Определение № 476 от 18.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4707/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Д. С. К. обжалва следните актове по ч. гр. д. № 2244/ 2013 г. на Софийския апелативен съд: · определението от 04.02.2014 г, с което е отхвърлена молбата на К. за допускане обезпечение на исковете; · определението от 04.02.2014 г, с което е отхвърлена молбата на К. по чл. 629 ГПК и · разпореждането от 02.06.2014 г, с което на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната частната жалба на К. срещу определението от 06.08.2013 г. по същото дело. И двете частни жалби, по които е образувано настоящото производство, не съдържат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните актове на въззивния съд и настоящият състав ги квалифицира като бланкетни. Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по частна жалба на Д. К. срещу разпореждане № 7465/ 17.04.2013 г. по гр. д. № 4741/ 2013 г, с което Софийски градски съд е върнал исковата молба по субективно съединените искове на Д. К. срещу Районен съд Радомир и Министерство на Правосъдието с цена на всеки един иск съответно 1 900 000 лв. и 1 000 000 лв. С определение от 06.08.2013 г. въззивният съд е потвърждил разпореждането по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК. Ищецът К. подава частна жалба срещу определението на въззивния съд. Тя не е приподписана от упълномощен адвокат и към нея няма изложение на основанията за допускането на касационния контрол. Чл. 274, ал. 3 ГПК съдържа такива изисквания за допустимото упражняване на правото на частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Ето защо настоящият състав намира, че в правилно приложение на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК с разпореждане от 03.04.2014 г. въззивният съд е дал указания и 1-седмичен срок, в който касаторът да отстрани нередовностите на частната касационна жалба, като е съобразил, че преди това с влязло в сила определение е отхвърлил молбата за допускане на касатора до системата за правна помощ чрез процесуално представителство. Препис от разпореждането от 03.04.2014 г. е връчен на жалбоподателя на 14.04.2014 г. В същия ден той подава молба без отношение към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. До 21.04.2014 г. – последната дата от изтичане на съдебния срок - не е изпълнено и указанието частната жалба срещу определението на въззивния съд да се приподпише от упълномощен адвокат. Чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК изисква такова процесуално поведение въззивният съд да санкционира с връщане на касационната жалба. Разпореждането от 02.06.2014 г. е в правилното приложение на препращащата разпоредба и подлежи на потвърждаване от настоящата инстанция. Неоснователността на частната жалба, с която се иска отмяна на това разпореждане налага извод, че е влязло в сила и разпореждането за връщане на исковата молба (аргумент от чл. 296, т. 2 ГПК). Това предопределя неоснователността и на частната жалба с искане за отмяна на определението, с което въззивният съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение на исковете. Висящността на исковия процес приключва с постановяване на настоящия акт. Неоснователно е искането на ищеца за обезпечение на искове в производство, прекратено с влязло в сила определение - аргумент от обратното на чл. 389, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение, с което въззивният съд постановява този резултат, подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 629, ал. 2, изр. 2 ГПК законодателят изрично изключва от самостоятелен инстанционен контрол определението, с което националният съд отхвърля искането да отправи до съда на Европейския съюз преюдициално запитване по тълкуване на Общностното право. Частната жалба с искане за отмяна на това определение е недопустима и следва да се остави без разглеждане от касационната инстанция.