Определение № 2525 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3978/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Б., И. Й. Ц. и П. А. М., чрез адв. И. М. от АК – П., срещу въззивно решение № 247/21.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 265/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на решение № 3/03.01.2023 г. по гр.д. № 414/2021 г. на Районен съд – Червен бряг, е уважен предявеният от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу В. И. Б., И. Й. Ц., П. Й. Ц., П. А. М. и Л. Ц. И., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ..., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, по силата на който В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. продават на П. А. М. и Л. Ц. И., следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот с площ от 715 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], № ..., заедно с построената в имота сграда /търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв.м.; и поземлен имот с площ от 2090 кв.м., от който се отчуждават 770 кв.м. или всичко урегулирано от 1320 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 12 кв. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обявил за недействителен договора за покупко-продажба за Ѕ ид.ч. от недвижимите имоти, които са собственост на съпруга – недлъжник, по отношение на Държавата, която е кредитор на В. И. Б.. Поддържа се също, че П. А. М. не е „свързано лице” с длъжника, поради което неправилно е уважен искът и за Ѕ ид.ч. от имотите, които са придобити от него. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност или недействителността на сделката касае само притежаваната идеална част от съпруга – длъжник?“; 2. „Когато купувачите придобият имущество от продавача – длъжник за недействителна по реда на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК се обявява цялата разпоредителна сделка или недействителността на сделката касае само придобитата идеална част от съпруга – купувач, който е свързано лице по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК с продавача – длъжник?“; 3. „Ако в доклада на първоинстанционния съд необходимият задължителен другар е бил конституиран само като ответник, въззивният съд следва ли да го конституира като другар в процеса и да даде указания на страните за тяхното процесуално качество или следва да върне делото за ново разглеждане?“. По отношение на въпросите се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по тълк.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 54/14.04.2015 г. по гр. д. № 1788/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 229/08.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 151/27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 232/11.02.2019 г., по гр. д. № 4951/2017 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 150/13.11.2017 г. по гр. д. № 1340/2017 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 199/12.03.2018 г. по т.д. № 1168/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 147/13.05.2016 г. по гр. д. № 463/2016 г.. на ВКС, IV г.о. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Ответникът по жалбата НАП, не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: За да уважи предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК въззивният съд е приел, че със заповед № Р-04001516005356-020-001 от 03.08.2016 г. на началник сектор при ТД на НАП – Велико Т. било възложено извършване на ревизия на В. И. Б., в качеството й на ЕТ„В. Б.“ с ЕИК[ЕИК], за определяне на задължения по вид „Данък върху добавена стойност“ за периода от 01.08.2012 г. до 30.06.2016 г. Заповедта била връчена лично на В. Б. на 08.08.2016 г. С ревизионен акт № Р-04001516005356-091-001 от 22.12.2016 г. били установени изискуемите публични задължения на ЕТ „В. Б.“ в общ размер 56749,55 лв. Ревизионният акт бил връчен на задълженото лице по електронен път на 31.01.2017 г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том IV, рег. № 2841, дело № 430 от 19.08.2016 г., на нотариус Я. Я. с рег. № 022 на НК, ответницата В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. продали на ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. при равни квоти описаните по-горе недвижими имоти за сумата от 20 000 лв. Продавачът по сделката Й. Б. е починал, поради което в процеса като ответници били конституирани неговите наследници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц.. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. са съпрузи, а последната била племенница на ответницата В. И. Б. /дъщеря на нейния брат Ц. И. М./. Въззивната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки, които обуславят основателността на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК – процесната сделка била сключена на 19.08.2016 г., т.е. след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия на ответницата В. И. Б. в качеството й на едноличен търговец; ревизията приключила с ревизионен акт, който е влязъл в сила, като с него били установени публични задължения на ревизираното лице към държавата. Съдът е направил извод, че сделката била сключена между свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, тъй като продавачът В. И. Б. и купувачът Л. Ц. И. били леля и племенница, т.е. роднини по съребрена линия от трета степен. Налице било увреждане интересите на държавата, тъй като чрез процесната сделка ответницата В. Б. намалила имуществото си, а оттам и възможностите за удовлетворяване на публичния взискател. Не било установено същата да разполага с друго имущество, достатъчно да удовлетвори вземането по ревизионния акт, нито да е погасила, дори частично, публичните си задължения с получената по процесния договор продажна цена. Не се установява поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение, а това основание се мотивира с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се проверят в настоящото производство. Третият въпрос също не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не е разрешен от въззивният съд в противоречие със съдебната практика. Според приетото например в решение № 85/08.07.2014 г. по т. д. № 1266 /2013 г. на ВКС, II т.о. като ответници по иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска. Не е прието нещо по-различно от въззивния съд, доколкото в случая страните по процесната сделка, са били конституирани като ответници, именно защото са задължителни необходими другари в производството. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първия материалноправен въпрос, уточнен от съда, а именно: „Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност?”. Въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения от ищеца срещу касаторите специален отменителен иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с посочените в изложението решения на ВКС. Втория въпрос поставен от касаторите е обусловен от отговора на горепосочения въпрос, и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които е пряко свързан. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 110,24 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение