи, притежава „гола собственост“ и детски влог, от който не може да тегли суми без разрешение на районния съд и които суми са събирани от родителите й с други цели; позовава се на влошеното си здравословно състояние и на ниските приходи на родителите й. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Настоящият съд намира, че в случая не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същевременно въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. За пълнота следва да се отбележи и че към настоящия момент жалбоподателката е навършила пълнолетие. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,