Определение № 95 от 20.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 982/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД срещу решение № 432 от 22.02.2019г. по в.т.д. № 3955/2018г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1064 от 30.05.2018г. по т.д. № 8139/2016г. на Софийски градски съд и са присъдени разноски в полза на „ХАРТЦВЕТ” ООД за въззивното производство в размер на 3000 лева. С първоинстанционното решение са уважени предявените от „ХАРТЦВЕТ” ООД срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 91 598,48 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило в периода 27.09.2015г. - 29.09.2015г. застрахователно събитие – проливен дъжд и наводнение за увредени стоки/продукция и увредени материали и суровини – велпапе, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 09.11.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7610 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава изплащането на главницата за периода от 08.01.2016г. до 8.11.2016г., като касаторът е осъден да заплати и разноски от 7768,82 лева за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Сочи се, че ищецът не е доказал количеството и вида на увредените вещи. Същевременно жалбоподателят твърди, че съдът е приел наличие на застрахователно покритие по отношение на вещи, за които застрахованият не е търсил застрахователна закрила със застрахователния договор. Претендира сторените разноски в трите инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „ХАРТЦВЕТ” ООД, [населено място], поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност сочи, че постановеното решение е правилно, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира направените за касационното производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по сключен на 12.05.2015г. договор за имуществено застраховане за защитено имущество, като са застраховани групи имущества – „стоки” и „материали и суровини”, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2015г. до 16.05.2016г., съгласно правилото на чл.184, ал.1 и ал.3 КЗ (отм.). Въз основа на справка на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, изготвените описи от страните, и изслушаните свидетелски показания, е установено, че в периода 27.09.2015г. – 29.09.2015г., е настъпило застрахователно събитие – падане на проливен дъжд и наводнение, което е покрит риск от застрахователния договор, съгласно Общите условия към него. Ответникът е образувал преписка по щета, направил е два огледа на място - на 01.10.2015г. и на 05.10.2015г., и е определил обезщетение в размер на 15 199, 17 лева, което е било изплатено на ищеца на 25.02.2016г. От кредитираните показания на свидетелите и на двете страни е установен обема на настъпилите вследствие на наводнението щети. Съдът е приел, че тези показания се подкрепят от останалите доказателства по делото – протокола на НИМХ при БАН за настъпване на застрахователното събитие, протоколите за оглед и заключенията на вещите лица. Въз основа на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическа експертиза, е прието, че към датата на застрахователното събитие - 27.09.2015г., наличните материални запаси, съгласно записванията в счетоводните книги на ищеца, са били както следва: по сметка „материали” – общо в размер на 338 352,72 лева, по сметка „готова продукция” салдото е в размер на 12 721,79 лева и по сметка „стоки” салдото е 20 317,38 лева. Бракувани са материали и суровини на стойност 180 169,93 лева и продукция на стойност 11 433,28 лева. С оглед приетото подзастраховане, и след отчитане на получените суми от продажбата на вторичните суровини и извънсъдебно заплатеното от застрахователя обезщетение за увредени материали и суровини, вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение е в размер на 92 605,08 лева, при претендирано обезщетение в исковата молба в размер на 91 598,48 лева, от които 11 433,28 лева – за увредена готова продукция. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - оценителна експертиза, неоспорено от процесуалния представител на ответника, тъй като се основава и на показанията на свидетелите - очевидци, веществените доказателствени средства /снимковия материал/, чрез които се установява истинността на протокола за брак. Апелативният състав е счел, че е налице застрахователно покритие и за „продукция" - велпапе. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗДДС, „стока” по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ. В Национален счетоводен стандарт 2 са използвани определения със следното значение: В една обща група от стоково-материални запаси се включват – а) суровини и материали; б) продукция - създадена в резултат на производствен процес и предназначена за продажба; в) стоки - придобити главно, чрез покупка и предназначени за продажба; г) незавършено производство – представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе готова продукция и д) инвестиция в материален запас. Същевременно е посочено, че в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в НСС 2 има дефиниция на понятието „стока”, но не и на „продукция”. Въззивният съд се е мотивирал със спецификата на производствената дейност на ответника - производство на изделия от велпапе, поради което е счел, че понятията „стока” и „продукция” съвпадат, защото само произведената продукция е стоката, която ищецът продава. Преди да бъде произведена продукцията, няма стока, която ищецът да може да продаде. Посочил е, че предвиденото от счетоводната наука разграничение между „стока” и „продукция” е само, за да се отграничи „стоката”, която е закупена с цел препродажба, от „готова продукция”, предназначена за продажба. Според въззивната инстанция, направеното във въпросника и в застрахователната полица разграничение между „стока” и „продукция” е крайно недостатъчно, за да се обоснове извод, че страните са постигнали съгласие да застраховат „стока”, която ищецът няма, вместо „готовата си продукция”. Аргументирано е, че ако страните са искали да вложат различно съдържание от общоприетото, за да ги разграничат като отделни видови понятия, е следвало да уговорят и уточнят това изрично в застрахователния договор. В подкрепа на горния извод съдът се е позовал и на несъответствие между застрахователната полица и въпросника, от една страна, където са изброени отделните видове - стоки, материали и суровини, незавършено производство и готова продукция, и разпоредбата на чл.17.3 от Общите условия, където изрично е предвидено, че при застраховане на стоково-материални запаси, са включени всеки един от отделните видове - стоки, материали и суровини, незавършено производство и готова продукция. Посоченото е, че с оглед тълкуването на действителната воля на страните по застрахователния договор, се налага изводът, че страните са уговорили покритие за „стоката”, представляваща произведената „продукция” на ищеца. Съставът на апелативния съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл.208, ал.1 във вр. с чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 КЗ (отм.), поради което, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си да допусне застрахователя да огледа увреденото имущество, както и да му представи поисканите документи и данни, необходими за установяване на вредите по основание и размер. Констатирал е, че всички огледи, извършени от застрахователя, както и поисканите от него документи и данни, са били предоставени от ищеца преди датата, от която той претендира обезщетение за забава, поради което съдът е намерил за основателен искът за обезщетение за забавено изпълнение за периода от 08.01.2016г. до 08.11.2016г. в претендирания размера от 7 610 лева. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следният правен въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешени в противоречие с практиката на ВКС /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/: „Следва ли съдът да тълкува клаузите на застрахователния договор при наличието на изрични клаузи в застрахователната полица, според които в обхвата на застрахователното покритие не е включена произведената от застрахования продукция?”. Твърди се, че страната ясно е посочила при сключване на договора каква застрахователна защита търси, поради което е налице противоречие между приетото с обжалваното решение относно възможността за тълкуване клаузите на договора от съда и приетото в решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на І т.о. на ВКС. Поставеният въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД, предвид неуважаване от съда, въз основа на извършено от въззивната инстанция тълкуване на клаузите на полицата и общите условия към нея, на възражението на ответника по исковете, че застрахователното покритие не включва „продукция” на ищеца, покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но само относно присъденото обезщетение за увредената от проливния дъжд и наводнението „продукция”. Този въпрос е неотносим към присъденото обезщетение за увредените при настъпването на застрахователното събитие материали и суровини, тъй като по отношение на тях не е налице спор между страните, че те се обхващат от покритието на полицата и спрямо тях не е направено тълкуване по чл.20 ЗЗД от въззивния съд. Доколкото единственият поставен от касатора въпрос е относно приложението на чл.20 ЗЗД и той не е обуславящ за изхода на спора за дължимостта на застрахователното обезщетение за увредените „материали и суровини”, в частта за присъденото за тях обезщетение обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В частта за присъденото обезщетение от 11 433,28 лева за имуществени вреди върху продукцията на ищеца, ведно с акцесорното вземане за лихва върху тази главница, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос „ за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузи от застрахователен договор и общите условия към него”, за проверка за съответствие на произнасянето на съда в тази част с решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание, както и с постановените по реда на чл.290 ГПК от ВКС: решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 16/ 28.02.2013г. по т.д. № 218/ 2012г. на II т.о.; решение № 220 от 31. 07. 2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ІV г.о.; решение № 134 от 25. 06. 2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ІІІ г.о.; решение № 430 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на ІV г.о.; решение № 106 от 16.07.2018г. по гр. д. № 4088/2017г. на III г. о. С оглед недопускане на касационното обжалване на решението в останалата му част, на ответника по касацията се дължат разноски в размер на 6193,28 лева от общо 7000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени пропорционално на недопусната до касационен контрол част към обжалваемия размер, с оглед представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 247,66 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд