Определение № 112 от 25.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 636/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. и „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови острови, под фирмен № 47367 срещу решение № 260032 от 28.09.2020 г. по в. т. дело № 83/2020 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С обжалвания въззивен съдебен акт след частично обезсилване на решение № 940 от 30.10.2019 г. по т. дело № 981/2018 г. на Варненски окръжен съд е прекратено производството по предявения от К. Н. К., руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, [населено място], конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е прието за установено в отношенията между К. Н. К. и „Мосстрой - Варна” АД /н./, при задължително участие на синдика на длъжника Р. Г. С., съществуване на вземане в полза на К. Н. К. в размер на 340 000 лв. - главница по запис на заповед от 30.05.2016 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4317/29.07.2016г. по ч. гр. дело № 8911/2016г. на Варненски районен съд, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ, „Мосстрой - Варна” АД /н./ е осъдено да заплати на К. Н. К. сумата 6 800 лв. - разноски за заповедното производство, а по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса за двете инстанционни производства в размер 5 202 лв.

Синдикът на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. В приложено към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, част от които са в противоречие с практиката на ВКС, а друга част – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:

1. „Налице ли е хипотезата на възобновяване на исковото производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ, когато срещу вземане, включено в списъка на приетите от синдика вземания, е подадено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ от друг кредитор на несъстоятелността, в случай че възражението бъде уважено /или поне едно от възраженията бъде уважено/, в резултат на което процесното вземане бъде изключено от списъка на одобрения от съда списък на приетите вземания, или в описаната процесуална ситуация е налице хипотезата по т. 2 на чл. 637, ал. 3 ТЗ при осъществените предпоставки: на първо място - включване на вземането на ищеца в списъка на приетите от синдика вземания и на второ място - срещу приетото вземане да е направено възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ от друг кредитор на длъжника с прието вземане, без значение дали възражението на другия кредитор е уважено или е оставено без уважение от съда по несъстоятелността?“ Според синдика въпросът би могъл да се формулира и по друг начин с оглед на мотивите на конкретното произнасяне на мнозинството на въззивния състав: „Какъв е разграничителният критерий между двете хипотези за възобновяване на исковото производство по реда на чл. 637, ал. 3. т. 1 и т. 2 ТЗ, от което зависи и кръгът на главните страни, при гарантираното участие на които продължава развитието на исковото производство: дали това е уважаването или отхвърлянето на подаденото от кредитор на несъстоятелността възражение срещу вземането на ищеца - предмет на иска по чл. 637 ТЗ, или разграничението е на плоскостта, че по т. 2 възражението по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ срещу прието от синдика вземане на кредитор /ищеца в исковото производство/ при всички случаи е подадено от друг кредитор с прието вземане?“ – противоречие с решение № 3170/16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 91/15 07.2009 г. по т. д. № 19/2009 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., определение № 180/17.07.2018 г. по т. д. № 1709/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., определение № 483/11.07 2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г.

2. „Необходимо ли е посочването на административен адрес на издаване и на плащане на запис на заповед с оглед на необходимата индивидуализация на задължителните реквизити „място на плащане“ чл. 536, т. 4 ТЗ и „.място на издаване“ чл. 536, т. 4 ТЗ? Липсата на вписан адрес като част от реквизитите „.място на плащане“ и или „място на издаване“ равнозначно ли е на липса на самите реквизити и опорочава ли записа на заповед до степен на нищожност? Допустимо ли е мястото на плащане на запис на заповед да бъде определено посредством едновременното посочване на административен адрес и или „по банкова сметка“ на наемателя, без последната да е конкретизирана? В случай, че в реквизита „място на плащане“ до административния адрес е посочена неконкретизирана банкова сметка, това води ли до неяснота по отношение на мястото на изпълнение на задължението, респ. до порок във формата на менителннчния ефект?“ Касаторът твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на ВКС, ТК, 2 т. о.

3. „При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи ли служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото?“ – според касатора разрешението на въпроса е в противоречие на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от Tълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4. „Може ли синдикът да противопостави на поемателя по запис на заповед /ищец пред първоинстанциоиния съд/ личните възражения на длъжника /ответник/, произтичащи от каузалните правоотношения между посочените лица, с цел постигане на отхвърлително решение, ако ответникът не е направил тези възражения? – касаторът поддържа, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика.

К. Н. К. чрез процесуален представител адв. Б. Г. оспорва касационната жалба на синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: посоченият от синдика процесуалноправен въпрос относно това кои следва да са конституираните главни страни по делото, в съответствие с чл. 637, ал. 3, не е определящ за изхода на делото, както и не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС; по основанията за касационно обжалване във връзка с реквизита „място на плащане", посочено в записа на заповед, цитираната практика на ВКС визира различен от обуславящия настоящото дело материалноправен въпрос и въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с нея; въпросът, касаещ правомощията на въззивния съд да следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, е решен в съответствие с практиката на ВКС, защото въззивният съд се е произнесъл за нарушенията на окръжния съд относно доказателствената тежест в следствие на възраженията във въззивната жалба. Рeлевира и доводи за правилност на въззивното решение.

Ответникът „Еко Мак Вилидж“ ООД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба, подадена от синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С..

„Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови острови, под фирмен № 47367 чрез процесуален представител адв. К. Н. Г. прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В инкорпорирано в касационната жалба и допълнение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:

1. „След възобновяване на спряно във връзка с откриване на производство по несъстоятелност висящо исково производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ срещу длъжника, последното следва ли да продължи с участието само на синдика и кредитора - ищец, чието вземане е изключено от списъка на приетите от синдика вземания /чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ/, или производството следва да продължи и със задължителното участие на подалите възражения по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ кредитори, ако вземането на ищеца е било включено в списъка на приетите вземания, но в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ е било изключено /чл. 637, ал. 2, т. 3 ТЗ/?“ – противоречие с решение № 185/10.12.2014г. по т. д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 91/15.07.2009г. по т. д. № 19/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 762/14.12.2017г. по ч. т. д. № 2301/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 101/04.02.2019г. по ч. т. д. № 107/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 684/01.12.2015г. по ч. т. д. № 2634/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60/03.02.2017г. по ч. т. д. 2192/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, ако с исковата си молба ищецът не е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, но такива са били въведени от него в особения установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на същото неприето от съда по несъстоятелността вземане?“ – според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на постановена от ВКС съдебна практика.

3. „Оправомощен ли е синдикът да сочи възражения, основаващи се на каузалното правоотношение, във връзка с което е бил издаден редовен от външна страна запис за на заповед, в производството по чл. 422 ГПК, ако издател на процесния запис на заповед е дружеството в несъстоятелност?“ – касаторът поддържа, че и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

К. Н. К. чрез процесуален представител адв. Б. Г. оспорва касационната жалба на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: процесуалноправният въпрос досежно броя на ответниците не е съществен с оглед изхода на делото и не е решен в противоречие в практиката на ВКС; по въпроса относно предмета на делото и доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, ако с исковата си молба ищецът не е въвел твърдения за каузално правоотношение, но това е сторено в друго производство, не е налице твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС; въпросът за правомощието на синдика да сочи възражения, основаващи се на каузалното правоотношение, във връзка с което е бил издаден редовен от външна страна запис на заповед, в производството по чл. 422 ГПК, ако издател на записа на заповед е дружество в несъстоятелност, не е обуславящ и не съответства на правните изводи на въззивния съд.

Синдикът на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С. изразява становище, че касационната жалба на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК е основателна, в нея е направена аргументирана обосновка за удовлетворяване на селективните критерии за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и въззивният съдебен акт е неправилен.

Ответникът „Еко Мак Вилидж“ ООД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба, подадена от „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК.

Касационните жалби са редовни от външна страна – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието им отговаря на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Със заповед № 4317/29.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8911/2016г. на Варненски районен съд е разпоредено „Мосстрой – Варна“ ЕАД да заплати на К. Н. К. сума в размер 340 000 лв., представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден на 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г. и направените разноски в размер 6 800 лв. – държавна такса. С определение № 1462/26.04.2018г. по по ч. т. д. № 1612/2017г. на Варненски окръжен съд е прието възражение на длъжника „Мосстрой – Варна“ АД /н./ срещу посочената заповед за изпълнение на основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.

След издаване на заповедта за изпълнение, с решение от 22.06.2017г. по т. д. № 1260/2016г. на Варненски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Мосстрой – Варна“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 01.02.2014г., открито е производство по несъстоятелност на посоченото дружество, назначен е временен синдик, длъжникът чрез управителните си органи е лишен от право да управлява и се разпорежда с имуществото си, определена е дата на първото събрание на кредиторите. К. Н. К. с молба вх. № 21305/21.07.2017г. е предявил пред синдика на основание чл. 685 ТЗ вземането си за сумите в размер 340 000 лв. и разноски 6 800 лв., за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение, и същото е включено в списъка на приетите вземания. С определение от м. октомври 2017г. по т. д. № 1260/2016г. на Варненски окръжен съд са оставени без уважение възражение вх. № 23771/21.08.2017г. на „Мосстрой – Варна“ АД и възражение вх. № 23948/23.08.2017г. на „Еко мак вилидж“ ЕООД срещу всички претенции на К. Н. К., както и възражение вх. № 22934/10.08.2017г. на „Консорциум Р. Груп“ АД срещу реда на удовлетворяване на вземането на К. Н. К. по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Със същото определение по възражение вх. № 23672/21.08.2017г. на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК са изключени от списъка на приетите от синдика вземания всички претенции, предявени от К. Н. К. с молба вх. № 21305/21.07.2017г. за сумите 340 000 лв. – главница по запис на заповед, и 6 800 лв. – разноски.

К. Н. К. е предявил срещу „Мосстрой – Варна“ АД /н./ установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за посочените суми – искова молба вх. № 31142/07.11.2017г. Образуваното по този иск производство по т. дело № 1537/2017г. на Варненски окръжен съд е прекратено с определение № 3010/31.08.2018г.

В предоставения с разпореждане № 19157/11.05.2018г. по ч. гр. д. № 8911/2016г. на Варненски районен съд на основание чл. 415, ал. 1 ГПК срок К. Н. К. е предявил срещу „Мосстрой – Варна“ АД /н./ по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване, че ответникът „Мосстрой - Варна“ АД дължи на ищеца сумата 340 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 30.05.2016г. с падеж 30.06.2016г., за която сума е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В изпълнение на дадените указания с разпореждане № 6613/09.07.2018г. и определение № 2770/03.08.2018г. по т. д. № 981/2018г. на Варненски окръжен съд ищецът е посочил търговските дружества, подали възражение срещу приетите от синдика вземания на К. Н. К. и с определение № 3226/18.09.2018г. по т. дело № 981/2018г. на Варненски окръжен съд са конституирани като ответници „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С., а с определение № 1404/07.02.2018г. по същото дело е конституиран като ответник и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД.

За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения иск срещу ответниците „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципите на чл. 6 и чл. 7 ГПК при служебното конституиране на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД като ответници в производството. Посочил е, че доколкото производство по делото е по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск след заповедно производство и производството по чл. 694 ТЗ е прекратено, то в случая следва да намерят приложение нормите на чл. 637, ал. 3 ТЗ и чл. 694, ал. 4 ТЗ. Поради това, че вземането на кредитора К. Н. К. - предмет на установяване, е изключено от списъка на приетите от синдика вземания по възражение на кредитор, съдебният състав е приел, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и производството по установителния иск по реда на чл. 422 ГПК следва да продължи с участието на кредитора К., длъжника „Мосстрой - Варна“ АД /н./ и синдика. Изложил е съображения, че други кредитори, включително кредиторът, по чието възражение е изключено от списъка на приетите вземания вземането на кредитора – ищец, могат да встъпят в производството като трети лица - помагачи на длъжника съобразно идентичната хипотеза, регламентирана в чл. 694, ал. 4 ТЗ, но не и като главна страна - ответник по иска. Посочил е също, че служебно конституиране на кредитор, направил възражение срещу включването в списъка на приетите от синдика вземания на друг кредитор, е предвидено в чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, но тази хипотеза изисква възражението на оспорващия кредитор да е оставено без уважение от съда по несъстоятелността и оспореното вземане да е включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Въззивната инстанция е констатирала, че не е направено искане за встъпване в процеса от „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, а направеното от „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК чрез процесуалния представител адв. К. Г. с молба № 27259/21.09.2018г. и уточнителна молба искане за конституирането му като трето лице - помагач на страната на ответника е отхвърлено с определение № 3567/11.10.2018г., което не е обжалвано. По изложените съображения въззивният съд е заключил, че конституирането на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД като главни страни по почин на съда е недопустимо, поради което и решението спрямо тях е недопустимо.

За да уважи предявения на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ иск, Варненски апелативен съд е приел, че същият е доказан, процесният запис на заповед е редовен, произвел е своето действие, същият удостоверява изявление за дължимост на сумата от 340 000 лв., ответникът „Мосстрой – Варна“ АД /н./ не е направил валидно възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, гарантирано със записа на заповед, което да се изследва и евентуално да се прецени дали по него са погасени задълженията, което да доведе и до погасяване на поетото със записа на заповед задължение, не са доказани възражения, установяващи несъществуване на поетото задължение по ценната книга.

Въззивният съд е направил извод, че направеното от кредитора „Еко Мак Вилидж“ ЕООД с отговора на исковата молба възражение за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от А. Лескина като изпълнителен директор на „Мосстрой - Варна“ АД, и откритото производство за оспорване на неговата истинност по чл. 193 ГПК не подлежат на разглеждане поради това, че „Еко Мак Вилидж“ ЕООД е ненадлежна страна в процеса и образуваното във връзка с направеното от него оспорване производство по чл. 193 ГПК е недопустимо.

Посочил е, че след прекратяване на участието на кредиторите „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, в процеса като ответници по иска по чл. 422 ГПК участват длъжникът „Мосстрой - Варна“ АД /н./ и синдикът на „Мосстрой – Варна“ АД /н./ Р. Г. С., поради което на разглеждане подлежат само техните възражения срещу иска.

Възражението на ответника „Мосстрой – Варна“ АД /н./ за нищожност на записа на заповед поради липса на форма, тъй като не е посочено еднозначно мястото на плащане, е прието за неоснователно по аргументи, че в записа на заповед е отразено място на плащане - [населено място], пл. „Л.“ № 9, ап. 4, мястото на издаване „Варна“ е посочено и като място на плащане /арг. чл. 536, ал. 3 ТЗ/, а посочването „плащане по банков път“ не води до неяснота на мястото на изпълнение и до порок на формата на менителничния ефект – аргумент от

За неоснователно е прието и възражението на ответника „Мосстрой - Варна“ АД /н./ за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, тъй като подписалата го А. Лескина не е разбирала български език. Изложени са съображения, че въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът „Мосстрой - Варна“ АД /н./ не е доказал, че подписалата записа на заповед Лескина не владее достатъчно добре български език, в степен, че да разбере съдържанието на документа.

По отношение на направените от синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. С. възражения относно въведеното каузално правоотношение въззивният съд е приел, че имат характер на лични възражения и като такива могат да бъдат релевирани само от издателя на ценната книга „Мосстрой - Варна“ АД, който обаче е въвел само абсолютни възражения.

Съдебният състав е посочил, че ищецът не е въвел каузални правоотношения - в исковата молба претенцията се основава само на ценната книга, като не е въведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, респективно за гаранционна функция на записа на заповед

Направеното от ищеца К. твърдение за каузално правоотношение по т. д. № 1537/2017г., образувано по иск по чл. 694 ТЗ, което е прекратено поради наличие на образуваното преди това заповедно производство, е прието за неотносимо към настоящото производство.

Изложени са и евентуални съображения, че дори да се приеме, че синдикът има право на лични възражения, същите са общи, в тях се твърди липса на реално предаване на пари по договора за заем, респективно липса на парично задължение, от което се налага извод за твърдение за безпаричност на записа на заповед, т. е. отрича се наличието на каузално правоотношение, което означава твърдение за липса на каузално правоотношение. Съдебният състав се е позовал на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател. Поради това въззивната инстанция е заключила, че не е направено валидно възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, гарантирано със записа на заповед, което да се изследва и евентуално да се прецени дали по него са погасени задълженията, което да доведе и до погасяване на поетото със записа на заповед задължение.

По касационната жалба на синдика на „Мосстрой - Варна“ АД /н./ Р. Г. С.:

Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 и Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед данните по делото и мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Преценката дали въззивният съдебен акт е правилен или неправилен и дали относимите въпроси са решени съобразно практиката на ВКС може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК, ако обжалваният въззивен съдебен акт е допустим.

По касационната жалба на „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови острови, под фирмен № 47367:

Формулираният от касатора „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК в т. 1 от касационната жалба процесуалноправен въпрос е относим към въззивното решение в частта, с която е обезсилено частично решението на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по предявения от К. Н. К. срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, конституирани в качеството им на възразили по чл. 690 ТЗ кредитори, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ, поради което е релевантен за спора. Въпросът е от значение и за преценката за допустимост на въззивното решение в останалата му част, предвид съображенията на въззивната инстанция, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и производството по установителния иск по реда на чл. 422 ГПК следва да продължи с участието на кредитора К. Н. К., длъжника „Мосстрой - Варна“ АД /н./ и синдика, докато служебно конституиране на кредитор, направил възражение срещу включването в списъка на приетите от синдика вземания на друг кредитор, е предвидено в чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. 1 от касационната жалба процесуалноправен въпрос за проверка на разрешаването му в съответствие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посочените от „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК в т. 2 и т. 3 в касационната жалба и допълнението към нея правни въпроси касаят решаването на спора по същество, но не и решението в частта, с която е обезсилен частично първоинстанционният съдебен акт и производството по иска срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК е прекратено. Поради това въпросите са неотносими към иска срещу посочения касатор.

Държавна такса не се внася предварително по аргумент от чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение