Определение № 50132 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1010/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото С. Т. Т. против решение № 58/13.01.2022г. по в.гр.д. № 2695/2021г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 264106/22.06.2021г. по гр. д. № 15 681/2019г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният иск от С. Т. Т. срещу ЗД „Бул Инс” АД, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А. Т. Т., в резултат на ПТП, реализирано на 29.11,2014г в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2016г до окончателното изплащане Касаторката поддържа, че е материално легитимирана да получи обезщетение за вреди от смъртта на своя брат, съгласно критериите, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Намира за неправилен изводът на съда за липса на установена съществуваща дълбока и трайна емоционална връзка между нея и починалия, която да е изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, като настъпилите в резултат на неговата смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Позовава се на установеното по делото, че тя и починалият са живели в едно домакинство, като ищцата е помагала за отглеждането му, но впоследствие същите започнали да живеят в различни градове. Намира, че апелативният състав незаконосъобразно е отказал да възприеме направените от вещо лице заключения относно състоянието й, направени в приетата във въззивното производство експертизата. Споделя посоченото от вещото лице, че към момента на изследването седем години след смъртта на А. Т., тя продължава да преживява силно травматичната загуба на брат си. От проведеното изследване и експлорация вещо лице е извело извод, че ищцата е имала силна изградена емоционална връзка с по - малкия си брат, която връзка е продължила до настъпилата смърт на А. Т. и в периодите на различно местонахождение на двамата за определен период. Сочи, че тежко е преживява емоционалната празнота и търпи емоционално лишаване от безвъзвратната загуба на брат си и липса на присъствието му в живота й. Не намира начин за преживяването и се нуждае от психологическа работа за преработване и достигане на психологическо равновесие. Има, изразено чувство на емоционална изчерпаност и ненамиране на начин за преживяване, песимизъм. Психическият комфорт при ищцата е занижен. Също така, според касаторката, незаконосъобразно въззивният съд не е съобразил, че ищцата е преживяла изключително тежко загубата на брат си, отказала е да направи планувана сватба и до ден днешен, кръстила е първото си дете на своя брат, грижила се е приживе за брат си, била му е като майка в определени периоди на съжителството му, като изключително силната им връзка и близост са продължили и след това независимо, че същите в определени периоди не съжителствали заедно в родния им дом. Поради изложеното се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в размер от 30 000 лева. На основание действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения - чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", счита, че размерът на обезщетението следва да се определи според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, без да се съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ. Претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., ведно с дължимо ДДС, за всички инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС" АД в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Третото лице - помагач на страната на ЗД „Бул Инс” АД, [община], не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно между страните е, че виновният водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и че при ПТП на 29.11.2014г. е настъпила смъртта на А. Т. Т.. Съгласно заключението на САТЕ и СМЕ водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СН 9270, управляван от Б. Т. Т., се е движел с несъобразена скорост и при десен завой, в тъмната част на денонощието, е изгубил контрол над процесното МПС, в резултат на което лекият автомобил е станал неуправляем. Това е довело до отклонение на МПС в дясно, извън пътния участък и е последвал удар в електрически стълб на тролейбусен транспорт. При удара е загинал пътникът на дясна предна седалка А. Т. Т., който е получил несъвместими с живота телесни травми. Водачът е имал техническа възможност да избегне удара, ако е управлявал с максимално разрешената скорост на движение в населени места, при което автомобилът не би загубил устойчивост. Безспорно между страните е, че ищцата С. Т. Т. е сестра на починалия А. Т. Т., което е установено и от представено по делото удостоверение за родствени връзки, издадено от [община]. Апелативният състав е определил за спорно, дали ответното дружество дължи обезщетение на ищцата-сестра на починалото при ПТП лице, както и относно размера на обезщетението. Според показанията на свидетелката Б. Б. И., която познава ищцата от 2004г, тъй като са били съученички, както и брат й А., ищцата му е била като майка, тъй като родителите му са работили от сутрин до вечер и тя го е водила на училище. Когато я е видяла, след като узнала за смъртта на брат й, тя не е можела да говори, не е била на себе си. Ищцата е учила задочно след завършване на гимназията. Брат й след 6-ти клас се е преместил в спортното училище в [населено място], а след това е започнал да учи в гр. Велико Търново. С. е живеела при приятеля си, като през 2013г. се е преместила в [населено място]. След инцидента се е върнала в [населено място], тъй като родителите й са били много зле. С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за сумата от 30 000 лeва - обезщетение за неимуществени вреди, като е приел, че е налице изключителна по интензитет връзка, надхвърляща традиционните такива, силна и трайна взаимност и обич между сестрата и брата, които до 2013г. са живели заедно в общо домакинство, че ищцата е полагала грижи за брат си, преживяла е изключително тежко загубата му. Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна за разликата до 50 000 лева, в която част решението е влязло в сила като необжалвано. За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част, апелативният състав е приел, че не може да се направи извод за наличие на изключително трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й, както и, че са й били причинени сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Според приетото от въззивната инстанция заключение по съдебно- психологическа експертиза, седем години след трагичната загуба на брат си, ищцата преживява тежко смъртта му. Имала е изградена емоционална връзка с него, полагала е грижи за отглеждането му, когато са живеели заедно. Тежко преживява емоционалната загуба и липсата му в живота си. Нуждае се от психологическа работа за преработване и достигане на психологическо равновесие със себе си. Прието е за установено въз основа на ангажираните по делото свидетелски показания, че ищцата е живяла с брат си през определени периоди от време в едно домакинство, помагала е за отглеждането му, като го е водила до училище, но впоследствие двамата са започнали да живеят в различни градове. Счетено е, че това обосновава наличието на нормални роднински отношения между тях, като грижите, които е полагала за него, не водят до извод, че е налице изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини по смисъла, посочен в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 год. на по тьлк. дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Мотивирано е, че ищцата не е единствената, която е полагала грижи за брат си, при наличието на живи родители, за които свидетелката е установила, че също са се грижили за децата си. Определил е като нормални и болката и страданията, която ищцата е преживяла след загубата на брат си, независимо от заключението на вещото лице, че търпи емоционална празнота и не намира начин да се справи със загубата, както и че се нуждае от психологическа помощ. Съдът не е намерил, че става въпрос за някаква изключителна връзка, извън нормалната за брат и сестра. Въз основа на изложеното е заключил, че исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ е неоснователна и следва да се отхвърли. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Между брат и сестра, може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, в хипотеза, в която единият е отглеждал другият, независимо от наличието на родители, в хипотеза, в която родствениците не са живели постоянно заедно в едно населено място, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че брат/сестра са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?; 2/ Може ли съдът да игнорира доказателствата, допустимите и относими към факти от спорното право, без да посочи и обоснове, защо игнорира същите и не ги цени в съвкупност с останалия доказателствен материал?; 3/ Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо възприема или не заключението на приетата по делото експертиза?“ Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 108/16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 762/20.07.2011г. по гр.д. № 1371/2009г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 230/15.12.2016г. по гр.д. № 2326/2016г. на 1-во г.о. на ВКС и др. Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Изложените от въззивния съд мотиви, с които е аргументиран извода, че по отношение на ищцата не са изпълнени възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за присъждане на обезщетение, разкриват противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, формирана с цитираното тълкувателно решение, в което са разгледани детайлно предпоставките, с които тълкувателното решение обвързва правото на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия при деликт, да получат обезщетение за неимуществени вреди. С оглед констатираното противоречие, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантните за изхода на делото въпроси относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на сестра от причинена при деликт смърт на нейния брат и задължението на съда да цени в тяхната съвкупност установените от доказателствата по делото факти, в който смисъл настоящият състав конкретизира първия и втория, поставени от касатора въпроси, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на трети въпрос не следва да бъде допуснат касационния контрол, тъй като съдът, противно на твърдението на касаторката, е обсъдил и възприел заключението на психологическата експертиза, но е счел, че установеното от нея не водят до извод, че е налице изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната между брат и сестра по смисъла, посочен в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 год. на по тьлк. дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС Ищцата- жалбоподател е освободена с определение № 1709/27.01.2020г. на СГС, на основание чл.83, ал.2 ГПК, от заплащане на държавна такса. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд